Интервюто с Миятович: Седмата беляза Новата ера на Мадрид

Онази 66-а минута в паметния мач на „Амстердам Арена” е най-важната в цялата му кариера. Това си признава без бой Предраг Миятович. Неговият гол срещу Ювентус – същия съперник, срещу който ще излезе Реал Мадрид във финала на Шампионската лига 19 години по-късно – промени съвременната история на клуба от испанската столица.

-         Минаха вече почти 20 години, а още говорим за Седмата. Значи трябва да не е просто някаква си поредна купа…

-         Несъмнено. Онова не бе просто купа, а сътворена история. Беляза края на Старата и началото на Новата ера на клуба. Този трофей от Шампионската лига бе лелеян от всички мадридисти и преди финала съзнавахме какво се е случвало и какво не толкова години назад във времето. Да, Реал Мадрид имаше шест Купи на европейските шампиони, ала имаше хора, които говореха за тях, че са били от времената на черно-белите филми. Знаехме, че са отминали 32 години, твърде голям период, и се концентрирахме и мотивирахме много. Аз лично не бях вкарал ни един гол в целия турнир, и то като нападател… как бе възможно това!? Имах възможността да играя финал на Шампионската лига с най-добрия отбор и не можех да си мисля за нищо друго, освен за победата, защото смятах, че това ще ми е единственият шанс за трофея. То така се и оказа. Беше най-важният мач в моя живот, пък и идвах от една толкова мъничка страна като Черна гора, така че си представете колко бях мотивиран! Изкарах си билет директно към историята на Мадрид.

 

-         Придобива ли все по-големи измерения Седмата с всяка изминала година?

-         Да, докато си активно във футбола, при все че си наясно с величината на постигнатото, не можеш да я почувстваш напълно. След като окачих бутонките на пирона, осъзнах, че онази 66-а минута е най-големият момент в моята кариера.

 

 

-         Как успяхте с отбора да преодолеете риска прекомерното желание да не ви смрази в мига на истината?

-         Бяхме на лагер няколко дни преди финала. Не бяхме фаворити, разбирачите даваха прогнози в полза на Юве заради добрия им сезон и опита в много финали, докато ние бяхме скандални в Ла Лига… Имахме два варианта: да сътворим история или да се върнем от Амстердам провалени. Вярвахме в силите си, защото си давахме сметка, че имаме голям отбор. В съблекалнята цареше голямо другарство и искахме да се сборим с Юве на терена. Защо не и да влезем в историята?

 

-         Усещахте ли стреса от жаждата за спечелването на купата?

-         Бяхме много мотивирани, защото това беше история за цяло едно поколение. Имаше много други, като Петорката на Лешояда, които не успяха да спечелят трофея. Ние обаче бяхме много сигурни в това издание на турнира и го доказахме във всичките му етапи. Отвъд това беше кошмарното ни и необяснимо представяне в първенството. Във финала обаче бяхме много сигурни. Бяхме вбесени от сочещите не нас за фаворит прогнози.

 

 

-         Това ли ви даде допълнителната мотивация?

-         Кара те да ги обориш и да победиш, още повече в един финал. Това беше нашето виждане, а аз лично бях се вманиачил да вкарал един гол. Бях титулярен нападател и не можех да завърша това издание на ШЛ, без да съм се разписал поне веднъж. Ние се люшкахме в крайности при преминаването от първенството към евротурнира, сякаш имахме предчувствието, че това е нашето състезание. В събота имахме мач в Ла Лига и бяхме ужасни, но идваше сряда и политахме. След края на мач се гледахме и се виждахме като доктор Джекил и мистър Хайд.

 

-         Как се балансира между Ла Лига и ШЛ?

-         Днес положението е различно и Мадрид трябва първо да си осигури титлата, тъй като в първенството в крайна сметка зависи само от себе си. Динамиката в ШЛ е променена – вече постигна Осмата, Деветата и т.н. Сега има мотивацията да стане първият отбор, защитил титлата си в новия формат на турнира.

 

-         Смятате ли, че играчите на днешния Мадрид може би не отдават същото значение на постигнатото през 1998 година?

-         Печеленето на ШЛ винаги значи да твориш история. Това само по себе си те мотивира. Да имаш още една купа от турнира винаги е най-голямото нещо за хора като Лука Модрич, Кристиано Роналдо, Серхио Рамос и т.н.

 

-         Разкажете ми за последната тренировка преди финала…

-         Беше много интензивна за всички, и особено за мен, тъй като бях с болежки в прасеца. Излязох да тренирам с вдигнати чорапи – нещо нетипично за онези времена, за да покрия цялата превръзка. Мислеха си, че го правя от суеверие.

 

 

-         В настоящия състав на Мадрид кой според Вас може да изпълни ролята на големия победител във финала?

-         Гена на победител го имат мнозина, ала силата на това поколение е колективът. Виждам една много отдадена и съсредоточена група играчи, които никога не се предават, както се случи в Лисабон и Милано. Тогава им беше много тежко срещу един много корав съперник, започнаха трудно, ала в никой момент не предадоха усещането, че може да загубят финала.

 

-         Зидан даде почивка на Кристиано Роналдо в доста мачове от първенството. Това добре или зле ще се отрази на CR7 във финала?

-         Кристиано се намира в много добра форма и се радвам, че се пази за този финал, като си почина в някои шампионатни мачове. Според мен това е добра стратегия на треньора, защото в състава има предостатъчно качество да се взима мачове като онези с Ейбар и Гранада, а и защото така Кристиано дозира натоварването си. Ако има футболист, който заслужава да изпъкне за Мадрид най-много в Кардиф, това е той.

 

-         Къде е промяната между това да си играч на Мадрид тогава и сега?

-         Футболистът не се е променил, футболът обаче – много. Нормално е играчите да се развиват: играят повече мачове, изпитват повече стрес, част са от повече тактически формации… Дори само едната технология вече им позволява за една секунда да достигнат до милиони почитатели, което е огромна отговорност. Ние не бяхме така изложени публично.

 

 

-         Лично Вие нуждаехте ли се от допълнителна мотивация за финала?

-         Аз не се нуждаех от нищо. Мислех само за това да ми се оправи прасецът и да изляза като животно на „Амстердам Арена”. Познавах идеално централните защитници на Юве: кой е слабият им крак, как да дриблираш през тях един-на-един… Не бях готов на 100%, ала трябваше да скрия това. Треньорът иска да има всичките си играчи във върхово състояние за един финал, така че бях се сдухал, че може да не ме пусне да играя.

 

-         Определете своя гол в Амстердам…

-         Казаха ми след мача, че съм вкарал супергол, ама на мен ми се стори нормален. После го видях отново и наистина много малко им трябваше да избият удара ми на голлинията. Мисълта ми след попадението се насочи право към образа на моя син, който беше болен и почина преди седем години. Този гол бе за него. След това ми се връщаха щрихи в съзнанието със скоростта на светлината и ме удари това, че бях обещал да посветя евентуален свой гол на Фернандо Санс. После, след направения спринт при празнуването, ми трябваха нещо като осем минути да се възстановя – защото освен физически, бях изцеден и емоционално. Трепереха ми ръцете.

 

 

-         Какъв Ювентус очаквате сега?

-         Това е един много състезателен отбор. Да, преди две години изгуби финала срещу Барселона, ала този сезон получава много малко голове и е много труден за побеждаване. Добър блок е дефанзивно, но и в атака има двама играчи като Гонсало Игуаин и Пауло Дибала, които са способни да решат всеки един мач във всеки един момент. Вторият расте в такива мачове, както показа срещу Барса в Торино, а Ел Пипита е в добра серия. Ювентус е много тежък съперник, ала Реал Мадрид има най-добрия отбор и няма навик да губи финалите.

 

-         По-добър ли е настоящият Ювентус от онзи, срещу който се изправихте преди 19 години?

-         Не смятам така. Тогава имаха супертим с Дел Пиеро, Ди Ливио, Индзаги, Зинедин Зидан… Днешният Юве е повече колективен отбор, по-организиран и по-опитен. За мнозина от тях това ще е последната възможност да спечелят ШЛ. Ако например в 10-ата минута падне гол за Мадрид, мачът ще се отвори, но като цяло нищо не може да се предвиди. По много параграфи Мадрид има тънко предимство за този финал в Кардиф.

 

-         Зидан обаче много се е променил оттогава…

-         Зизу върши добра работа, знае отлично как да мотивира и какъв отбор да изкара на терена. Остават три мача в Ла Лига и не искам да си мисля, че няма да я спечелят. Мадрид се вижда като шампион в това първенство от много кръгове назад и ако накрая не е, ще е голям удар. Не че това може да окаже твърде голямо влияние върху един такъв финал, но в душевен план биха били много по-добре, ако влязат в двубоя в Кардиф като шампиони на Испания. Биха могли да запишат първи дубъл от 59 години насам.

 

-         Осмелявате ли се да дадете твърда прогноза за Кардиф?

-         Не бих казал точен резултат, това винаги го оставям на Давор Шукер, който е същински вещер, ала съм убеден, че Мадрид ще победи. Казах същото и преди финалите с Атлетико Мадрид в Лисабон и Милано.

 

Лорена Гонсалес, „Марка”

Следвай ни: