Николай Желязков: Ако сме доволни, че не сме последни – да затваряме заведението и да отиваме за риба

Николай Желязков: Ако сме доволни, че не сме последни – да затваряме заведението и да отиваме за риба

Трябва да бъдем честни и да отчетем, че има защо да съжаляваме, че не се класирахме на финалите. Ние загубихме срещу съперници, които са от нашия калибър, а победихме отбори, които на хартия са по-силни. Да, в някои от срещите те не бяха в най-пълните си състави, но това е техен проблем. Видяха се някои много хубави неща, но и много проблеми в играта ни. Едно много добро представяне на центровете ни, както и на Георги Братоев. В същото време си пролича, че Цветан Соколов бе уморен от тежкото италианско първенство и можеше да се даде по-голям шанс на Жани Желязков да се включи в играта. Розалин – страхотно включване. Много се радвам за него, защото винаги съм казвал през годините, че той е прекрасно момче и заслужава да получи шанс.

От една страна, видях едно лице на България, което бе много добро, но смятам, че отборът ни има много резерви. Тодор Скримов също не е в най-оптималното си състояние, а е състезател, който може много да помогне. Играта на отбора може да бъде развита, но това е въпрос на работа и на виждане от страна на екипа, който в момента го води.

Колкото до това дали да сме доволни, че не изпаднахме, или да съжаляваме, че не се класирахме, в България си има поговорка – „апетитът идва с яденето”. Когато отборът бие, сме богове, а

когато падаме, сме най-големите боклуци

Но когато искаме да вървим нагоре, трябва да бъдем взискателни. Ние си отворихме вратата към финалите и при развитието на ситуацията, трябва да съжаляваме, че не сме на финалите. Разполагаме с потенциал на състезатели, с които заслужавахме да сме там. Още повече и при вида на останалите водещи отбори, които не бяха в най-доброто си състояние. Трябва да бъдем взискателни и да вярваме в себе си, че можем да постигаме добри резултати. Ако тръгваме с психиката да не сме последни, медал няма как да вземем. Така не се възпитават силни състезатели. Вярно е, че имаме своите проблеми, но в същото време имаме и алтернатива за всеки пост.
Срещу Аржентина ми направи впечатление, че липсва план „Б”. Опитвахме да правим кадрови промени, а не да сменяме концепцията на игра в определени ситуации. Всеки обаче си има виждания, това не означава, че решенията са били грешни. Можеха някои неща обаче да се направят по-добре.

Ахилесовата ни пета е началният удар.

Сервисът е това, върху което трябва да работим много. Трябва да се даде картбланш на някои хора да атакуват, а на други да търсят тактическо изпълнение. Ние винаги сме печелили със силен начален удар и след това с добра блокада и силно нападение. Не сме като китайците да вадим сума топки на мач, такъв е нашият стил. Играем прекалено италиански, пазим много топката, без да рискуваме при повторни нападения. Когато имаш разпределител като Де Чеко – комбинативен с технични нападатели, с добро посрещане се лишаваш от възможността да блокираш добре. Те се възползваха пък по най-добрия начин от нашите слабости. Веласко показа много правилно изградена тактика спрямо нашите минуси.

Цецо Соколов направи много лоша Лига.

Не става въпрос за критика и той го знае. Натрупаната умора в него си личи. Той се присъедини последен към групата и смятам, че една от идеите на участието ни в Лигата бе да се изпробват и някои нови имена. Жани се включи добре в случаите, когато му бе даден шанс, но беше прекалено малко това, което му бе дадено като възможност. Истината е, че България има достатъчно алтернативни играчи. Но за да се случи това, трябва да се даде възможност на един човек да си направи грешките, за да може той да се успокои в игрището и да получи усещането, че е играл в отбора. При нас това не се получава. Даде се шанс единствено на Розалин Пенчев. Да, търсят се резултати, но няма как да разберем дали даден човек е алтернатива, без да го видим в игра. Това е важно. Другият, който получи шанс, бе Сеганов, но Жоро Братоев седеше много по-добре от него. Но един играч, за да се почувства важен за отбора, не трябва да бъде постоянно ваден от игра. Когато Лукарели започна да играе в Бразилия, правеше по 500 щуротии на мач, но никой не го пипна. Виждам Сърбия – имат играчи, които не могат да ходят, бъркат, но остават в полето. Просто на някои състезатели им трябваше повече спокойствие. При първата-втората грешка и те сменят, после като влезеш се боиш да не го направят пак. Така не се гради шампионски манталитет.
Колкото до мача с Бразилия, ако действително е било стратегия, не е правилно. Ние не сме Бразилия, Русия или гранд от подобен ранг, за да си позволим подобно нещо. За да градим характери, трябва да сме на 100 процента във всеки мач за победа. Ако ще

да е контрола срещу Чъпърчене

няма значение. Отборът винаги трябва да се бори да печели, независимо от състава му. Всеки гейм и точка са важни за България. Не бих направил подобно нещо, напротив – ще изляза да си премеря силите с най-добрия отбор в света. Защото Бразилия бе с най-голямата си класа срещу нас, при все, че това не е онази Бразилия отпреди няколко години. Напротив, този тим е победим.

Изпуснахме шанс и не трябва да се радваме, че не сме последни. Ако това трябва да ни радва, тогава да затваряме заведението и да ходим да ловим риба цяло лято. Определено пропуснахме добра възможност. Ние не трябва да се успокояваме с това, че Италия изпада, или пък че другите също се провалят. Сърбия спечели миналата година именно по този начин Лигата – възползва се от проблемите на останалите. Срещу нас имаше колебливи Полша и Русия, която бихме преди две години в Баку именно с този състав. Затова винаги трябва да мечтаем на голямо. Ако мечтите ни са да сме градски шампиони, ще станем такива. Ако мечтаем да сме световни шампиони, може поне европейски да бъдем. Трябва да се целим нависоко и да бъдем взискателни към работата си. Нашата пирамида е малка и с нея трябва да работим повече и по-качествено, за да имаме резултати.

"Тема Спорт"

Още от Волейбол

Виж всички