Ивайло Иванов: Понякога отиваш за медал и се връщаш с празни ръце, но трябва да стиснеш зъби

22 апр 2017 | 19:09
993
1

Джудистът Ивайло Иванов вдигна високо летвата с представянето си в последните две години, след като спечели редица медали от турнири от Гранд Шлем, Гран При, извоюва бронз на Европейското първенство в Казан през миналата година и се класира седми на Олимпийските игри в Рио де Жанейро в категория до 81 килограма. Силните му изяви бяха причина любителите на българското джудо да го изпратят отново с надежди за отличие на еврошампионата във Варшава. Иванов се класира седми на континенталния форум в Полша, но отчете като своя грешка развръзката на този шампионат. Ето какво сподели талантът от Монтана в специално интервю за Sportal.bg при завръщането си на българска земя.

- Ивайло, този път се завръщаш без медал, какво е мнението за цялостното ти представяне във Варшава?

- Не се представих добре. Допуснах грешки, загубих. Аз съм си виновен, никой не ми е виновен, нито ме е прецакал някой. Аз съм си виновен за загубата, изправям се и продължавам напред.

Джудистите се завърнаха със сребърен медал от Европейското във Варшава

- На репешажа опита да атакуваш, но съперникът те контраатакува и успя да те надхитри...

- Тръгнах да атакувам неподготвен, ръцете ми останаха назад и той само ме довърши.

- Отрази ли ти се емоционално по някакъв начин това, че не успя да стигнеш до медалите? Ти винаги тръгваш с големи амбиции на тези първенства.

- На всеки спортист би му се отразило емоционално по някакъв начин, защото си е късал гъза в залата, за да вземе медала, за който отива. Но не всеки път се случва това, което иска човек. Понякога загубата може би те учи на повече, отколкото победата. Всеки отива за медал, но понякога се връща с празни ръце и затова трябва да стисне зъби и да продължи напред.

- Миналата година ти беше човекът с медала от вашата група, сега е Янислав. Предполагам, се си изключително радостен за неговото отличие, тъй като той дълги години го преследваше…

- Това е супер, поне се въртим - не оставаме и двамата назад. Ние си вървим комплект от няколко години, буквално сме братя - повече съм с него и с треньора ми, отколкото с приятелката и семейството ми. Много се радвам за него, защото той е много трудолюбив човек и най-накрая постигна това, за което се труди цял живот. Можеше да постигне и първо място, защото 2011 г. е побеждавал същия руснак.

- Треньорът ти каза, че до известна степен причината за твоето представяне е и негова, тъй като не ти е дал необходимата почивка. Смяташ ли, че липсата на почивка ти повлия и психически?

- За мен няма значение - не мисля, че той е виновен, че не ми е дал почивка. Аз съм се съгласил да работя с този човек - за мен той преценява нещата правилно, доверил съм му се на 100 процента. Каквото каже, го изпълнявам. Когато съм много уморен, се консултирам с него и ако реши, намалява оборотите. Но е нормално това да се случва между треньор и състезател, бих казал, че ние сме нещо повече.

- До края на годината предстои още едно голямо първенство за теб - Световното, ще успееш ли дотогава да си починеш и да видим отново Ивайло, който виждахме през миналата година?

- Надявам се да го видите този Ивайло. Важното е всичко да е наред, да съм жив и здрав, ще тренирам. Надявам се нещата да се получат така че на Световното да съм в перфектна форма и да покажа какво мога.