Интервюто с хита Себайос: Не мисля за Реал Мадрид

Той се превърна в един от най-забележителните футболисти на европейското първенство за младежи до 21 години в Полша. Дани Себайос хваща окото на терена и това го прави много обсъждан в кабинетите на най-големите клубове на континента. Днес халфът е близо до сътворяването на история с Ла Рохита и е младокът на мода заради очаквания си трансфер в европървенеца Реал Мадрид.

-         Наясно ли сте, че ви очаква едно много напрегнато лято заради постоянното Ви свързване с клубове от ранга на Мадрид?

-         Зная какво ще ми се случи след еврофиналите. Ще отида първо да се видя с треньора Кике Сетиен, който ми каза, че иска лично да говори с мен, за да решим колко и кои дни ще е ваканцията ми, а оттам насетне ще реша своето бъдеще заедно с моето семейство и моята агенция. Ще реша къде ще играя идния сезон, но в момента не мисля за Мадрид, а единствено и само за финала с Германия. Хубаво е обаче големите клубове да се интересуват от теб, защото това значи, че си вършиш добре работата.

-         В Бетис може би са разтревожени от цялото това внимание върху Ви?

-         На първенството до-19 усещах същото напрежение, че дори и беше по-сложно положението, защото ми оставаше само една година от договора. Сега е различно – спокоен съм, защото имам още три години от контракта с Бетис, който лично аз смятам за добър за мен. Оттам насетне играенето на едно европейско първенство е за щастието както на публиката на Бетис, така и на Дани Себайос.

-         Само преди девет месеца гледахте от трибуните мачовете на Бетис. Представяхте ли си тогава в какво положение ще сте днес?

-         Бяха трудни моменти. Треньорът не разчиташе на мен… Но, слава Богу, се случи промяна, дойде Виктор Санчес, комуто трябва да съм благодарен много, защото ми даде шанс и извади най-доброто от мен.

-         Какво е да играеш с Марко Асенсио, с когото може би ще сте заедно всекидневно в близкото бъдеще?

-         Марко е футболист, който просто знаеш какво предстои да направи още когато те погледне. Различен е от всички останали. Имам възможността да играя с него в последните три години в националния и се допълваме много добре.

-         А какво е да играеш с други големи футболисти като тези в Ла Рохита?

-         Изпитвам огромно задоволство да играя заедно с футболисти, спечелили Шампионската лига и борещи се всекидневно да бъдат част от голям отбор. Това е привилегия и на терена забелязваш, че разбират твоя език, твоя футбол. Много е лесно да се играе с тях.

-         Как се откъсвате от всички тези изговорени думи за Вас?

-         Опитвам се да оставам в сянка, да не чета много пресата, защото тя може да ти отклони вниманието от единствен по рода си момент в кариерата. Такива неща се изживяват веднъж или дваж в живота. Не трябва да мисля за нищо друго, освен за финала в петък, трябва да си остана здраво стъпил на земята, да запазя възможно най-голяма скромност и да се съсредоточа върху двубоя.

-         Тази година може и да нямате голяма ваканция?

-         Имам нужда да „изключа”. Винаги е добре да се откъснеш от всекидневната си среда след прекарана цяла година в клуба ти и след три седмици лагер с националния ти отбор. Трябва да се изключиш от всичко, дори и от футбола, с приятелите и семейството си.

-         Сега предстои финал на европейско първенство…

-         Този отбор работи от две години на върхови обороти, за да достигне до този момент, и сме само на една крачка от постигането на целта, която си поставихме преди две години.

-         Какъв бе пътят?

-         Хората си мислят, че сме суперотбор и всичко за нас е било фасулска работа, но това е напълно погрешно – този отбор бе изправян до въжетата доста пъти. Играхме пряк сблъсък с Австрия за достигането до европейското и в трудни ситуации съумяхме да решим проблемите и да стигнем до днешния добър момент. В петък трябва да се възползваме от това.

-         Как оценявате турнира досега?

-         Отборът си заслужи мястото на финала със здравата работа още от първия ден на лагера в Лас Росас. Според мен това е националният отбор, в който се е положил най-усилен труд от всички на турнира, и сега имаме допълнителна мотивация да спечелим купата – болестта на Йерай Алварес. Мисля, че това ни прави много силни и опасни за петъчния финал.

