Кобрата: Ако се появи Кубрат - 2, бих бил до него без никакви облаги

Кобрата: Ако се появи Кубрат - 2, бих бил до него без никакви облаги

Интерконтиненталният шампион в тежка категория в бокса при професионалистите Кубрат Пулев даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. 

- Здравей, Кубрат! Като човек, който винаги е излъчвал патриотичен заряд, 3-и март ли ти е най на сърцето от всички празници?

- Няма най-силен. Естествено наистина е невероятно силен празник, защото Освобождението на България е нещо много важно. Ще ходя на Шипка и смятам, че както едно време по социализма с автобуси ни водеха на паметници, трябва и сега това да се случва, защото така се съхранява българщината, традицията на българина, да го вкараш в мислите на подрастващото поколение, защото те са бъдещите бащи и майки.

- Спомена за стария строй, какво е отношението ти към манифестациите? Доколко повлияха те на отношението на българина към празника?

- Определено не съм привърженик на социализма, но е имало много хубави неща. Аз съм бил много малък. Когато бях чавдарче, всичко приключи, не можах да стана пионерче. Но е имало много хубави неща – икономиката, цялата структура на живот на хората, манифестациите също са част от това нещо. Вдигат духа и хората усещат, че има държава зад тях. В момента какво става?  Седят и се карат вече двадесет и няколко години. Плюят се и всеки гледа какво може да открадне, а най-лошото е, че ние седим и гледаме. Няма как, вече е нов свят и не може никога да се върне социализмът. Демокрацията си е демокрация, целият живот на хората вече е по друг начин, технологиите напредват... Но най-важното е, че няма хора, които да изведат България, няма държавност. Едно време народът си е имал водач, правителство, хора, които мислят за всяко едно нещо, естествено под влиянието на еди кои си, но въпреки всичко, когато един народ няма водач, цел, план и приоритети, тогава какво става – всеки се спасява кой както може.

Пресконференция след победите на Кубрат и Тервел в "Арена Армеец" 

- Приятел на твоя баща ми е разказвал, че той се е бил посветил на теб и брат ти Тервел. Между училище и тренировки, се е налагало дори в таксито му да обядвате. Верни ли са тези истории?

- Аз съм бил малък, не го помня това. Но помня, че до 1991 г. всичко беше супер, имахме абсолютно всичко. След това се почнаха опашки за хляб, за олио... Просто съм усетил промените. Баща ми ни отгледа с много любов. Той е бил боксьор в тежка категория, републикански шампион, бил е в националния отбор. Негова мания през цялото време е бил боксът. Било му е мечта да има синове, които да направи боксьори. Така и стана, защото той не се спря пред нищо, докато не ни направи. Посвети се нас не само в спорта, той ни отгледа с много любов и внимание. Много деца биха завидяли на такъв родител.

- Кога по пътя нагоре беше най-тежко за теб и имаше ли момент, в който с единия крак да си извън любимия ти спорт?

- Да, но смятам, че спортът много ме съхрани в едни такива несигурни времена на промени. Всичко се развиваше много бързо, човек можеше да поеме навсякъде. Спортът, тренировките, залата ме съхраниха. Това, което повлия аз да продължа с бокса бе, че през цялото време побеждавах и това ми даваше стимул. Още в първите ми дни в залата като дете на 13-14 години усещах вниманието на треньорите. Казваха: „Гледай какъв талант!” Не го криеха от мен. И до ден-днешен съм израснал с това внимание.

НСА "Васил Левски" награди най-добрите спортисти за 2016 

- България е имала асове в тежката категория, но едва ли някой си е мечтал, че някога българин ще оспорва световната титла, където сме гледали Мохамед Али, Форман, Фрейзър, Кен Нортън... Ти мечтал ли си за това като аматьор?

- Не, честно да ви призная. Когато бях на 15-16 години, моите мечти бяха свързани с това да вляза в националния отбор, да се бия за България под българското знаме, да съм първи в националния отбор в моята категория, да съм републикански шампион. Във всички възрасти станах републикански шампион – момчета, младша, старша. При мъжете имах няколко загуби, играех с по-големи и възмъжали от мен, а аз бях крехък на 17-18 години, но след това победих и там. След това и на „Странджа”, и на международни турнири. Почнах да бия руснаци, украинци, американци, всички наред.

- Кога се появи другата мечта за нещо голямо?

- При мен мечтите се появяваха една след друга. Когато постигна една, си поставям нова. Не че съм го мислел, че така трябва да бъде, просто така ми е идвало отвътре. Когато човек постигне дадена мечта, следва поговорката: „Внимавай какво си пожелаваш!”, защото нещата се постигат, случват се. Когато човек иска дадено нещо много, и Вселената му помага.

НСА "Васил Левски" награди най-добрите спортисти за 2016 

- Българските земи са изпращали големи бойци на арените на световните столици. Спартак е най-великият гладиатор, а Дан Колов царят на кеча. Като какъв се възприемаш – гладиатор, рицар или нещо по-съвременно?

- Доста по-съвременно, но може би фундаментът е същия. Вече играем в модерни зали, не е такава диващина, но фундаментът, корените са същите. Спортът е подобен. Юмручният бой го уча в НСА. След това е станал бокс и е един от най-древните спортове, имало го е преди хиляди години.

- Има ли съдба в името ти?

- Смятам, че има, не само в моето, но и във всяко едно име. Има съдба в това как родителите мислят как да кръщават детето. Идеята, заради която го правят, самото име също. Всичко това е карма за по-нататък.

- Мислил ли си на тази тема за твоите деца, дай Боже, като се появят?

- Смятам, че няма да ми бъде толкова трудно. Може би пак ще бъдат хански имена. Да даде Господ да се получи и така.

- Като говорим за имена - в едно друго време, в една друга страна един голям боксьор си смени името, за да промени съдбата си. Казваше се Касиус Клей и отказа да се бие за родината си. Прие друга религия и промени името си на Мохамед Али. Години по-късно светът го призна за най-великия в твоя любим спорт – бокс. Твоето мнение за тази емблематична история и спортиста на века?

- И аз така мисля. Един много силен човек, не само спортист, не само боксьор. Енергичен човек, а такива хора са много малко. Запознат съм с историята, не в големи детайли, но знам за какво става въпрос. Просто той през цялото време отстоява много важни идеи, идеологии, които са не само за бокса, не само за него. Не е мислел за пари, а за това да промени нещо в световен мащаб и е успял. Това е една голяма личност и все още съжалявам, че не се снимах с него, защото той е от една друга ера, друга епоха в този спорт. Видяхте за какво става въпрос и на самото му погребение. Президент на САЩ няма да се погребе по този начин! Отдадоха му почит, защото той заслужава и ще се помни винаги. Една огромна легенда не само в спорта, а и като човек, което е много важно.

Кубрат Пулев бе избран за спортист на месец декември 

- Големите пари винаги вървят с големия бокс. Как гледаш на Флойд Мейуедър и на това, че той е най-богатият спортист в света?

- Напълно закономерно е, защото боксът е един много интересен спорт, много мъжки спорт, класически спорт, който не е от вчера и от днес като някои други, и е спорт с големи традиции. Търпи изменения, еволюира по някакъв начин, но е спорт, който наистина си заслужава. Интересен е. В Америка по съвсем друг начин вървят парите.

- Защо при толкова асове в тежката категория, най-богатият боксьор е от полусредна?

- Може би в Америка има някакъв спад на тежките боксьори. Пак опираме до това какви са мечтите на човек. Неговите мечти са парите. Смятам, че ще бъде запомнен като най-богатият спортист в едно време, но може ли изобщо да се сравнява с Мохамед Али? Идеологията на нещата, които е искал да постигне единият и другият... Не казвам, че е лесно да си най-богатият спортист в света, най-скъпоплатеният, но не е ценно. Сигурно има 100 пъти повече пари от Мохамед Али, но не е това ценното и който го е разбрал, със сигурност ще живее по-щастливо.

- На мачовете в чужбина доколко чуваш българската публика, която те подкрепя и влияе ли ти реално тя?

Кубрат Пулев - Самюел Питър - Мач за интерконтиненталната титла в тежка категория

- Разбира се! На мача за световната титла, който загубих, те бяха изпълнили залата. Беше нещо невероятно! Аз се биех за тях, а не за мен или за пари! Усещането беше невероятно! Беше ме яд, че не можах да победя именно заради тях. Аз падам и ставам. На другия ден си пиехме кафето и бяхме забравили, че съм загубил, но ме беше яд най-много заради публиката, българите и България. Ако бях станал световен шампион тогава, щеше да бъде и голяма реклама за България. Доста хора от българския народ щяха да се бият в гърдите, да се чувстват горди. Имаме нужда от това, защото българинът няма много самочувствие. Когато вече имаме това самочувствие, ние ще се освободим и от самите нас. Говорим за Освобождението, но винаги има определено влияние, защото ние сме една малка държава. Но въпреки всичко, смятам, че когато ние се освободим от нас самите, т.е. когато започнем да харесваме България, започнем да се обичаме едни други, тогава ще потръгне всичко.

- Политиката определено те вълнува. Има ли шанс след време да те видим депутат?

- Тя ме вълнува, защото става въпрос за България. И световната ме вълнува, защото ние сме част от света, но най-много ме интересува България. Нищо не мога да кажа, но едва ли. Никога човек не трябва да се зарича и да казва „никога”, но едва ли ще се случи. Допринасям не малко и виждам приноса. Не го коментирам, но го виждам и ми харесва. Ако мислим някакви конспиративни теории за други влияния, които ни смачкват нарочно... Кой каквото и да иска да направи, когато един народ иска да се развива, да бъде и да може, ще го направи. Когато не иска и е с „малкото” мислене и съзнание, ще го манупулират, ще го мачкат, ще го смажат и ще се унищожи сам.

Кубрат Пулев - Самюел Питър - Мач за интерконтиненталната титла в тежка категория

- Точно затова не те виждам в политиката, защото там е голяма мръсотия и няма да издържиш.

- Не само. Там е фалш и долни игри. Ходил съм да видя за какво става въпрос. Седнах, изслушах, говорих... Няма значение в коя партия. Предлагаха ми от много. Отидох, защото съм много любознателен. Там се говори как да се изманипулира човешкото съзнание, поведение, желания, т.е. как да се изманипулират хората така че да ги последват. А аз смятам, че ако има една истинска политика, която я няма може би никъде по света, но поне западните държави се приближават до нея, тя ще изхожда от това кое е най-добро за народа. В крайна сметка най-важното е хората да работят и да бъдат щастливи. Каквото и правят, както и да го правят, те трябва да ги направят щастливи. Каквото искат, това трябва да им се даде. Те не могат да им го дадат, а чрез самия народ трябва хората да станат щастливи. Пак се връщаме на водачеството. Когато няма силни водачи, те се лутат. И така се лутаме вече доста години, за съжаление. Но от друга страна, смятам, че хората вече добиха достатъчно самочувствие. Аз допринасям може би с много малко, но допринасям за това. Смятам, че ще достигнем един етап, в който хората ще осъзнаят, че няма смисъл да чакат неволята, а трябва да бъдат по-будни.

- Казват, че силата на един голям спортист се познава по това колко бързо става след загуба. Как се получи при теб след мача с Кличко?

- Има приказка, която казва, че „не е проблем да паднеш, въпросът е след това да се изправиш”. Там е силата. За мен беше без никакъв проблем. Аз имам необходимата мотивация, вяра. В крайна сметка от вярата започва всичко. Когато човек вярва в себе си, той може.

- Оставаме с впечатлението, че никога не пропускаш да напомниш, че не харесваш Владимир Кличко. Още ли смяташ, че той беше нечестен по време на мача ви?

- Не е въпросът до това аз дали смятам или не. Целият свят го видя.

- Беше ли го страх тогава?

- Много. Аз загубих, защото прекалено много си повярвах, подцених го.

- Еуфорията в България беше неверотна...

- Аз еуфорията в България не съм я е усетил. Когато човек е в чужбина, не усеща. Даже някой път като се върна тук на летището и си казвам: „Абе, тези хора пияни ли са?” В чужбина, когато победя, аз съм по-дистанциран от хората. Побеждавам, отивам в хотела и не мога да усетя. Отделно не виждам това, което се случва по телевизията. Не се гледам отстрани. Победата е победа, на мен вътре също ми е еуфорично. Много пъти дори, като сляза от ринга и видя хората в залата – моите приятели и близки, те са като пияни. Казвам си: „Тези хора напили ли са се до такава степен?” Защото наистина напрежението долу около ринга е по-голямо, отколкото вътре. Има не един или два смъртни случая, включително и на треньори, които са умирали в ъгъла. Просто е голяма емоцията, голяма драма в някои мачове.

Кубрат Пулев - Самюел Питър - Мач за интерконтиненталната титла в тежка категория

- Много от твоите думи анти-Кличко после ги изрече и Тайсън Фюри – за ръкавиците, за допинга...

- Да, но за разлика от мен, зад него имаше хора с опит като Ленъкс Люис, който е световен шампион, голямо име в бокса. Аз нямах Ленъкс Люис тук, в България. Аз съм първият, който прокара тази пътека. Евентуално, ако един ден се появи Кубрат – 2, бих бил до него без никакви облаги, просто ей така, както смятам, че и Ленъкс Люис е зад Тайсън Фюри. Има видео в YouTube и всеки може да види, че преди мача на Кличко и Фюри, от екипа на Фюри накараха Кличко да сменят настилката на ринга и отдолу извадиха като на борците – тепих, толкова меко. Отделно и ръкавиците. Аз не бях толкова уверен, нямаше кой да ми каже. Той постави ултиматум и каза: „С тези ръкавици аз няма да играя! Точка! Ако искате да се случи мачът, взимаме еднакви ръкавици, съвсем друга марка, някъде от съвсем друго място!”... Аз бях сам срещу всички! Този безценен опит няма как да го натрупам по друг начин, защото аз съм първият. Няма кой да дойде отстрани и да ми каже.

