Таекуондистът Борислав Найденов е най-новото име в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Найденов е на 17 години, многократен републикански шампион в различните възрастови групи, носител на множество отличия от международни турнири и участник на първото Световно първенство за кадети в Баку през 2014 г. Тренира в клуб Таекуондо Фитнес и се състезава в олимпийската версия на корейското бойно изкуство, а негов наставник е Димитър Аврамов.
Различен избор
Борислав сам е избрал своя път към таекуондото: "Аз сам исках да се запиша на някакъв боен спорт, но честно казано не мога да се сетя много добре защо. Мисля, че като малък се бях издразнил на някакво дете от класа ми и това беше една от причините. А другата e, защото обичах анимационни филмчета, свързани с екшън."
Връзката на младока със спорта никак не е случайна: "Баща ми е тренирал преди кикбокс, но не знам до каква степен е бил добър, не ми е разказвал кой знае колко. Майка ми също е била спортистка, дори в момента е треньор по фехтовка. Предполагам, че родителите ми са искали да тренирам техните спортове, но от малък исках да тренирам карате, а те просто ме насочиха към таекуондото, защото се оказа, че баща ми го е практикувал преди. Той просто каза на майка ми, която е треньор в НСА, да отиде и да ме запише."
От 7-годишен Борислав е в залата по таекуондо, но все пак е успял да опита и фехтовката: "Не мога да кажа, че е било сериозно. Бил съм на няколко тренировки и не съм постигнал нещо. Винаги таекуондото ми е било за цел като професионални изяви. Фехтовката много ме влече, бих искал да тренирам и да отида на състезание, съмнявам се, че ще направя нещо, но поне искам да се опитам. Ако говорим дали да се откажа от таекуондото и да тренирам нещо друго или да избера таекуондото, определено ще е таекуондото. Не може толкова много труд да отиде на вятъра."
Най-ценното постижение
Тийнейджърът има много отличия на национално ниво, печелил е медали и на международната сцена, но за него най-ценно си остава участието му на първия планетарен форум за кадети в Баку през 2014-а, важни са и стартовете му на европейските първенства. Съжалява, че не е успял да се представи на ниво на тези състезания, но не е загубил надежда, че някой ден и това ще се случи.
Казва, че със сигурност дисциплината е едно от положителните качества, които бойното изкуство възпитава. Другите са самоконтрол и самообладание: "Предполагам, че ако не бях тренирал този спорт, в момента щях да съм много по-избухлив."
Самоотбрана чрез таекуондо в краен случай
Момчето признава, че до момента не му се е налагало да прилага наученото в залата извън нея. Казва, че треньорът също не е радетел на това възпитаниците му да се бият на улицата, но е сигурен, че ще бъде подкрепен, ако някога му се наложи да се защитава чрез уменията си от таекуондото: "До момента не ми се е случвало да се сбия с някого, винаги сме успявали да се разберем преди това. Предполагам, че ако се беше стигнало до бой, щях да направя нещо, нямаше просто да седя. Треньорът не е много "за" да показваме уменията си извън залата, но предполагам, че ще получа подкрепа, ако му кажа, че е трябвало да се защитя."
Напук на представите, Борислав казва, че е в отлични отношения със съперниците си в България: "Нищо не пречи на приятелството ни, поддържам контакт и с момчетата от другите отбори. Не сме врагове и да не си говорим. С някои сме познати, с други приятели, имаме какво да си кажем и в залата сме един колектив. Толкова съм се сближил с всички в залата, че ги чувствам като второ семейство."
Олимпийски игри - мечта или реалност?
До момента България не е успявала да класира състезател в таекуондото на олимпийски игри. Борислав признава, че много би се радвал да види българин на такъв голям форум, но за себе си е реалист: "Имам желание, но се съмнявам, че ще мога да го постигна, защото съм се концентрирал и в училище. Искам и да направя кариера. Мисля, че ще продължа с таекуондото сериозно още 2-3 години. След това не знам какво ще се случи с мен."
Както спомена по-горе, той има сериозни планове в училище и определено набляга на уроците. Учи в софийска професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" и много се надява да постигне кариера в информационните технологии.
От най-ранна възраст
Борислав е категоричен, че за таекуондото е най-добре да се започне от ранна детска възраст: "Таекуондото допринася за много голяма дисциплина. Учи на самоконтрол и самообладание, което ще помогне за развитието на детето и за неговото бъдеще като цяло."
Свободно време
"Не ми остава много такова, защото курсовете са събота и неделя по 5-6 часа, имам време единствено през седмицата, ако нямам много уроци. Много трудно ми се получава съчетаването на уроци, тренировки и другите хобита", откровен е младокът.
Възнамерява да се занимава сериозно с таекуондото още поне 2-3 години, като целта му е да стигне до европейска или световна титла. След това обаче иска да се посвети на кариера в сферата на компютрите.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)