-         А как оценявате личното си представяне?

-         Дойдох със знанието, че моята роля ще е да помагам в момента, в който селекционерът Алберт Селадес ми даде шанс. В първия мач ми даде 30 минути и се възползвах. После ми гласува доверие да съм титуляр срещу Португалия и мисля, че също не го разочаровах. Смятам, че с това си представяне му подсказах, че искам да продължа да съм на терена всяка минута през целия турнир. В момента имам болки по цялото тяло и ще ви излъжа, ако ви кажа, че всичко ми е наред, но знаем значението на предстоящия мач и преди финал просто не може да те боли (б.и. – смее се).

-         А и на мнозина от вас ви остава още един цикъл на ниво до-21…

-         Говорили сме си за това доста помежду си играчите, които спечелихме титлата до-19. Има солидна основа в този отбор. Имаме огромно желание да спечелим турнира и да започнем през ноември новия цикъл. Според мен и идващото след нас поколение ще даде големи плодове на този национален тим.

-         В личен план сте близо до дубъл…

-         В личен план това биха били две много големи титли в моята кариера. Играх два турнира с националната селекция, като в единия станахме шампиони с победа над Русия на финала, а сега имаме възможността отново да станем европейски първенци, този път на ниво до-21.

-         И се борите за победата рамото до рамо с приятели като Марко Асенсио и Борха Майорал…

-         В поколението до-19 и тримата имахме много важна роля, каквато имаме и сега. Всички помагаме на отбора да стане шампион. Марко е един от стълбовете на тима, Борха пък вкара голове в квалификациите и според мен всеки поставя своето камъче в грамадата.

-         Как си спомняте атаката от първия гол срещу Италия?

-         Бях залепен отстрани на Марко и нямах вариант да атакувам по лявото крило. Излязох от позицията на дефанзивния халф и видях, че Сандро прави бяг, с който да увлече централния защитник. После видях, че Саул, който много умее да вкарва голове, влиза в освободения коридор и си мислех само как да му сервирам топката. Когато той я получи и овладя, само трябваше да си затворим очите, защото знаем, че е в такава форма, че всеки негов удар влиза.

-         Какво е да се играе с него?

-         Той е моторът на този отбор, покрива всеки метър, стига до всяка топка, дава ни доста в играта във въздуха, а в личен план според мен се намира в най-добрия момент в своята кариера. Той е полузащитник, който има у себе си головия нюх. Във всеки закучен мач ни даваше преднина в резултата. Фундаментална фигура за този тим.

-         Този отбор на Ла Рохита играе по-директен футбол от предшествениците си…

-         Не можем да се идентифицираме само с един тип футбол. Чувстваме се уютно също и в контраатаки, но и когато владеем топката, играем най-приятния за окото футбол от всички на това европейско първенство.

-         Как виждате Германия?

-         И двата отбора заслужено сме на финала. Ако хората смятат, че Германия има по-лош отбор от нас, ще им кажа, че шансовете са 50/50%, защото щом тези отбори са стигнали финала, всеки от тях заслужава трофея.

-         В националния отбор постът Ви по-удобен ли е от този в клубния?

-         От доста време говоря, че моята позиция е тази на „осмицата”, защото ми позволява да въртя играта на отбора си, да изработвам положения. Там се чувствам най-уютно. В Бетис трябва да играя малко по-назад, за да изнасям топката, но според мен приносът ми е по-голям като „осмица”.

-         Кое предпочитате – гола или асистенцията?

-         Малко далеч съм от вратата, така че ако видя свободен свой съиграч, който може да вкара гол, опитвам да му дам пас, за да се разпише той.

-         В какво трябва да се подобрява Дани Себайос?

-         Освен че трябва да вкарвам повече голове, трябва и да шутирам повече от извън наказателното поле. Понякога при гледането на повторение на някоя ситуация оставам с усещането, че е трябвало аз да завърша атаката с удар. Лека-полека, с натрупването на опит, ще придобия този усет.

-         Преди финала на европейското първенство до-19 обещахте да изпеете песен при победа. Бихте ли повторил сега това си обещание и за финала с Германия?

-         (Б.и. – смее се.) Да, да… Ако станем шампиони, обещавам да ви изпея отново песен.

Пабло Ехеа, „Марка”

Следвай ни: