Атанас Герчев изведе сина си Янислав Герчев до сребърен медал в категория до 60 килограма на Европейското първенство по джудо във Варшава 35 години след като той самият печели сребро на еврошампионата в Рощок. Другият негов състезател - Ивайло Иванов, остана седми в категория до 81 кг, след като през миналата година заслужи бронз на еврошампионата в Казан. Доволен ли е наставникът от представянето на своите състезатели в Полша, през какви емоции е преминал и какво още да очакваме от Герчев и Иванов до края на сезона, може да научите в интервюто с Атанас Герчев след завръщането на джудистите ни на родна земя.
- Г-н Герчев, голям успех за Янислав, как оценявате представянето му?
- Лично аз мислех, че можеше да бъде и повече - все още мисля, че имаше голямата възможност да стане първи. За съжаление не се получи, но продължаваме да дерзаем.
- Двубоят с руснака на финала беше решен след "златна точка", кой беше ключовият момент там?
- За мен ключовият момент беше, че той не тръгна агресивно още от началото, така както тръгна срещу грузинеца. Реално погледнато грузинецът е ммного по-качествен и квалитетен състезател от руснака - има медали от европейски първенства, от световни. На последната олимпиада стана пети. Какво да направим? Това е спортът.
- Още едно европейско сребро във фамилия Герчеви, кой успех беше по-емоционален за вас - вашият преди 35 години или сега този на Янислав?
- Всичко си е поотделно. Едното е, когато съм бил на неговите години. За мен този резултат е бил страшно много. В момента за него също се радвам страшно много. Ивайло и Ивелина дават почти постоянно резултати на такива първенства - световни и европейски, докато при него по-трудно се получават нещата. Когато стана европейски шампион до 23 години, той участва по европейски първенства 6 години и чак накрая, с последния влак, успя да стане първи. 2013 г. беше пети на европейско, малко не му достигна за отиване на финал, както сега. Водеше в схватката, но минута и нещо преди края загуби. Продължи да си чака времето и момента и го дочака.
- Беше много убедителен във Варшава, само победи до финала, предстои световно първенство - какви са целите там?
- Нека първо да стигнем до там - сега мина много тежка част. От Олимпийските игри насам не сме имали стабилна почивка, само 30 дни, което се оказа, че не е достатъчно. Мислех, че ще успеят да си починат, но не успяха. Предстоеше Европейското първенство, но сега ще има повече време за почивка. Ще тръгнем по-леко към Световното пъревнство. Целите са ясни - искаме златните медали. А вече какво ще се случи там, не се знае. Защото ако тръгнем да искаме бронзовите медали, може да не вземем и седмите, и деветите места.
- Няколко думи за представянето на Ивайло. Този път не успя да стигне до медал, какво не му достигна? Повече умора ли се натрупа у него?
- Определено имаше умора. Аз имам голяма вина за неговото представяне, тъй като не дооцених някои факти и ситуации след Олимпийските игри. Неговото представяне е вследствие на подготовката, която не трябваше да проведа по такъв начин. А и нямаше ден - още първата среща даде една много висока оценка и оттам психически се разбалансира. Но мисля, че той се представи достойно. Неговата категория е много тежка. Никъде не се предаде без бой, всички срещи ги изигра на ниво.
- Ивелина Илиева също остана на крачка от медалите, след като беше втора в Казан през миналата година…
- За мен Ивелина се представи супер - имайте предвид, че тя влезе от травма в травма и това е много тежко. Тя няма игрова подготовка по състезания. Направи само един турнир в Тбилиси. За мен нейното представяне е много добро, независимо че няма медал. Невинаги медалите са отражението.
- Ще има ли сега по-дълга почивка за Ивайло, след като казахте, че сте отчели грешката с многото състезания и подготовката?
- Определено ще има време да се възстанови, да релаксира. Да се махне малко това постоянно напрежение, защото ние сме от лагер в състезание, от лагер в състезание.
- Ще успее ли до Световното да възстанови сили и да го видим отново в познатата му светлина?