Боби с дъщеря си Валери
Боби Хейн Милър. Това име едва ли ви говори нещо. И да не ви говори, то значи много. Родена като Естер Хейн на 5 декември 1909 година, тя израства във ферма в провинцията Квазулу-Натал в Южна Африка заедно с родителите, сестра си и тримата си братя.
Спортът е на почит и уважение в семейството й - брат й се занимава с крикет, а баща й се състезава в овчарския скок. Не е никак чудно, че Естер, която по-късно се изявява с името Боби, се увлича по тениса. Тя хваща ракетата в ръка, когато е ученичка, а в рамките на девет години печели пет пъти титлата в родината си.
"Получих детска ракета като подарък от приятел и играех срещу стената. Мисля, че всичко започна именно така", върна се назад във времето вече 106-годишната Боби.
Как обаче се стига до името Боби? Това се случва в девическите й години, а причината е простичка - кръглата форма на лицето й. "Бях на един турнир и едно момиче прецени, че лицето ми е като на английски полицай. Започна да ме нарича Боби и това остана оттогава".
На 17 години Боби прави своя дебют на "Уимбълдън". "Първото ми пътуване за "Уимбълдън" бе през 1927 година, а след това бях там отново през 1929 г. и 1938 г. Това бе голяма награда за всеки състезател. Наслаждавах се на моментите си там."
При първата си поява на кортовете на "Уимбълдън" Боби губи на финала на двойки заедно с партньорката си Ирен Боудър Пийкок, а техни съпернички са американски тенисистки. Въпреки това поражение 1927 година е щастлива за Боби. Тя печели титлата на двойки на "Ролан Гарос". Освен това триумфира на сингъл на турнирите Irish Open и British Hard Court Championships. Великолепната й серия я изстрелва до номер 5 в света, което не е никак зле за момиче, отраснало на село. А Боби играе и със собственоръчно ушити дрехи.
В края на 20-те години Боби среща млад фермер на име Хари Милър по време на турнир в родината си. През 1931 година те се женят. "Той ми направи тенис корт с тревно покритие, за да мога видя какво е усещането, тъй като в Южна Африка нямаше такива настилки." Няколко години по-късно на бял свят се появяват дъщерята Валери и синът Дезмънд. Втората световна война обаче разделя семейството за цели четири години, но не военните действия слагат край на любовта им. Хари умира на операционната маса при рутинна операция за премахване на сливиците. След смъртта му и войната Боби сама се грижи за двете си деца, но е решена да се върне към тениса. Пътувайки към "Уимбълдън" през 1947 година, самолетът на Боби катастрофира в района на Египет, но тя оцелява. Целият екипаж е спасен, а Боби получава леки наранявания на крака, докато бяга от горящата машина. "Беше много страшно, хората бяха разстроени. Това не ми повлия особено, но все пак имаше доста нерви", разказва столетницата. Устремът на Боби на тенис корта е спрян от самолетния инцидент и тя не подновява международните си участия след това. След катастрофата всички помагат на Боби и тя започва работа в спортен магазин, а по-късно развежда ученически групи из Европа.
През 70-те години Боби се премества в Австралия, за да е по-близо до дъщеря си Валери, която е в Канбера, и до сина си Дезмънд, който по-рано също се е преместил там. Тя си намира почасова работа в бутик, а през останалото време се занимава с градинарска работа, за която през годините получава доста награди.
Боби с дъщеря си Валери