При Валери Божинов няма скрито-покрито. Нападателят на Мейджоу Хака винаги казва какво му е на уста и на сърце. Острието е в Китай от няколко месеца и набързо се превърна в лидер на отбора. В интервю за колегата Иван Тепавичаров от "Топспорт" бившият нападател на Ювентус, Фиорентина, Манчестър Сити и Парма засегна много теми.
- Валери, вече си достатъчно време в Китай. Свикна ли с начина на живот, с отбора, как си като цяло?
- Тежко ми е. Тук всичко е много по-различно от Европа. Най-вече не мога да свикна с манталитета, с вижданията им за футбола, с разбиранията им за професионализъм. Но все пак аз съм този, който трябва да се нагажда към тях, защото съм чужденец, а не обратното. Знам за какво съм тук, така че продължавам да се трудя упорито.
- Да разбирам ли, че ще търсиш промяна след изтичането на договора ти с Мейджоу Хака?
- Възможно е. Аз съм говорил с президента, директора и треньора, казал съм им мнението ми по темата. Договорът ми е до октомври, но ще видим след отварянето на прозореца през юни месец дали ще има развитие. Няма да си кривя душата, целта пред мен е да отида в по-голям клуб с амбиции. Каквото и да си говорим, едно от водещите неща, които повлияха на решението ми да дойда в Китай са парите. Едва ли има друго място в момента, където да се наливат толкова много средства във футбола. Желанието на всички в страната и хората, които инвестират във футбола, е да превърнат първенството в едно от най-силните в света. Идеята е да се привличат само световни звезди. В последната година видяхте какви имена дойдоха за колосални суми. С темпото, което действат, до няколко години в Китай ще преобладават предимно топ имена. Луди пари дават. От всички предложения, които имах, това на Мейджоу беше най-високо, другите дори не го доближаваха.
- Тогава защо си склонен да търсиш промяна? И какво имаш предвид точно с думите "разбиранията им за професионализъм"?
- Вижданията ми за футбол много се различават от техните. На местата, които съм бил, почти винаги отборите са имали големи амбиции - дали за титла, дали за Европа и т.н. Тук е мач за мач, няма никакво напрежение. И да паднеш, и да биеш хората постоянно ти се радват, никой нищо не ти казва, няма драми. Аз съм свикнал да играя под напрежение, да се боря за определена цел. На този етап тук футболът е малко като шоу, което също си има своите плюсове, разбира се. Опитвам се да говоря на момчетата, да им обяснявам, но те общо взето разсъждават, че чужденците - аз, и другите две момчета, сами трябва да взимаме мачовете. Да, това може да се случи в една, две срещи, но футболът е колективен, а не индивидуален спорт. Валери Божинов може сам да спечели два мача, но не е това идеята. Вчера имахме видео-разбор, обяснявах им някои неща. Попитах ги дали имат желание и амбиция да се развиват. Дадох им пример със себе си, казах им защо съм дошъл, какви са идеите ми, след като приключа с Мейджоу, защото нямам намерение да остана тук до края на кариерата си. Бил съм в доста грандове - Ювентус, Парма, Фиорентина, Манчестър Сити, Спортинг (Лисабон), затова ги попитах дали и те не се стремят към това, но не успяха да ми дадат ясен отговор.
- По начина, по който говориш е видно, че Европа ти липсва...
- О, да, разбира се, но аз знам защо съм дошъл в Мейджоу. Знам към какво се стремя, така че не се оплаквам, а и реално нямам причина, защото от финансова гледна точка всичко е перфектно.
- Имаше напрежение между теб и селекционера Петър Хубчев. След като си разменихте реплики чрез медиите, чухте ли се, "заровихте ли томахавките", така да се каже?
- Да, всичко е точно, няма драма. Оправихме се с господин Хубчев, казахме си каквото е нужно и каквото трябва. Най-важното е националният отбор да постигне целта си и да се класира на Световното първенство в Русия.
- Смяташ ли, че ако се върнеш в родното първенство или в някое съседно, селекционерът ще има повече наблюдение върху изявите ти и по-лесно ще можеш да се върнеш в националния отбор?
- Аз бях година и половина в Партизан, но пак не получавах повиквателни. Станах голмайстор в Сърбия, водещ реализатор на Партизан, но нищо... Не крия, че много ми се играе за националния отбор. Винаги съм бил готов да се отзова на всяка покана. И занапред ще е така, стига Петър Хубчев да реши, че съм му нужен и полезен. И него го разбирам, защото постът, който заемам изисква железни нерви. Постоянно му се обаждат, съветват го - вземи този, повикай онзи и т.н. И неговата не е лесна.
- Възможно ли е да има странична причина, извън футбола, поради която Хубчев да не те вика?
- Не знам, нямам проблеми с него, а и с никого по принцип. С всеки гледам да се държа добре, да помагам с каквото мога. Ако той има нещо срещу мен, да каже, но не вярвам. Работили сме заедно, докато беше помощник на Христо Стоичков в националния отбор, нямахме никакви проблеми, дори напротив. Но виж, не е важно дали аз съм в отбора, или не. Много ми се играе за страната, но по-важното е да бъде изпълнена целта и момчетата да се класират. Хубчев с работата си в Берое показа, че е способен треньор. Постигна отлични резултати с един средняшки отбор, без да обиждам старозагорци, но е точно така.
- Любимият ти Левски лъкатуши в изявите. Гледа ли ги в последния мач?
- Яд ме е много. Не гледах, само на лайвскора следях, но като видях 0:2 до 5-та минута... Окей, всеки пада в дербита, но 0:2 от съблекалнята... Недопустимо е, съгласи се! Да, може да паднеш 0:3, 0:4 и 0:5, но покажи сърце, раздай се до последно. Публиката пее "Сърце, душа за Левски София", нали така? Левски е клуб, който трябва да се разбере от всеки футболист, който попадне на "Герена". Това е от клубовете с богата история. Когато си в него, парите не трябва да са водещото за теб. Ясно, всички работим и играем за пари, но в Левски трябва да играеш за хората, за фланелката, за историята. Да ти кажа, сега като ме пита, ето всичко това много ми липсва - емоцията, тръпката, адреналинът от това да играя за Левски и пред такава публика. Аз съм такъв човек, че ще оставя всичко на терена, когато виждам как хората се радват и подкрепят. Същото беше и в Партизан, същото е и в Цървена Звезда. Например, последното дерби, което спечелихме с 1:0... Вярвай ми, няма такъв кеф! Вечерта излизаме в Белград, хората те спират по улиците, едва ли не те боготворят. Уникално усещане! Едно евро не взехме за победата, но голяма работа... Парите не са всичко във футбола, важна е емоцията и удовлетворението.
- Понеже носиш на майтап, ще те питам един по-закачлив въпрос за финал. Вечно дерби ли беше мачът на "Васил Левски"?
- (Смее се). Виж, аз с Гриша Ганчев съм добър познат, имам приятели в техния отбор - и Манолев, и Бодура, и други момчета. Уважавам ги, но всеки сам преценява за себе си дали са ЦСКА, или Литекс. Ще споделя обаче една случка, за която до момента не съм говорил. Знае се, че феновете на ЦСКА са побратими с тези на Партизан. Когато подписах с Партизан, лидерите на "червените" фенове ми помогнаха. В Партизан знаеха, че идвам от Левски, имат си фенски закачки като навсякъде и т.н. Та, на една тренировка, преди мача със Стяуа в евротурнирите, дойдоха и фенове на ЦСКА, които до този момент не познавах. Имена няма да споменавам, но си спомням само, че казаха на привържениците на "гробарите" следното: "Това момче ще остави и сърцето си за отбора, примете го като един от вас и няма да съжалявате". После се превърнах в любимец, защото вкарвах постоянно голове, но никога няма да забравя подкрепата, която ми оказаха тогава феновете на ЦСКА, за което им благодаря.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)