Интервюто с Моу: Видеоповторенията са от помощ

Жозе Моуриньо знае какво е нужно, за да си най-добрият. Той достигна върха в професията си през 2010 г., когато бе обявен за Треньор на света в годината в анкетата на ФИФА, пък и има всички най-големи трофеи в световния клубен футбол. В интервю за FIFA.com португалският маестро обсъжда широк спектър от теми като предстоящите награди на ФИФА, стореното от родината му чудо на Евро 2016, възможното увеличение на броя участници на световните финали и въвеждането на видеоповторенията.

-         Наградите на ФИФА „Най-добрият” ще се раздадат на 9 януари в Цюрих. Какъв е Вашият критерий за оценка на качествата на даден играч?

-         Откровено казано, не съм голям почитател на индивидуалните награди. Футболът е отборен спорт, отборите печелят мачове, а играчите не са толкова важни като отборите. Медиите и феновете обичат този род награди, но треньорите – не толкова, защото има известно противоречие между онова, за което работим, и възнаграждението на индивидуалния труд. Все пак медиите и феновете са много важни за футбола, тъй че нямам против индивидуалните награди. Има, разбира се, и специални играчи, чиито талант и гениалност могат да направят техните тимове и съотборници по-добри; играчи, които могат да повлияят на стила на игра или на отборната динамика. За мен тези са специалните играчи. Просто чувствам, че с тези награди фокусът някак се преувеличава… само една седмица след церемонията кампанията за победителя следващата година вече е започнала.

-         През 2010 г. Вие бяхте обявен за Треньор на годината в света. Какво означаваше за Вас да стигнете върха във Вашата професия?

-         Беше огромна чест, особено защото ще остане в историята като първата награда на ФИФА за треньор. Все пак, повтарям, аз съм отборен човек и 2010-а не бе за мен годината на моята първа награда от ФИФА, а годината на моя требъл с Интер. Това не бе сезонът на Моуриньо, а сезонът на Интер и сезонът на интеристите. По този начин чувствам моята работа.

-         Тази година за приза спорят Клаудио Раниери, Фернанду Сантуш и Зинедин Зидан. Кого Вие бихте избрали и защо?

-         Мисля, че и тримата заслужават мястото си на финала, защото спечелиха големи трофеи: Зидан – Шампионската лига, Фернанду – европейската купа, а Клаудио – титлата в Премиър Лийг. Приятел съм с всички тях, тъй че при всяка развръзка накрая ще съм щастлив. Раниери сътвори истинско чудо, Фернанду сбъдна една отколешна мечта, а Зидан взе най-големия трофей в първия си сезон на работа.

-         За първи път феновете имат глас за определянето на победителите за Най-добър играч и треньор с 25% от решението. Колко е важно включването им в такива важни решения?

-         Феновете са много важни. Бих казал, че именно те правят футбола най-големия спорт на планетата. Все пак фенът гласува предимно за своя любим отбор или играч, което значи, че фенмасите на големите клубове винаги ще бутат напред своите играчи и треньори. Мога да кажа също, защото съм работил в четири различни държави, че различните националности гледат на наградите по различен начин. Пресата от различните държави промоцира своите хора с различна степен на емоция и отдаденост.

-         Ако сравните днешния футбол с този от началото на века, кои са най-големите промени на най-високото ниво?

-         Трудно е да се сравняват периоди, играчи, поколения. Наистина не е честно. Крайният продукт е различен, но различни са и инструментите за създаването му. Хората могат да спорят, че футболът днес е по-бърз, нали? Да, така е. Но не са ли също топките по-леки, бутонките изумителни и тренировките далеч по-научно обусловени? Играят ли футболистите днес повече и имат ли по-малко време за почивка? Да, но също така днес клубовете имат далеч по-добри условия да ускоряват възстановителния им процес и да спират превантивно контузии. Макар да съм в крак с еволюцията, уважавам миналото.

-         Кои футболни характеристики – и за отбори, и за играчи – са специфични за английската Премиър Лийг?

-         Английският футбол изисква страст! Цялата страна изисква от играчите да са влюбени във футбола им, да са влюбени в работата си. Изисква топ професионалисти в подхода към работата им. Чисто футболните качества могат да са различни, но англичаните изискват на първо място страст.

