Интервюто с Йоканович: Не гледам назад, натискам напред!

Група момчета от местно училище, дошли да изгледат тренировка на Фулъм на клубната база, се промъкват отстрани на един от терените. И изненада: там е внушителната фигура на Славиша Йоканович. Едно от момчетата намира смелост да се отскубне от ятото и да стисне ръката на мениджъра на Фулъм. И мъжът, и момчето изглеждат истински радостни. Популярността не е особена мотивация за Йоканович сама по себе си, но той съзнава това, че тя е страничен продукт на нещо далеч по-важно: постигането на резултати.

Един прекаран час в компанията на този човек със суперотворено съзнание разкрива точно колко амбициран е той и точно колко това желание да се справя добре влияе на всекидневието му. Към края на деня Йоканович ще се отправи към празната къща, която нарича „свой дом”. Често има куп посетители, приятели и членове на семейството си там, ала една от реалностите на поетия от него професионален път, отвел го до шест страни в последните осем години, е откъсването от жена му и трите му деца, останали в Испания с цел осигуряване на по-стабилно израстване и образование.

„Напуснах Сърбия през 1993 г. и семейството ми живее в Мадрид, докато аз работя по целия свят”, обяснява Йоканович. Той е изкушен от възможностите да се подобрява и развива, от всяка получена възможност, без значение откъде е дошла. На един семеен мъж е нужно силно убеждение, за да поеме по този път.

Неговата решимост е осезаема част от характера му. Но ако това ви създава впечатлението за корав тип, чието верую е коравата игра, моля ви да не се бъркате. Той е точно толкова достъпен, колкото и авторитетен, което е една от причините неговият отбор да разцъфти този сезон и всички на „Крейвън Котидж” вдъхновено да следват идеите му.

Делящият върха в Чемпиъншип в класацията по вкарани голове отбор (наравно с шампиона Нюкасъл) има склонност към играта с устрем в атаката, която обичайно не се свързва с изтощителната задача да се пребориш да излезеш от втория ешалон към Обетованата земя на Премиър Лийг. Впечатляващият поход на Фулъм в решаващия краен етап на сезона се основаваше на свободната офанзивна игра и сега предстои сблъсък в плейофите с тима с най-пропусклива отбрана в Топ 6 – Рединг.

Футболният стил на Йоканович се дължи в голяма степен на традициите в родната му страна. Той е роден в Нови Сад, бивша Югославия. „Там искаха топката да е свалена на земята и чрез нея да се доминира играта и да се побеждава. Това е нашата традиция.”

Йоканович е част от едно изключително поколение, затиснато в сложна политическа обстановка, довела до гражданска война и разпад на държавата. Той бе използван в националния отбор, класирал се за Евро 1992, редом със светила като Деян Савичевич, Драган Стойкович, Давор Шукер, Роберт Просинечки, Звонимир Бобан, Предраг Миятович, Синиша Михайлович, Владимир Югович, Роберт Ярни и Дарко Панчев – футболисти, направили блестяща кариера.

„Тази генерация бе световен шампион за младежи до 20 години в Чили, а аз бях сребърен медалист на Мондиала за младежи до 21. Нашето поколение бе много състезателно по дух и манталитетът ни признаваше само един резултат – ако не победим, не сме щастливи.”

Като следствие на избухналата на Балканите война през 1991 г., отборът бе наказан да не играе на еврофиналите в Швеция. Играчите научиха това броени дни преди началото на първенството. „Без този политически проблем, ако бяхме останали всички заедно, вярвам в шансовете на този отбор – с неговото качество и състезателен дух – да спечели това състезание. Аз не съм по политиката. Ние сме спортисти и мислехме за други неща. Истина е, че това много навреди на всички ни тогава, ала с течение на времето започнахме да осъзнаваме, че на други е нанесена далеч по-голяма вреда от тези политически проблеми.”

По време на безкрайно травматичния период тази талантлива група се разпръсна по цяла Европа от родината си, за да играе футбол другаде. През 1993 г. Йоканович се присъедини към Овиедо, където тогава треньор бе доста попътувалият Радомир Антич. Английските фенове го помнят като Ради след престоя му в Лутън Таун в началото на 1980-те години и фамозния му гол, който спаси тима от изпадане за сметка на Манчестър Сити и накара Дейвид Плийт да танцува на терена на „Мейн Роуд” през 1983-та. След като премина от игрището към пейката, Антич стана един от малцината треньори, били начело и на Реал Мадрид, и на Барселона.

„Той беше и е много важен човек за мен. От него научих много неща дори само стоейки наблизо. В последните 20 години съм бил в неговия дом повече пъти в сравнение с посещенията в дома на родителите ми.” Антич и Йоканович все още живеят близо един до друг в Мадрид.

Първото преместване в чужбина е предизвикателство. „Беше трудна стъпка. Бях много млад и разбирах само от един начин на живот. Трябваше да се приспособя, но аз изобщо не знаех що е то „приспособяване”, когато за първи път пресякох морето. Някои неща бяха доста странни, ала започнах да ги разбирам. В чисто професионален план нямах никакъв проблем, защото футболът има универсален език.”

Испания се превърна в следващия стожер на футболна философия в света. Йоканович прекарва време в Тенерифе, преди да стане част от техничната полузащитна линия, допринесла много за първата шампионска титла в Ла Лига на Депортиво Ла Коруня през 2000 година. Именно там той хваща окото на Клаудио Раниери, който го взема в Челси. Сърбинът сам признава, че това не е най-добрият период в неговата кариера, ала е бил критичен по отношение на бъдещето му, защото не би съумял да води похода на Фулъм към Премиър Лийг, ако не е бил попил от английския футбол във встъпителния си етап там с тима от „Стамфорд Бридж”.

„С кожата си усещах, че промяната от югославския към испанския футбол не е голяма: стиловете са подобни – подаванията са по-важни от ударите. В Англия обаче ударите вероятно са по-важни от подаванията. Когато смених Испания с Англия, с кожата си усещах разликата във футбола. Ако не намирах игрово решение на дадена ситуация на терена, връщах топката назад, а тогава Рей Уилкинс ми казваше: „Не дръж толкова много топката, изкарвай я напред! В първите 20 минути не усложнявай нещата! Не играй с две или дори с едно докосване – играй с половин докосване!”. Тогава нямах достатъчно време да се приспособя и да съм доволен от нивото си, но сега имам достатъчно опит да уважавам начина си на работа, да разбирам тази футболна култура и това какво искат хората да гледат. Опитах се да променя леко Фулъм, защото смятаме, че трябва да приспособим стила си така, че да покажем нашата сила.”

Точната преценка как да се окаже моментално влияние е един от характерните белези на треньорската му кариера досега. Първата му работа го отведе у дома в Сърбия при бившия му тим Партизан, където незабавно спечели дубъла. Следващият му пост обаче бе неочакван – в тайландския Муангтонг Юнайтед.

„Смятах този си ход за голям риск: толкова далеч, а и не знаех нищичко за техния футбол. Едно от интересните неща за мен обаче бе да открия, че Роби Фаулър е бил играч и треньор на този отбор. Помислих си: „Добре, щом той може да си организира живота там, значи не е толкова лошо. Ще се пробвам.” И в крайна сметка се оказа фантастично изживяване. Започнах да осъзнавам истината, че животът е подобен навсякъде по света. Това, което ние искаме тук в Европа, не е толкова различно от онова, което искат хората в онази част на света. Научих, че този свят не е чак толкова огромен. Смятам се за смелчага, добър наблюдател съм, живея в различни части на планетата с хора от различни култури и всеки път щом пристигна, се налага да променям разни неща, ала в същото време не мога да тропна като слон в стъкларски магазин и да изпочупя всичко вече изградено.”

Ще се сетите: той печели титлата в единствения си сезон в Тайланд. След скорострелни и по-трудни престои в България и Испания, Йоканович получава краткосрочна оферта от Уотфорд и проявява качествата си на вълшебник, класирайки тима за Премиър Лийг през 2015 година. Клубът и мениджърът обаче не успяват да се споразумеят за условията, при които да работят заедно в елита. Разочарован ли е сърбинът от това, поглеждайки назад? „Бях по-скоро изненадан. Но в крайна сметка бях доволен, защото този клуб и неговият собственик ми дадоха възможността да работя в Англия. Той пое известен риск с това назначение, а аз смятам, че му се отплатих достатъчно със своята работа. Доказах себе си и този отбор в онзи момент. Те заеха позиция, а аз трябваше да я уважа. Но аз не гледам назад, а натискам напред.”

Следващата спирка в тази оставяща без дъх треньорска въртележка е Макаби Тел Авив, където Йоканович впечатлява с работата си в груповата фаза на Шампионската лига, ала след шест месеца в Израел се запътва обратно към Лондон, този път към „Крейвън Котидж”. По неговите стандарти настоящият му престой е доста дълъг, а вече се чуват гласове, свързващи го с пост другаде, в по-голям и по-добър клуб. Амбицията на Йоканович е очевидна, ала след серията си бързи смени на работата днес той изглежда доволен да остане на настоящата си за по-дълго време.

Ейми Лоурънс, „Гардиън”

Следвай ни: