Джеймс Хардън: Аз съм най-добрият баскетболист в света

Джеймс Хардън: Аз съм най-добрият баскетболист в света

Джеймс Хардън е трети в подреждането на реализаторите в НБА, а за изненада на множество наблюдатели, води Лигата по асистенции. Преди началото на сезона новият треньор на Хюстън Майк Д’Антъни публично обяви, че Хардън ще играе като пойнт гард, а насреща получи вълна от скептицизъм. Но засега Джеймс си върши работата, играе като MVP, а при паузата за Мача на звездите само три отбора имат по-добър баланс от Рокетс.

Гардът говори в интервю за списание TIME, обръщайки внимание на репутацията си в НБА, проблемът с Голдън Стейт и суперотборите, какво е да излизаш с една от сестрите Кардашян и какво е научил на новата си позиция.

Ти ли си най-добрият играч в света в момента?

Със сигурност. Усещам се стабилен във всяко едно естество: IQ, изучаването на играта, мога да вкарвам топката в коша, правя съотборниците си по-добри. Няма много други, които имат всички тези характеристики на едно място. Може да са много по-атлетични, да стрелят по-добре. Но всичко това в едно човешко тяло? Попитайте топ играчите кой е най-добрият и те ще назоват себе си, разбира се. Защото като баскетболист трябва да си уверен в това, което правиш. Това не са нападки, а просто самочувствие.

Когато Майк Д’Антъни ти каза, че ще играеш като пойнт гард, каква беше реакцията ти?

Помислих си, че е полудял. Пойнт гард? Очевидно е, че мога да създавам отигравания. Не съм егоист. Но да си плеймейкър означава, че носиш много отговорност. Никога не бях играл на тази позиция преди.

Спомням си, че на първия ден от подготовката топката беше в мен и си казах - “Какво трябва да правя сега?”

Беше ли нервен заради промяната?

Всъщност аз никога не се нервирвам. Просто гледам на това като възможност да науча нещо ново.

Как пренастройваш мисленето си за такъв преход - от атакуващ гард към плеймейкър?

Все още се нагаждам. Работата на повечето пойнт гардове е да улесняват и да включват останалите в играта. Моята природа е да вкарвам. А сега ми се налага да разбирам кога трябва да подам, кога трябва да бъда по-агресивен. Все едно в главата ми има още един човек, който говори при всяка атака. “Ето, направи този пас сега. Той е свободен, подай му. Сега ти си свободен, стреляй”. Но всичко е забавно, когато имаш втори човек на раменете си и той ти говори.

Вторият човек също ли има брада?

Не, той е избръснат. Гладко.

Кое е най-голямото предизвикателство, създало се при тази промяна?

Прекалено многото мислене. Все още има неравности по пътя и ми е трудно да огранича грешките, които правя. Разбира се, че в началото ще греша много. Треньорът ми каза, че не му пука колко грешки имам. Топкат е в ръцете ми в 90% от времето и това предразполага към повече грешки. След като ми каза това, за мен остава просто да излизам на терена и да играя.

Кой е най-забавният аспект от това да разпределяш топката?

Да виждам как Монтрезъл Харъл вкарва 30 точки. Да виждам как получава възможност, да виждам, че е щастлив след мача. Как говори, как се забавлява и усмихва. Това е нещо, което променя живота му. По принцип мога да взема това за даденост. Но в случая просто го наблюдавах и се наслаждавах. Колкото повече правя това за съотборниците си, толкова по-добре.

Какво те изненада най-много в Д’Антъни?

Това колко е отворен. От самото начало ми звънеше, пишеше ми постоянно, търсеше ме. Това ме накара да го заобичам още повече. Защото в някои аспекти е по-мотивиран от мен. Иска да преобърне този отбор, иска да побеждава. И той има какво да доказва на всички.

След като играхте финал на Запад през 2015 година, започнахте следващия сезон ужасно. Кевин МакХейл беше уволнен след само 11 мача. Какво не беше наред тогава?

Треньорската смяна, комбинирана с липсата на опит. Фактът, че много от играчите бяха настроени съвсем различно. Просто бяхме кофти отбор. Можете да видите 15 или повече подобни в Лигата. Комбинация от лоши неща. Ние бяхме един от тези отбори.

Изглеждаше сякаш с Дуайт Хауърд не се разбирахте особено добре…

Това въобще не отговаря на истината. Разбирахме се. Но просто нещата не се получиха. Това се случва непрестанно в живота.

Какви поуки извлече от този лош сезон?

По-концентриран съм. Старая се повече в защита. Ако гледате клиповете ми оттогава и тези сега - вече не допускам лесни точки след пресечка на задна врата. Когато си заобиколен от положителни хора, които те окуржават, и ти започваш да мислиш така. Играя по-добре, всички околко мен също. Енергията ни миналата година бе абсолютна катастрофа. Но съм щастлив, че това се случи. За да достигнем величие трябва да минем и през подобни времена. По-добър лидер съм, излизам извън границите си. Помагам на по-младите.

Защо не игра на Олимпиадата в Рио?

Това бе трудно решение. Всяко едно малко момче, всеки един баскетболист мечтае да играе на Олимпийски игри и да има шанс да спечели златен медал. Но знаех колко важен за мен и бъдещето ми ще бъде предстоящия сезон. Точно поради това събрах съотборниците си във Вегас, за да тренираме. И в Маями също. Пътуването до Китай също ни бе от огромна полза. Нуждаехме се от това.