-         Португалия, с население от само 10 млн. души, е европейски шампион и е пръснала някои от най-добрите играчи и треньори по целия свят. Как обяснявате това?

-         Трудно е да се повярва! Еузебио, Луиш Фиго, Кристиано Роналдо, аз самият сме печелили големите индивидуални награди, а сега може би ще го стори и Фернанду (Сантуш). Бенфика и Порто имат Европейски купи, а Португалия стана европейски шампион. Една малка страна с гледка към Атлантика… невероятно! Нашата страст е вероятно нашата тайна.

-         И Световната единайсеторка, избрана от над 25 000 професионални футболисти, ще бъде обявена на наградите. Ако Вие можехте да изберете Моуриньовата единайсеторка от играчи, които сте тренирал в кариерата си, кои биха попаднали в нея?

-         Това е отговор, който винаги съм отказвал да давам, и ще продължа така. Толкова много играчи са дали кръвта и душата си, когато са играли за мен, та как мога да изброя само някои и да пропусна други! Витор Баиа, Петер Чех, Жулио Сезар… как да избера само един?! Жорже Коща, Рикарду Карвалю, Марко Матераци, Лусио, Валтер Самуел, Джон Тери… как да избера само един!? Майкъл Есиен, Уесли Снайдер, Неманя Матич, Кощиня, Маниш, Чаби Алонсо, Франк Лампард… как да избера само един?! Не мисля, че някога ще мога да отговоря на този въпрос, защото никога няма да забравя всички мои братя по оръжие.

-         През май бяхте част от сесията на „мозъчния тръст” на конгреса на ФИФА за обсъждане на футболни въпроси. Колко важно е включването на бивши играчи и на треньори във вземането на решенията?

-         Според мен включването на играчи, съдии и треньори е от основополагащо значение. Техният опит от толкова много минути на терените оформя мнение, което е огромен плюс за еволюцията на футбола. Решението на президента Джани Инфантино да включи бивши играчи е особено добро. Тези звезди са историята на футбола и ми харесва как президентът показва, че те са с ключова роля и за бъдещето на играта.

-         Една от обсъжданите теми на сесията бе разширението на световните финали. Какво мислите Вие за възможното увеличаване на броя участници?

-         Напълно подкрепям. Като клубен треньор бих казал „не”, ако разширението значеше повече мачове и по-малко ваканция и предсезонна подготовка за играчите. Но е важно критиците да разберат, че разширението не значи повече мачове. Играчите са защитени, а по този начин са защитени и клубовете. Предпочитам групи от по три отбора – по два мача там и после към елиминациите или към дома (б.р. – едно от предложенията е за 48 отбора, по три в 16 групи). По този начин и двата мача в групите ще са от решаващо значение, а бързо следват елиминациите, така че генерално ще има повече емоции. Отборите с по-малко потенциал и опит вероятно ще играят по два мача и ще си стягат куфарите за дома, но ще са го сторили, трупайки опит и подобрявайки се на голямата сцена, което се добавя към финансовите награди от участието им на финалите, включително допълнителни вложения в тяхната футболна инфраструктура. Разширението значи, че световните първенства ще бъдат още по-невероятно социално събитие: повече страни участници значи повече страст, повече щастие, повече ентусиазъм; значи повече африканци, азиатци, американци заедно. Футболът се развива в клубовете, тъй че не можем да очакваме играта да избухне на световно първенство по отношение на качество. Световното първенство е преди всичко социално събитие и футболът не може да пропусне тази възможност още повече да отрази страстта на своите почитатели.

-         А какво е гледището Ви за системата „Видеопомощник съдия”?

-         Всички имаме нужда от нея. Професионалистите във футбола не могат да си позволят да загубят или печелят мачове и титли заради отказ от следване на естествената еволюция. Спонсорите, ръководителите и вложителите трябва да чувстват, че технологията е настъпила. Освен това съдиите имат особена нужда от защита, от помощ и от подкрепа, пък и напълно го заслужават, а технологията може да им осигури това.

Следвай ни: