Централният блокировач на Нефтохимик 2010 Николай Николов се изказа умерено по темата за завръщането си в националния отбор. Опитният състезател заяви, че със сигурност му се играе за България, но очаква предварителен разговор за това при какви условия ще се случи това.
По-рано през седмицата за Спортно шоу Гонг националният селекционер Пламен Константинов обяви, че отново ще разчита на фигури като Николов, либерото Теодор Салпаров и Тодор Алексиев, но първият от тях, каза че до този момент никой не е влизал в контакт с него по този въпрос.
"Нямам никаква представа каква е програмата, кой ще бъде викан, кой няма да бъде... Разговори специално с мен никакви не са провеждани. Селекционерът е казал, че ще бъда част от националния отбор? Окей, добре. Когато има нещо такова, е хубаво да има – понеже последното лято не бях в тима – един предварителен разговор. Още не съм провел такъв, затова съм евентуално в някакво очакване".
"Не обичам да си правя планове въобще. Има една приказка, според която онзи отгоре гледа – имам предвид Господ – и ни се смее, когато си правим планове. На няколко пъти през годините съм си правил и те са се проваляли катастрафолно. Затова не обичам. Предпочитам в много, много краткото бъдеще да гледам. Все още националният отбор ми е далече".
"За национален отбор няма състезател в България, на който да не му се играе. Това е излишно да се коментира, понеже винаги ми е било много странно, когато ми задават такъв въпрос. Представете си една "Арена Армеец" или една зала "Конгресна" във Варна, съответно пълна с 15 хиляди души или 5-6 хиляди, които скандират името ти и изживяват всяка една секунда с теб на игрището. Това е нещо неописуемо и всеки иска да го изживее".
"Оттам нататък има други фактори като хората и публиката. Ние за тях винаги ще искаме да играем, абсолютно винаги. Понякога се получават известни неуредици между различни хора, звена в българския волейбол – било то федерации, състезатели, отбори, каквото и да било. Получават се някакви неразбирателства, не ми е приятно да коментирам тази тема. Затова накратко го казвам така: на мен ми се играе в националния отбор, със сигурност, въпросът е при какви условия и как. Говорим за съвкупност от абсолютно всичко. За нас волейболът не е само да имаш една хубава съблекалня или хубава зала. Много неща са. Категорично заявявам тук, че аз „не“ на националния отбор не съм казвал никога. Няма да го кажа и в момента, понеже не съм на такава вълна. Предстои месец, месец и половина до въпросния национален отбор и дотогава могат да се случат страшно много неща. Както аз обичам малко черен хумор да вкарвам, не се знае дали ще сме живи дотогава".