- С кои илюзии се раздели по пътя към ринга?

- С детските илюзии и мечти. Приех съдбата на шампион и на това да се концентрирам в името на по-голяма кауза, отколкото да бъдеш примерно богат или шеф на дадена фирма. Не само да останеш достоен човек, но и да постигнеш нещо в този живот не само за себе си. Успехът може и да не е кой знае какво за другите българи, но все пак е някакво малко постижение за България, за българския спорт като цяло.

Тайсън Фюри е новият крал на ринга 1

- Какво е отношението ти към Тайсън Фюри? Има много противоречиви мнения – едни казват, че той е донесъл атрактивност в скуката на братя Кличко в тежка категория, други казват, че шампион като него е срам за бокса...

- Какъв срам за бокса? Щом е победил, значи е по-добрият! Той наистина го победи и цял свят видя това. Какъв е като човек, си е негова работа. Всеки може да си прави каквото си иска, да си взима каквото си иска, да ходи където си поиска. Не смятам, че трябва да слагаме хората в някакви рамки и да не ги разбираме. Разбирам всякакъв тип хора. Вече са модерни – бисексуални, гейове и т.н. Няма проблем, аз ги разбирам. Отначало се дразнех, но покрай моята приятелка постоянно има гримьори, фризьори... Там е нещо страшно, един вечен сериал. Наблюдавам всеки един от тях през цялото време. Отначало бях озлобен, а след това си казах: „Как може да си толкова жалък човек да не приемаш нещо?” Това е тяхното желание. На този свят няма никакви ограничения, освен онези, които ние сами си поставим. Всеки може да прави каквото си иска, щом това го прави щастлив и ние трябва да го разбираме. Както едно време са били против чернокожите. Представяте ли си на какво ниво е било човечеството, за да мрази този тип хора?

- След абдикирането на Фюри тежката категория остана отворена, но сякаш големите пари редят мачовете. Имаш ли такова усещане?

- Много са важни големите пари, влиянието, опита извън ринга, но не са най-важното. Накрая най-важното е в ринга. Както видяхте Тайсън Фюри нямаше някакви големи пари. Може да му видите подготовката преди мача в Интернет – как изглежда неговата и тази на Кличко. Той беше един обикновен боксьор, но с качества. Те го подцениха, както аз подцених Кличко и затова си платиха цената.

- Какво очакваш от мача на „Уембли” между Джошуа и Кличко?

- Има защо да се вдига шум, защото и двамата са много добри боксьори. В бокса все по-рядко се срещат боксьори от такъв ранг, защото не им е много изгодно, понеже единият трябва да загуби. Предпочитат да станат световни шампиони без мач, от който излизат искри. Не може да се прогнозира, защото и двамата са много добри. Единият е по-застаряващ, другият е по-млад, но по-мотивиран.

- Би ли отишъл на „Уембли” да гледаш мача?

- Поканиха ме, но все още не съм взел решение. Може да отида, може и да не отида, ще видим. Ще бъде хубав и интересен мач.

Владимир Кличко и Антъни Джошуа с пресконференция в Кьолн

- Обикновено пазиш в тайна личния си живот. Напоследък обаче се появиха воаяжи от хеликоптер с Андрея. Това нейна инициатива ли беше?

- Обикновено е нейна, защото аз най-добре си почивам в България. Тя казва: „Хайде там, хайде там..” За мен не е проблем това нещо.

- Имаш ли любимо място, където обичаш да почиваш?

- Сега говорим за Освобождението, но въпреки всичко смятам, че Турция е една прекрасна държава, един прекрасен народ. Не трябва да се настройваме против тях или тук да ни настройват българи срещу турци. Това пак е политическа игра, която има за цел съвсем други неща, а и да се облагодетелстват други хора. Те не са лоши хора, работяги са, храната е уникална, времето е хубаво. Много места ми харесват. Именно заради това ще бъда на Шипка, защото никога не съм ходил. От България има много какво да се види. На човек цял живот не може да му стигне, за да види всичко.

- Ти си един от малкото българи, които напълниха „Арена Армеец”. Планираш ли нова Гала у нас?

- Да, мисля, че в края на април може да направим мач в България. Говоря за това, но ще видим, може и да е в Германия. За мен, разбира се, е по-добре да е в България, защото мен най-много ме интересува българската публика и българският народ. Немците го казаха и даже извадиха телефоните и снимаха, защото не бяха виждали такова нещо. Ние сме много емоционални, малко като диваци. Цялата зала щеше да се срути. Много хора ми казват, че са настръхнали като съм излизал на ринга. За мен е голямо удоволствие да дам това нещо на хората – едно истинско преживяване

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти