С подчиняването на Барса писателят Мел написа нова глава

С подчиняването на Барса писателят Мел написа нова глава

Пепе Мел събра багажа си в чанта, качи се зад волана и се запъти на север от Севиля, вземайки със себе си своите помощници и малко щастие. Той не спря, докато не стигна едно село на име Вийяфранка дел Биерсо в Леон: 740 изминати км, 220 оставащи. Беше тъмно, късно и пътниците все още не знаеха дали одисеята им ще си струва, готови да се върнат назад при нужда. Безработен след напускането на Бетис през януари 2016 г., Мел бе публикувал третия си роман – за футбола и този път насочен към децата, ала треньорството остава неговото призвание, тъй че тръгна на път с надежда и на другия ден премина в територията на Галисия. Докато стигнаха до Атлантика, Депортиво Ла Коруня вече бе взел своето решение.

Депор чакаше трескаво: надеждата на Мел бе жизненоважна, а ентусиазмът му – убедителен. Нещата не изглеждаха розови: Гайска Гаритано точно бе уволнен от треньорския пост само две седмици след като президентът настоя, че „няма ултиматум, няма въпросителни, няма нищо!”. В клуба бяха убедени в него, когато дойде миналото лято след внимателен подбор, и някои още се крепяха на тезата, че играта на тима заслужава по-добри резултати от постигнатите (и по-добри решения от съдиите), ала резултатите се трупаха все лоши и опасността ставаше все по-реална. Серия от четири загуби достигна своята кулминация с погрома на „Бутарке”, където Леганес вкара 1/5 от общия си брой голове в лигата само в един следобед. „Трябва ни рестарт”, каза президентът. „Трябва ни пренастройка”, каза новият треньор.

Имаше разумни причини изпадането да е толкова близо. Депор завърши 15-и и 16-и предните два сезона, продължава да обслужва дълг (приоритизира стабилността пред успеха) и е в най-долната петорка в лигата по заплати. Най-скъпият играч струваше 4 млн. евро и е един от само четиримата, за които бяха платени въобще пари; асът Лукас Перес си тръгна в последния момент, а Раян Бабел – през януари (почти толкова бързо, колкото се бе и върнал на сцената). Имаше ги също контузиите и набиващото се подозрение, че стилът на играчите не е стилът на треньора. Повечето време отборът не бе никак зле, ала страдаше от лош късмет или от ужасен късмет. Пет съперника го обърнаха. Преди всичко друго обаче проблемът бе в настройката. Или най-малкото до това се стигна.

Поне това бе диагнозата на Пепе Мел и той дойде да преобърне нещата. „Представете си следващите 15 мача да продължат по същия начин – със същия лош късмет или съдийски грешки: отборът ще е в критична ситуация, а аз отново ще съм в бюрото по труда – каза специалистът. – Човек може да си мисли така, но аз подготвям играчите да спрат да реват и да ближат раните си.”

Първото впечатление подсили неговото подозрение, че тази работа е колкото тактическа, толкова и емоционална. Той говори в интензивен курс по депортивизъм с местните момчета Педро Москера и Алекс Бергантиньос и настоя, че ключът е в убеждението. Запитан след първите няколко тренировки какъв ще е стилът, той отвърна: „Такъв, в който играчите знаят, че са добри… Ушите им са наострени. Играчите се взират в теб, преценяват те, опитват се да те разкрият. Моята работа е да ги убедя, че зная какво правя.”

По-важното бе да ги убеди, че те знаят какво правят. Мел говори за откритото напрежение в тима, за мълчанието, за „уплашения” състав. Време за малко нежност. „Погрижихме се да не казваме нищо негативно, подсилихме добрите неща и подсказахме промяната без критики”, призна.

И без това имаше вече предостатъчно негативност. До началото на първия мач на Мел в Депор отборът бе равен по точки с Гранада, първия под чертата на зоната на изпадащите. Да, имаше мачове по-малко, но оптимизмът не се намираше лесно. Имаше за изиграване четири мача за 11 дни, и то тежки: срещу Атлетико Мадрид и Барселона плюс две срещу преки конкуренти за оцеляването в лицето на Спортинг Хихон и Бетис. „Не сте във футбола, за да страдате – каза Мел на играчите си. – Тази работа е за треньорите.”

Нея вечер Депор завърши наравно с Атлетико. После би Спортинг – първа победа от девет седмици. После гол в 93-тата минута на Селсо Борхес донесе равенство с Бетис. Нещо се бе променило със сигурност – най-сетне мъничко късмет. И после дойде Барселона с може би по-забележителен резултат от постигнатия от съперника дни по-рано срещу Пари Сен Жермен. Това бе Барселона като челник в лигата, в серия от 19 кръга без загуба (тя се случи в предишната визита в Галисия) и с 6, 5 и пак 6 отбелязани гола в предните три мача. Нещо по-лошо – Депор бе без Москера и голмайстора си Флорин Андоне поради наказания, а ги нямаше също Сидней и Гильерме. Хоселу започваше мач за едва пети път, а Бергантиньос – за първи този сезон.

И при все това накрая последният стоеше отстрани на игрището с широка усмивка. Зад него „Риасор” пощуряваше, празнуваше, пееше, подскачаше и вееше шалове. Бергантиньос  вкара победното попадение – негово 4-то в кариерата и 3-то от тях срещу Барса „Когато бях малък, ми викаха Куман, защото си приличахме, а сега Барселона ми е талисман.” Мел пък се пошегува: „Ще му дадем почивка до следващия ни мач на „Камп Ноу”.

Такъв мач ще има, въпреки че в Депор имаха съмнения по този въпрос преди по-малко от две седмици. В неделя не просто Барса слезе от върха, а и Депор се отлепи от дъното. За четири мача при новия си треньор тимът е без поражение – най-добър старт на наставник тук от 20 години насам, а това изкачи отбора над Леганес и Малага, поставяйки го на точка зад 14-ия Бетис. В зоната на изпадащите Гранада стои на 8 точки разстояние (също толкова са до Селта), Спортинг – на 9, и Осасуна – на 17.

Минаха само около две седмици от уволнението на Гаритано, а вече светът се усеща по-различен. Предстоят и лоши резултати, вероятно и нови страдания, а този възход може да е само временно явление, моментна реакция, ала поне вече има разлика в точките и съответно сигурност, каквато преди нямаше. Има и вяра. Изведнъж дербито на Галисия този уикенд изглежда привлекателно. Как иначе, след като тимът току-що е завършил наравно с Атлети и е бил Барса – за първи път от почти 9 години.

И то заслужено. Жерард Пике призна надмощието на съперника и го поздрави. Депор имаше повече удари в рамката на вратата и повече голови положения, а Марк-Андре тер Стеген бе по-заетият вратар; дори след втория гол домакините продължиха да атакуват и можеха по-рано да решат мача. Каталанците рядко ги застрашаваха и дори попадението на Луис Суарес не направи обрата да изглежда реалистичен.

След 73 двубоя, в които уругуаецът се разписа, Барса най-сетне загуби. „Блаугранас” бяха без все по-важния за тях Неймар и Самюел Юмтити, който е спечелил всеки шампионатен мач като титуляр. Може би бяха изцедени от единствения по рода си подвиг срещу ПСЖ и спадът бе неизбежен. Пике призна: „Ако ни бяхте предложили онова 6:1 срещу загуба тук, бихме го приели.” Но и Ла Коруня имаше своята „вина”.

Мел не скри, че ако противникът е бил в най-добрия си вид, неговите момчета е нямало да имат големи шансове, ала при все това побърза да припомни на всички, че и те бяха играли в средата на седмицата техния „собствен вариант на Шампионската лига срещу Бетис”. Обясни и как са успели – със затварянето на Серхио Бускетс от Карлес Хил, с изборите на точния момент за пресиране на защитната четворка и Тер Стеген или за отдръпване; с окуражаването на защитниците да приближават Лионел Меси при негово владение на топката и даване на свобода на Бергантиньос да ги подсигурява и да затваря пространствата. Последният разкри, че статичните положения са били специално акцентирани предвид слабостта на Барса там, а Мел отбеляза, че голът е точно отработена преди ситуация.

Най-много обаче треньорът отбелязваше настройката на тима си.

След мача със Спортинг той приписа заслугите за победата на работата на Гаритано, като сподели, че не е искал да прави бързо големи промени, и единственото, което е направил, е било да махне „превръзката на очите” на своите играчи. „Преди една седмица главите бяха наведени, сега момчетата се смеят и дори планират да излязат на вечеря всички заедно”, разкри Мел. След победата над Барса той продължи темата: „Футболът е въпрос на нагласа и този мач е доказателството. В предишното си състояние щяхме да го загубим със сигурност, а сега мислим, че сме способни на всичко.”

Сид Лоу, „Гардиън”

Още от Футбол свят

Виж всички