Българският разпределител Георги Топалов, който в последните месеци се изявява в немския Унтерхахинг (Мюнхен) след смяна на клубната принадлежност, за която BGvolleyball.com разказа преди време, се сдоби с нов съотборник. Вторият българин в състава на тима, е центърът Василий Петров, който прави своеобразното си завръщане в спорта след 2 години извън терена. За последно Петров, който е най-високият ни волейболист (215 см), игра за Нефтохимик 2010.
Инициаторът на трансфера е именно Георги Топалов. Представяме ви специалното интервю за BGvolleyball.com, в което плеймейкърът разкрива интересни подробности.
Разкажи ни повече за отбора. Какво те привлече?
Отборът на Унтерхахинг (Мюнхен) е с богата история, с много титли и купи на Германия и добри постижения в Шампионска лига. Също така градът е много добър за живеене и условията за спорт са прекрасни. Преди години основен спонсор на отбора е бил "Дженерали". Много добро и стабилно спонсорство, говорим за няколко милиона евро на сезон. През тези няколко години те постигат най-добрите си резултати. Много от немските национални състезатели са започнали от тук, като например – Денис Калиберда, Фердинанд Тиле, Патрик Щоервалд и много други. Всичко върви прекрасно, до момента, в който човекът, който е на висока позиция в "Дженерали" и лобира за спонсорството, почива. След това спонсорът се оттегля и отборът е принуден на продаде лиценза си за първата лига и да започне от нула буквално.
Привлече ме това, че ръководството на отбора и целия им екип, който е същият от златните им години, разбра моята ситуация много добре. Знаете,че този сезон първо бях тръгнал с идеята да играя в Казахстан, в град, който е близо до Русия и Новосибирск, където е Пламен Константинов. За съжаление, не се получиха нещата и отидох в Белгия. Там заварих един клуб, който бе наистина далеч от спорта и ако бях останал там, оставах без добри тренировки и съответно шансове за националния отбор. Първоначалната ми идея беше да остана в Унтерхахинг само няколко месеца, за да мога да се събера, както се казва. Отборът нямаше спонсор, когато пристигнах, бъдещето беше неясно, но аз го виждах като добро място, където мога да тренирам до полусезона. Впоследствие получих две оферти - една от Финландия и една от Италия. Три дни след това президентът на отбора ме извика и ми каза, че са подписали договор за сериозно спонсорство с фирмата "Bayerwerk". Каза ми, че иска да работи с мен догодина в първата лига и да се борим за медал. Не се поколебах и останах.