Превръщат ли се в заложници младите волейболисти у нас

21-ви век… Някъде в България… Заседание на УС на БФ Волейбол… Своеобразното робство е вече законно.
Потресаващи решения, свързани със състезателните права на състезателите, се оказа, че са взели на свое заседание членовете на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол. В рамките на две заседания през миналата година, останали някак удобно скрити за медии и общественост, ръководството на родната ни централа измени най-важните правилници и наредби, които касаят всички, решили да се занимават с волейбол. Решенията са без аналог в света, като изключение не правят дори и държави като Папуа Нова Гвинея, Тувалу, Науру и Джибути.

С решение на УС от 1 август миналата година в Казанлък се изменя Правилникът за условията и реда за вътрешен трансфер и преотстъпване на състезателни права. Съгласно новите разпоредби, които са описани в чл.14, ал. 4, всички деца, навършили 13 (!) години и картотекирани, автоматично стават собственост на дадения клуб. Оттук насетне преминаването в друг тим става чрез предоставяне на писмо от клуба, че двете страни нямат финансови претенции, описано в документите на БФВ като Letter of Release (б.а.- писмо за освобождаване) или чрез договор за трансфер. С други думи – клубът е този, който определя оттук насетне бъдещето на всяко едно дете, решило да се занимава с този спорт. Ако иска, ще го пусне, ако ли не – няма. Може да му „закове“ цена от една стотинка, а може и от 1 млн. лева. Въпрос на преценка и желание. И нещо повече. Родителите, които са решили в този случай да търсят правата си в съда, също са с вързани ръце. Защото, пак според решение на УС на БФВ, казусът се разглежда от Комисията по трансфери, но не взема решение, докато не се разберат финансово двете страни. А детето през това време може да играе волейбол на площадката пред блока, в училищния двор, но не и да се състезава. Всъщност може да се състезава, но ако е в друг спорт.

До преди тази сакрална дата все пак защитени, макар и частично, бяха правата и на двете страни – състезатели и клубове. В сила бе тарифата за размер на обезщетения при трансфер на състезатели, която в същото време обаче действаше незаконно с години. Тя все пак регламентираше колко пари се плащат, ако 14-годишен хлапак реши да напусне Тетевен Волей например и да премине в ЦСКА. На заседанието си в Долината на розите тарифата е вече отменена. В родния волейбол не е тайна финансовото състояние на клубовете и затова в повечето случаи родителите са тези, които плащат неустойките за децата си.

Частично проблемът със състезателните права до преди пълнолетие се решаваше и с т.нар. договори за спортна подготовка, които остават и сега в сила. Ако някой реши, да си ги сключва. Но тези договори и сега остават нож с две остриета. Достатъчно е клубът да се заинати да пусне в друг тим свой юноша или девойка дори и срещу определената в този договор неустойка и да вкара случая в съда и… детето изгаря за волейбола в следващите години. Такива случаи у нас не са един и два, а десетки.

Пословичен е примерът с играещия сега в Марек Венцислав Трифонов, който 3 години не се състезава, защото родителите му сключили такъв договор с Виктория Волей Пд, когато е бил на 14, а той на 18 отказва да сключи професионален с клуба. Случаят влезе в съда, а от Комисията по трансфери излизаха с решение на всяка жалба, „докато не приключи съдебният спор, не взема решение за състезателните права“. Тогава с разрешаването на този спор се захванаха какви ли не институции, комисии към Народното събрание, адвокати, включително и министерството на спорта… Дори и съдът обаче не успя да принуди БФВ да спази решението им. В крайна сметка Трифонов, който през това време се прехранваше като пожарникар, отново се върна към волейбола, но… след като се плати сериозна неустойка на Виктория. Не са малко случаите, при които талантливи деца са принудени да прекратят преждевременно кариерата си на волейболисти, защото родителите им нямат възможност да извадят 10-20 или дори 100 000 евро неустойка.

Изненадите за решилите да се занимават с волейбол обаче не спират дотук. Ако си състезател и навършваш 18 години, то трябва да сключиш задължителния професионален договор за минимум 3 години, пак според Правилника на БФВ, ако от клуба поискат това. Право на пазарлък за условия, заплащане, премии и т.н. състезателят няма.

Маслото и ножът са в клуба, който диктува правилата. Само да откажеш да подпишеш предложените условия, срещу една обикновена жалба от 70 лева в съда и случаят ти попада под ударите на чл.14, ал.8 от Правилника, т.е. Комисията по трансфери разглежда случая, но не излиза с решение до финансовото уреждане на взаимоотношенията между двете страни. В следващите поне 3-4 години, докато се води делото, състезателните права са „замразени“.

Скандалните решения на УС от това заседание не спират дотук. Ако даден клуб няма професионален отбор, то той държи правата на навършилият пълнолетие състезател още… 2 години, т.е. до 20-ата му годишнина. Това става ясно в чл.14, ал.4. от Правилника. Т.е. състезателят или си плаща, или отива пожарникар.

Със сигурност някой ще каже, че това е разумно, защото клубът е инвестирал, макар и малки, някакви средства в този състезател. В същото време именно успехите на тези състезатели и по-предните класирания във всяка възраст носят всяка година пари в клубовете. А ако бъде включен и в някоя национална гарнитура – още повече.

Хари Латифян, "Тема Спорт"