Какво толкова е по-различно и спешно за този сезон?

Това е осмата ми година в НБА. Нещата вървят бързо (Хардън щрака с пръст). Промених се. Не искам да хабя повече време без да съм претендент за титлата. Погледнах се в огледалото и си казах какво трябва да направя, за да съм сред най-добрите в света.

Израствайки в Лос Анджелис, мислеше ли си наистина, че можеш да играеш в НБА?

Когато имаш мечта и поставена цел, винаги ще намериш начин да я постигнеш. Тогава не знаех как ще се случи, но знаех, че ще се случи. Бях пухкаво дете. Имах астма. Не бях толкова висок. Гимназиалният ми треньор ме измъчваше на пистата, бях мързелив и това беше вероятно най-лошият период в живота ми. Нуждаех се от инхалатора си, бях на косъм от припадък, а той ме караше да тичам мили. Не беше красив. Но ставах по-добър и той го виждаше. Никога не съм получил нищо даром.

Как реагираш на това, че все още биваш подценяван?

Мотивира ме всеки ден. Както миналата година, когато имах нереална статистика (29.0 точки, 7.1 асистенции, 6.5 борби. Хардън става едва четвъртият НБА играч в историята с подобно представяне в един сезн. Останалите са Оскар Робъртсън, Майкъл Джордан и ЛеБрон Джеймс), а дори не попаднах в най-добрите отбори на сезона. Гарантирам ви, че всеки друг играч с подобни цифри щеше да има място там.

Значи смяташ, че си недооценен?

Със сигурност. Дори не ми се говори за това. Просто ще продължа да го правя. Отново, отново и отново.

Защо се получава така?

Може би имам нужда от още една суперзвезда в отбора си, защото всички останали имат по двама или трима такива играчи и привличат всичкото внимание. Но аз съм щастлив. Имам добри съотборници, добри хора, които работят здраво и обичат да печелят.

Как реагира през лятото, когато бившият ти съотборник в ОКС Кевин Дюрант подписа с Голдън Стейт?

Бях шокиран. Точно трябваше да дойде за няколко дни при мен в Аризона. Дори не сме си говорили за баскетбол, а само за нещата от живота. Решението му ме шокира, но аз не съм човек, който съди.

Така наречените суперотбори - като Голдън Стейт, които добавиха Дюрант към състав, спечелил 73 мача през миналия сезон, полезни ли са за НБА?

Честно ли? Не. Защото когато имаш три-четири отбора с по яколко суперзвезди, останалите тимове нямат голям шанс да печелят, колкото ида са талантливи. Но няма как да се сърдиш и да съдиш когото и да е, ако иска да играе в много добър отбор. Аз съм щастлив за себе си. Във великолепна ситуация.

През 2015 година носеше отбора си на гръб и го класира до финал на Запад. Но Стеф Къри от Голдън Стейт стана MVP. Смяташ ли, че той трябваше да спечели наградата?

Да, със сигурност.

Преди сезон 2012/2013, Оклахома Сити Тъндър прекърши потенциална династия, която можеше да е с участието на Дюрант, Ръсел Уестбрук и теб, изпращайки те в Хюстън. Как реагира, когато разбра за сделката?

Почти се разплаках. С Ръсел се познаваме и играем заедно от деца. С Кевин бяхме заедно всеки ден. Бяхме млади, забавлявахме се, прекарвахме време заедно и бяхме много, много добри приятели. Ставахме по-добри с всяка изминала година. Спечелихме олимпийско злато. Всяка година отстъпвахме на отбора, спечелил титлата. Но поглеждайки назад сега, това е най-доброто нещо, което ми се е случвало. Позволи ми да раста. Правех сериозна жертва, влизайки като резерва в ОКС. Ако това бе продължило, нямаше да успея да разгърна потенциала си.

Известно време излизаше с Клоуи Кардашян, а с тази връзка се докосна до таблоидите. Как ти се стори това?

Не ми харесваше. Трябваше да премислям всичко, което правя, защото се раздуваше излишно. Ще дам пример - подписах с Adidas през август, но не можех да нося техни продукти, защото сделката ми с Nike бе до октомври. И трябваше да нсоя Nike. Всеки път, когато ме снимаха и се започваше - той носи Nike, а току що подписа с Adidas. Не мога да ги нося до 1 октомври, оставаете ме на мира. Просто всичко ми идваше в повече. Името ми се споменаваше без причина. Научих доста.

Преживя доста промени в кариерата си - преминавайки от Оклахома Сити в Хюстън, партньорството ти с Дуайт Хауърд, смяната на позицията ти. Какво би посъветвал хора, които имат нови предизвикателства пред себе си и носят отговорност в ежедневната си работа или където и да е другаде?

Понякога лошите неща просто се случват. Дали се връщаш на правилната пътека веднага или оставаш долу? ОК, правиш грешка, но не я съединявай с две нови грешки. Имаш лош ден? ОК, утре ще е по-добър ден. Всеки има лоши дни, без значение какво работиш или какво правиш с живота си. Но не съединявайте нещата. Трябва да мислиш позитивно и да продължаваш напред.

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти