Матей за Япония, за бъдещето си и за българския волейбол

Намери ли Императора своето място? Една от големите звезди на световния волейбол Матей Казийски втори сезон се състезава в японския ДжейТЕКТ Стингс и се чувства много добре. Посрещачът е впечатлен от културата в страната, харесва предизвикателствата на местното първенство (в което всеки отбор има право само на един чуждестранен играч) и се старае да оправдае високите очаквания към себе си.

Засега се получава - отборът му излезе от трудна позиция и за първи път в историята си е на полуфинал в първенството. Предстоят мачове с Тойота Госей, а победителят ще стигне големия финал.
Казийски заяви в интервю за "Дневник", че вече започва да мисли за това къде ще е през следващия сезон. Голямо значение при вземането на решението ще изиграе това, че през лятото ще става баща.

Волейболистът говори за живота в Япония, за трудностите на езика, за възпитанието на местните фенове. Той отговори и на въпроси, свързани с емоциите около непромененото му решение да се откаже от националния отбор в името на своята кауза, както и с вижданията му за това как може да помогне за развитието на волейбола в България.

- Информацията, която достига до България е оскъдна. Как оценявате собственото си представяне?
-  Сигурен съм, че е много трудно да се намери информация. В това отношение японците са много трудно достъпни - първо, че почти всичко е на японски и второ, много е малко информацията, която се изнася. Аз съм добре, имах доста добри мачове и се надявам до края на сезона да играя по-силно. В сравнение с миналата година категорично се представям по-добре, може би защото съм посвикнал. Вече знам какво да очаквам и какво да не очаквам от отбора и от противниците. Въпреки че се представям по-добре, отборът върви малко по-слабо, което се дължи на това, че не показахме най-доброто от себе си в някои мачове, а и конкуренцията се увеличи и тази година първенството стана малко по-силно. Бяха привлечени някои нови чужденци.

- Как се гледа на чужденците в първенството?
- Отборите имат само по един чужденец в състава си и доколкото знам, това едва ли ще се промени, защото японците са с твърда позиция по този въпрос. Отношението към нас е много добро. Не говоря само за себе си, защото имах възможността да разговарям с момчета от другите отбори. Да, може би очакванията са не само за добро представяне в мачовете, но също така да сме пример извън залата и в тренировките. Това е много хубаво, защото се създава очакване, което ни кара да се държим на ниво. Първенството е малко по-слабо от това, което се играе в Европа, и ако човек сам не изисква от себе си, е лесно да се отпусне и да регресира. Това, че има само по един чужденец в отбора, ни кара едва ли не да достигаме максимума си във всеки мач.

- Какви са впечатленията ви от волейбола в страната?
- Публиката е много различна, много културна. Малко е трудно да се обясни с думи - не са толкова екзалтирани, много по-сдържани са. Това, което на мен ми харесва много, е, че на всички мачове залите са пълни. Те не са големи - има по между 2000 и 4000 души почти на всеки мач. Това се дължи на що-годе доброто представяне на националния отбор. Казвам що-годе, защото все пак не са печелили някакви международни титли, но за техния стандарт се представят все по-добре, което се отразява на местното първенство. Волейболът със сигурност набира скорост спрямо това, което беше преди няколко години. Въпреки че първенството не е на най-високо ниво, е много оспорвано.

Интересното е, че почти всички отбори са собственост на някоя от по-големите компании в региона. Моят клуб, например, е собственост на "ДжейТЕКТ", която произвежда моторни части. С още едно момче сме единствените професионалисти в отбора. Останалите са първо работници в компанията, а след това волейболисти. Методът на работа е много различен - отборът се събира за тренировка веднъж на ден следобед. В повечето отбори в Европа се тренира двуразово - по веднъж сутрин и вечер. Не е лесно, когато виждаш хората, че идват от работа, очевидно обременени от някакви проблеми и не мислят само за волейбол. Но гледаме да правим максимума от това, което можем.

- Като една от звездите във волейбола, имате ли някоя интересна история с фенове?
- Конкретна история нямам. Но има нещо, което според мен може да се случи само в Япония. След мач, като навсякъде, идват фенове, искат автографи. Нещото, което не съм виждал никъде по света, е, че когато японските фенове искат да се снимат или да вземат автограф, не се скупчват около играча, а се нареждат в редичка без никой да ги кара и чакат чинно да им дойде редът.

- Преди първото си заминаване за Япония казахте, че страната винаги ви е била интересна. Сега какво мислите?

Успяхте ли да разгледате страната?

Преди сезона си отделям време, защото по време на първенството предпочитам да се съсредоточа. Така се чувствам по-свеж по време на мач. Успях да пообиколя по-известните и по-хубавите места. Япония е място, което си заслужава да се посети като турист. С всичко можеш да се оправиш, единственият проблем е, че всичко е на японски. Страшно много ми хареса Хирошима - като град е много хубав, много нов, след като е бил напълно разрушен. Има много историческа информация, особено за бомбардировките, която успява да пипне човек в душата.

- Какво ви впечатлява най-много в японците?
- Те са много усърдни в нещата, които правят. Те са - не мога да кажа работохолици, но са много усърдни във всичко. Независимо дали са тренировки или настолна работа. Изключително изпълнителни са. Прави впечатление, защото навсякъде по света можеш да видиш хора, които работят и се стараят, но до такава степен... чак се стига до вманиячаване в детайлите тук.

- Как се справяте с японския?
- За съжаление, не успях да отделя толкова време, колкото ми се искаше, за да науча японски. В началото трябваше много да комуникирам с ръководството и отбора и не можех да си позволя да го правя без преводач. А самото присъствие на преводача не ми позволяваше нито да се опитвам, нито да се съсредоточавам да науча японския. Научил съм много думи и бих казал, че се оправям, но на нивото на малко дете.

- Можем ли да кажем, че Императора (така наричаха Казийски в Италия, б.а.) си е дошъл на мястото в Япония?
- Сега е точно такъв момент, в който трябва да реша какво ще правя следващия сезон, защото договорът ми изтича. Затова не мога да кажа дали Императора си е дошъл на мястото (смее се).

- Доколко предстоящото бащинство ще натежи при взимането на решението къде да играете?
- Със сигурност ще го имам предвид, защото това е нещо, което ще трябва да обмислям отсега нататък.

- В спорта често изявени състезатели с международни успехи се завръщат в родното първенство, за да завършат кариерата си. Мислили ли сте в тази насока?
- Много отдавна, да. Честно-казано в последните години - не, защото се надявам да съм далеч от този момент. Полека-полека се приближавам, макар да се надявам да е далеч това време. Но да, мислил съм. И би ми било изключително приятно. Не знам доколко е реално. Само времето ще покаже.

- Досега винаги сте бил непреклонен в решението за оттеглянето си от националния отбор. То обаче съвпадна с исторически събития, които носят много емоции, а едва ли скоро ще се случат отново накуп в рамките на шест години - олимпийските игри в Лондон 2012, домакинството на Европейското през 2015 и предстоящото домакинство на Световното догодина. Имало ли е момент, в който сте били готов да преосмислите и да се върнете в отбора заради емоцията?
- Ако кажа, че не ми е минавало през главата, ще излъжа. Но всеки път, когато се е стигало до такива размисли от моя страна, осъзнавам, че дори и да направя такава стъпка, никога не бих могъл да я направя на 100%. Лично аз имам задръжки и не бих могъл да се отдам напълно на тази кауза, знаейки, че нещо ме гложди отвътре и че нещо не е редно. Нищо не се е променило по тази тема. Надявам се такива събития да стават по-чести, защото първо, е хубаво да се види, че в българския спорт нещо се прави и второ, защото е трудно по друг начин хората да видят другите отбори на какво ниво са.

- Казват, че ако искаш промяна, ти самият трябва да си промяната. Извън решението да се откажете от националния какво смятате да правите за развитието на волейбола в България?
- Надявам се нашата работа в школата "Стойчев-Казийски" да се разраства. Не искам да говоря за дългосрочни цели. Сега се надявам да стабилизираме и да развиваме школата. Впоследствие да я разпространим в други градове. За момента смятам, че това е достатъчно. Когато имам повече време и възможности, се надявам да направя повече.

Божидар Къртунов, "Дневник", dnevnik.bg