Рубриката на Sportal.bg "Снукър пантеон" е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.
Императора на щеката е безспорен номер 1 по отношение на световни титли и посланическа роля във време, когато снукърът не е бил взиман насериозно. А кой по-добре да продължи неговата мисия около масата от забележителния му брат Фред?
Джо Дейвис се оттегли от професионалния спорт непобеден в "нормален мач", но ако може да се търси някого, който да го е надвивал в честна битка, макар и не по официалните събития, то това е именно Фред Дейвис - Усмихнатия убиец.
знаменитост Клиф Торнърн (за него в друго издание на "Пантеона") най-точно описва Фред (който е наричан на моменти от медиите и Краля): "Винаги се усмихваше, докато кракът му бе върху гърлото на съперника."
Фред също като брат си е изумителен с факта, че е ставал едновременно и световен шампион по снукър, и по билярд. Само че разликата е, че билярдът е бил изключително западнал и занемарен откъм организация, когато Фред вдига титлата през 1980 година.
През 29-а той за първи път прави име в този спорт с титла от юношеското първенство на Великобритания, като обаче е принуден да зареже "първата си любов" билярда и да се съсредоточи върху снукъра, който става все по-атрактивен заради усилията на 12 години по-големия Джо.
Ако кариерата в билярда на Фред бледнее пред тази на Джо заради разликата в общите ниво и класа, то спокойно може да се каже, че по-малкият Дейвис е имал далеч по-забележителни и легендарни съперници в снукъра.
#OTD 1977 It's clash of the multiple World Snooker Champions on Pot Black! Fred Davis vs Ray Reardon - but who would win? pic.twitter.com/XyQeLkZ5QN
Джо е пионерът, докато Фред е трябвало да се съревновава, и то на преклонна "спортна възраст" с други извънземни за времето си шампиони като Рей Реърдън, Джон Спенсър, Алекс Хигинс и дори звездите на 80-те години на миналия век, когато снукърът властва в спортния свят.
Джо се оттегля от голямата сцена при последната си световна титла през 1947 година и предава щафетата на Фред, който триумфира през 1948, 49 и 1951. Той реално е шампион на планетата и още четири пъти между 1948 и 1954 година, но тогава поради раздор сред професионалистите не всички се явяват на провеждащия се турнир, носещ дори различно име - World Proffesional Match-play Championship.
Самият Дейвис присъства в книгата "Рекордите на Гинес", защото побеждава Рей Реърдън с 25:24 на четвъртфинал на Световното, като победата се решава в 1:33 часа след полунощ британско време, а рекордът е именно за най-дълго продължила сесия. Това се случва през 1969 година, когато планетарният шампионат отново е подновен в оригиналния си и неоспорим от никого вид.
Фред реално участва в професионални турнири до 79-годишна възраст и независимо че през 80-те години очевидно формата му не е същата (той играе последния си ранкинг финал през 81-а на 67 години, като губи от Тери Грифитс с 5:9), то Фред още тогава си е бил изградил реномето на "ходеща икона" и жива легенда
Рекордите, които ще останат вечно (наистина вечно)
Фред Дейвис заедно с брат си Джо е единственият световен шампион и по снукър, и по билярд. Той също така е най-възрастният четвъртфиналист в историята на първенствата на планетата - на 65-години през 1979-а той побеждава Кърк Стивънс с 13:8 и се класира за въпросната фаза в "Крусибъл". Той е още по-доволен дори от факта, че прави първия сенчъри брейк в турнира от 109 точки, което и до днес може да се счита за една от най-вълнуващите стотици от играчи над 50-годишна възраст. На четвъртфинала също прави подобна масивна серия от 110 точки, но отпада след 4:13 от Еди Чарлтън.
Фред е и най-възрастният полуфиналист на Световно - на 61 години през 1974-а губи полуфинала с 3:15 от Рей Реърдън, като преди това е елиминирал Алекс Хигинс с 15:14 в една от най-големите класики.
Другите за Фред Дейвис
"
Знаеше всяко възможно движение на снукър масата
" (Джон Върго, шампион на Обединеното кралство през 1979 и коментатор на ВВС)
"
Чувството му за хумор беше невероятно. Живя в сянката на Джо, но много хора, които познават играта отблизо, биха казали, че е по-добър играч от Джо
" (Денис Тейлър, световен шампион през 1985 година)