Hyundai i30, когото не познаваш

През септември 2016-a Hyundai представиха новото, трето поколение на i30, а на автомобилното изложение в Женева преди месец показаха и комби версията му. В България в момента на разположение е хечбекът и ние не пропуснахме да отидем да му се представим. И наистина, нагласата ни беше, че той ще се запознава с нас, а не ние с него, защото смятахме, че вече сме се виждали. Но не бяхме прави. Новият i30 няма нищо общо с предшественика си.

Първо го попитахме откъде е. Отговорът му беше: "Родителите ми са корейци, но ме сглобяват в Чехия, а дизайнът ми е на един германец, на име Петер Шриер." Същият германец, който направи Audi TT, знаем го. Той е работил и по New Beetle, и по повечето модели на Kia от 2008-а насам. Затова огледахме добре този i30. Имаше внушителна предна решетка, изписани LED предни светлини, като цяло интересна предна броня, изчистена и непрекъсната линия, започваща от предните фарове, преминаваща през панорамния покрив, спойлера в черен лак и стигаща чак до хоризонталните задни светлини. Нямаше нищо натрапващо се, нищо дразнещо, нищо притеснително. Дизайнът бе плавен и спокоен, сякаш всичко ще е наред.

Интериорът също бе подчинен на тези принципи - нямаше елемент, който да не е приятен на допир, копче, което да не е очакваното си място, линия, която да не е в синхрон с епохата или стила. Беше едновременно познат и нов, ако ни разбирате. И това е комплимент, защото днес има много коли, които или надхвърлят очакванията, или падат много под тях и да срещнеш такава, която съдържа точната доза модерно, удобно, ново, старо, красиво и разумно не е лесно, а когато към уравнението прибавите и фактора цена, изведнъж фунията се стеснява драстично и пред вас остават два или три модела.

Hyundai i30 може да надделее с усещането за простор, което създава таблото и се допълва от стъкления покрив; с добрата обратна връзка, която дава воланът; с новата си инфо система, предлагаща навигация със 7 години безплатен абонамент за услуги Live; с безжичното зареждане на телефон; със системите за сигурност - все фактори, които определено помагат на логично избиращите хора, но какво правим ние, останалите, които често правим най-необяснимите покупки, на моменти използваме най-неправилните думи и често правим неща "защото така"? На нас ни трябва нещо дребно, но категорично действащо на емоциите, а не на логиката. Понякога е малка линия от силуета, друг път някакъв тайник в интериора или просто усещането зад волана и от отражението ни във витрината на магазина, до който стоим в задръстването. Никога не знаеш какво точно ще те привлече. Дали ще е красота, удобство или просто чувство. И като стана дума за красота, тя е въпрос на вкус, но според експертите, които раздават наградите за дизайн Red Dot, i30 е една красива кола с номинация.

Както повечето модерни коли, така и тази има ясни приоритети, с които може и да не сте съгласни, но темата не подлежи на спор. Номер 1 за нея е сигурността. Да, може понякога да е за сметка на елегантността, на поведението на пътя, на удоволствието от шофирането, но положението е такова. Тя ще направи всичко възможно да оцелеете в нея и да спасите живота на пешеходеца.

И няколко думи за най-важното, а именно управлението: i30 се предлага с три бензинови и един дизелов двигател, ръчна 6-степенна и автоматична 7-степенна с двоен съединител. 1-литровият 3-цилиндров турбо мотор е със 120 кс и 171 Нм въртящ момент и е очакваният отговор на въпроса "Каквъв е моторът на градската кола?". Средният градски разход е около 6, а на магистрала пада под 5 л/100 км. Следва 1.4-литровият атмосферен бензинов със 100 коня, който подобно на 1-литровия, идва с ръчната кутия, но надхвърля психологическата граница от 6.6 л/100 км разход в града. Третият вариант е 1.4-литровият 4-цилиндров турбо мотор със 140 кс, който освен с ръчна, се предлага и с автоматична трансмисия.

Ако държите да карате дизел, то специално за вас корейците са приготвили 1.6-литровия си 4-цилиндров двигател с турбокомпресор с променлива геометрия, common rail и три нива на мощност - 95 кс (или у наспознат още като "малкия данък"), 110 и 136 кс. Тук ви позволяват да си изберете и между ръчна и автоматична кутия, като разликата в разхода е минимална, а в удобството, осезателно по-голяма.

Ние тествахме въпросната 7-степенна автоматична кутия, отново с гореспоменатата предварителна нагласа, че знаем и разбираме от всичко, че автоматиците са за други хора, определено не за нас. И отново не се оказахме съвсем прави. Смяната на предавките не дразнеше, а усещането, че си поробен от трансмисия, която кара двигателя да крещи, но не и да работи - липсваше. Не пробвахме системите за сигурност, като например автономно спиране за препятствие или при опасност от сблъсък, но знаехме, че са там и това беше достатъчно.

Ако трябва да обобщим, отидохме уверени, че знаем всичко и си тръгнахме още по-уверени, че човек не бива да има предразсъдъци, а да е готов да пробва, защото понякога дори един нов стар модел може да те изненада.