Бившият волейболист Владимир Николов даде интервю, в което обяснява какво е довело до решението му да напусне БФ Волейбол:
- Владимире, в началото на седмицата обяви, че напускаш федерацията по волейбол. Закриването на позицията генерален секретар ли е основната причина за това?
- Практически да.
- Борислав Кьосев, член на УС, обаче каза, че това е било формално заради изискване на международната федерация за унифициране на длъжностите. Той дори изрази мнение, че си избързал с декларацията...
- Боре Кьосев е един изключително уважаван от мен човек, но ще си позволя да не се съглася с мнението му. Първо -ако действително имаше такова изискване на международната федерация или пък на Европейската конфедерация, то аз със сигурност щях да знам. Все пак точно това ми беше работата да комуникирам с двете институции. Второ и да е имало такова изискване, а аз случайно да не съм разбрал за него, то от нашата федерация щяха да ме уведомят. А не да го научавам от медиите. Това не е коректно отношение.
- През годините като че ли хората свикнаха да има опозиция на федерацията, лагери, офанзиви за сваляне на председателя Данчо Лазаров. Има ли нещо такова в момента?
- Не, категорично няма. Поне не и от моя страна. Моето напускане е просто едно лично решение. Махнах се, защото нещата не се правят така.
- Има ли обида у теб заради това, че нещата се развиха по този начин?
- Не, обида щеше да има, ако съм имал някакви очаквания.
- Съжаляваш ли, че прие да станеш главен секретар?
- В никакъв случай не съжалявам. Работата беше интересна, научих много неща за кратко време и имах страхотни колеги в офиса. Искам да благодаря специално на Илия Илиев, който започна да ме учи на занаят, така да се каже. Той има огромен опит и познания.
- Трябваше да се занимаваш активно с организацията около световното първенство догодина, на което сме домакини с Италия. Твърдо ли изоставяш и този ангажимент?
- Да, със сигурност. Световното първенство се организира от българската федерация по волейбол, а аз вече не работя там, така че нещата са ясни.
- Някои те обвиняваха в конфликт на интереси, тъй като си и президент на Левски София. Имало ли е моменти, в които едното е пречило на другото?
- Никога не ми е пречило, нито пък съм използвал едното за другото. А защо не се коментира, че например Иван Сеферинов е в явен конфликт на интереси (шеф на Славия, член на УС на БФВ и треньор на женския национален отбор - б.а.).
- Още докато беше състезател, се коментираше, че си в близки отношения с Данчо Лазаров. Някои дори си обясниха с това назначаването ти във федерацията и работата ти като треньор на младежкия национален отбор. Има ли разрив между вас?
- Отговорът и на двата въпроса е не. Първо никога не съм бил в толкова близки отношения с Лазаров, както някои са си мислили. Просто през голямата част от състезателната ми кариера той ми е бил работодател. От моя гледна точка в момента между нас няма конфликт или разрив в отношенията.
- В началото на сезона един президент на клуб започна война срещу теб в медиите и говореше, че крадеш деца от други клубове. Наскоро обаче стана ясно, че 4 момчета от неговия клуб сами са се преместили в трети клуб. Как прие атаките и квалификациите по твой адрес?
- Да кажем, че беше дразнещо да чуваш определени квалификации за себе си. Проблемът е, че в България е много трудно да защитиш името си по съдебен път. Просто законодателството е такова. Изключително трудно, да не кажа почти невъзможно е да осъдиш някого за клевета. А развитието на нещата в клуба на въпросния човек показва доколко той е бил прав. В крайна сметка не му се сърдя, най-важното е да има клубове и те да запалват децата по спорта.
- Как обаче може да бъде регламентирано това преминаване на деца от един в друг клуб, без да са налице дежурните драми?
- Най-логично е да има фиксирани тарифи, по които да се уреждат тези трансфери. И, разбира се, да има таван на исканата сума, защото ако президентът на даден клуб реши да поиска, да речем, 100 000 лева за дете на 12 г., то трансферът му става невъзможен. Така детето може просто да се откаже от спорта. От друга страна, със сигурност трябва да има финансова компенсация за клубовете и треньорите, които са работили с дадено дете. Ние опитваме да копираме модели от Франция, Италия, но не се съобразяваме с обстановката в България. Във Франция всички клубове са общински и треньорите получават заплати от общините. Там преминаването на деца от един в друг клуб става свободно. В Италия обаче клубовете са частни и там се плащат трансфери.
- Синовете ти Алекс и Симеон са основни фигури в отбора на Левски София до 14 г. Как се чувстваш като зрител на мачовете им?
- Чувството е много приятно, вълнувам се с тях и преживявам мачовете като всеки родител. На първо място съм щастлив, че правят това, което им е приятно и им носи удоволствие. Запалени са по волейбола, играят и, трябва да призная, се справят добре.
- Съпругата ти Мая е бременна в 9-ия месец с четвъртото ви дете. Как се чувства тя?
- Добре е, всички сме в нетърпеливо очакване.
Явор Геронтиев, "24 часа"