Групово спускане по обработен терен, който включва снежни препятствия, но няма предопределена линия на движение
Слалом
Спускане по обработен терен, което следва предопределена, вълнообразна линия на движение; може да е самостоятелно или в група и се изпълнява за време
Сноуборд кросът, както и всички дисциплини в сноуборд слалома, са заимствани от вече съществуващите състезания по ски. През 1985 г., в американския курорт Маунт Бейкър, се организира слалом състезание на необичаен терен - естествен халфпайп. Снегът е недобре обработен, а завоите по стръмния терен - мъчителни, но настроението е на шампионско съревнование. Участват общо 28 човека, много от които пишат впоследствие бъдещето на спорта. Година по-късно се провеждат първите състезания по спускане и слалом в Сейнт Мориц, Швейцария. През 1994 г. Международната федерация по ски включва сноуборда в програмата си от състезания, което увеличава драстично броя събития за година в САЩ и в Европа. В началото състезанията са в две дисциплини - гигантски и паралелен слалом. Първият е сред дисциплините на Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония, през 1998 г. Две олимпийски издания след това в официалната програма влиза и сноуборд кросът.
Фрийрайд
Всяко спускане извън обозначените ски писти
Фактът, че един сноуборд има повече от двойна ширина на една ска (поне в миналото), му дава предимство в неотъпкания сняг. А забраната на спорта в зимните курорти в началните му години е допълнителна мотивация за намиране на нови терени за каране надълбоко в планината. Фрийрайд карането набира популярност, след като сноубордисти от Аляска започват да преоткриват богатия на недокоснат сняг и разнообразни естествени форми терен. През 1992 г. се организира първото беккънтри състезание - World Extreme Snowboard Championships (по-късно King of the Hill), на склоновете около курорта Валдийз. Надпреварата има три нива на трудност - чисто спускане, такова с ползване на наличния релеф и екстремна линия, която минава през високо разположени елементи от терена. През 1996 г. беккънтри състезание започва да се организира и в швейцарския курорт Вербие. Към 2000 г. популярността на беккънтри карането в САЩ спада, когато в курортите започват да се строят мащабни и разнообразни съоръжения за сноуборд - фън парковете. През 2008 г. се провежда състезанието Quicksilver Natural Selection, което за първи път комбинира беккънтри терен с уреди за изпълнение на фрийстайл трикове. По настоящем, по-голямата част от фрийрайд събитията, провеждани в Северна Америка и Европа, са обединени под шапката на Freeride World Tour. Сериите се излъчват пряко по интернет и имат милионна публика.
Фрийстайл
Стил на каране, който не следва никакви ограничения, често включва изпълнение на трикове, големи скокове, завъртания с цяло тяло или задържания на дъската с ръка; има три разделения - халфпайп, биг еър и слоупстайл
За разлика от дисциплините с чисто спускане, във фрийстайла не ските, а сноубордът вдъхновява действието. Първият сноуборд трик, демонстриран на официално състезание, би изглежда малко смешно в днешно време: представлява четири пълни завъртания, без отлепяне на дъската от снега, с наведено до земята коляно (възможно заради меките обувки), последвано от скок напред през глава (фронтфлип) и събуване на борда в движение. Професионалния сърфист и впоследствие сноубордист Пол Гравес прави това през 1979 г.
"Сноубордингът е един толкова нов спорт. Когато нивото постоянно се качва, е нужно да се експериментира", казва Терие Хоконсен през 2010 г. През 2000 г. Хоконсен и приятели стигат до идеята за основаването на сноуборд състезание, което да излъчва победител след серия от събития в трите съществуващи фрийстайл дисциплини - Ticket to Ride (TTR). Стъпката е провокирана от действията на Световната ски федерация (FIS) да постави спорта в своите рамки, обвързани със строги разделения в стиловете и състезателни точки: Освен прилежащите на ските дисциплини, като слалом и крос, Федерацията приобщава халфпайпа (1998 г.), биг еъра (2001 г.) и слоупстайла (2008 г.) към програмата си от събития. Докато олимпийските излъчват шампион във всяка отделна дисциплини, TTR - вече познато като Световния сноуборд тур, определя общ победител за сезона, който има добро представяне в много направления. Според организаторите на TTR, истинският шампион трябва да умее да кара добре във всички стилове. Конфликтът продължава до ден днешен. Квалификацията за Олимпийските се случва на база участие единствено в събития на FIS, които нямат застъпване с тези на Световния тур. От своя страна, TTR включва в сметките си в края на сезона спечелените FIS точки.
Халфпайп
Изпълнение на фрийстайл трикове на голяма височина, върху специално изграден снежен релеф от две вертикални стени и плавно преминаване, с равна част, между тях
Първият снежен халфпайп представлява широко и добре оформено дере в курорта Лейк Тахо, което бива открито случайно през 1979 г., но бързо се превръща в любима локация. Четири години по-късно се изгражда първият халфпайп в курорт - в Сода Спрингс, където се провежда и първото подобно състезание в историята. Първият постоянен халфпайп е построен през 1986 г. в курорта Брекенридж и общо взето позволява време за един единствен трик - висок е едва 1,5 метра. Препоръчителната дължина според Федерацията по сноуборд е поне 120 метра, а наклонът трябва да е максимум 20 градуса. Най-големите пайпове се строят за Световния сноуборд тур - с височина от 7 м, дължина от 200 м и ширина от 22 м. Халфпайпът е олимпийска дисциплина от 1996 г. насам и оттогава е редовна част от програмата на Игрите. В опит да съхранят автентичността на спорта, през 1999 г. част от професионалните карачи създават алтернативно състезание с по-разчупен формат - Oakley Arctic Challenge.
Биг еър
Много голям скок от специална шанца, изпълнен в комбинация с фрийстайл трик
През 1927 г. екстремни скиори от Инсбрук изпълняват ски скокове от естествено образувала се шанца на хълма "Бергизел". Година по-късно, на същото място се изгражда дървено съоръжение от същия тип с дължина на засилката от 100 метра. Оттам скиорите скачат до 53 метра. През 1994 г. се ражда идеята за сноуборд състезание, което да имитира популярните ски скокове. За да се запази автентичността на сноубординга, скачачите трябва да изпълнят и екстремен трик. Шоуто се кръщава Air and Style. По този начин (и толкова късно) започва историята на най-прогресивната дисциплина, позната като биг еър. През 2001 г. сноуборд скоковете са одобрени от Международната федерация по ски и ще бъдат за първи път част от програма на Олимпийската програма през 2018 г.
Слоупстайл
Спускане, което минава през трасе с множество специално изградени съоръжения, ползвани за изпълнение на фрийстайл трикове
В началото на 90-те американските курорти правят рязък завой в политиката си. Както няма зимна локация, която да разрешава карането на сноуборд на нейна територия, така през 1989 г. гиганти като Склоу Валей, Мамут Маунтин, Сън Валей, Сноубърд и Вейл отварят врати за новата снежна култура - мениджърите разпознават потенциала в един растящ пазар. През 1990 г. Вейл опитва да привлече бордистите с цяла нова зона от съоръжения, насочени към изпълнение на трикове. Това е и първият фън парк. В следващите години повечето големи курорти в САЩ и Европа също създават паркове. Един от първите европейски фън паркове са в Саас Фе, Швейцария и Зеегрубе, Австрия. Слоупстайлът все още расте по популярност. Дисциплината участва за първи път в програмата на Олимпийските игри през 2014 г. и е запланувана за предстоящия сезон като събитие на Air and Style, което се разраства от тази година.
Стрийт
Каране в градска среда с ползване на елементи от нея за изпълнение на трикове
Сноубордът отваря нови възможности за джибинг в града - изпълнение на по-високи скокове, пързаляне на по-дълги парапети, експериментиране с нови трикове. Развитието на тази дисциплина през годините следва естествен път, тъй като тя не влиза в ангажимента на нито една от големите сноуборд или ски организации. Прецедент е инициативата през 2011 г. на X Games да популяризира стила, като създава състезанието "Real Snow". Онлайн платформата дава възможност на всеки желаещ да публикува свой видео сегмент с каране в градска среда. Съдържанието се разпространява свободно и въз основа на зрителския интерес в края на годината се излъчва победител.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)