Който вярва, че зад фантастичната поредица на Реал Мадрид се крие безупречен футбол, вероятно не е следил внимателно и изкъсо случването на тези исторически 40 мача без загуба.
Не че „лос меренгес” играят зле сега. Те изиграха купища мачове на нивото от съботния срещу Малага – средно до ниско, по време на триумфалната си серия. И защитаваха своя футбол с резултати, характер и състезателен дух, който не познава граници.
Списъкът със съперници на Мадрид, паднали в боя по параметъра „ще играя лошо, но ще те бия”, е огромен: от стъписаните японци на световното клубно първенство до Спортинг Хихон. Да не искаме от отбора сега да започне да играе добре, когато не го е правил през целия сезон.
СПАДЪТ
Севиля прекърши духа на Мадрид, Селта изрисува недостатъците му, а Малага показа, че една добра поредица и дори победа могат да помогнат, ала не гарантират нищо. И това се забелязва в сивата обстановка на „Сантиаго Бернабеу”, може би с хиперболизиран драматизъм: криви физиономии към Кристиано Роналдо, овиквания към Карим Бензема, освирквания дори към една бедна резерва като Данило…
И всичко това, когато си зимен шампион, когато вече си спечелил две купи от началото на сезона, в това число си изпълнил задължението да станеш световен шампион, когато си в борбата за още три трофея и когато си записал една от най-паметните серии в историята.
Когато не играта, а духът определя даден отбор, подобни неща се случват. Време е за възраждане и други ми ти такива работи. За игра въобще да не отваряме дума. Нея я няма.
Роберто Паломар, „Марка”