Интервюто със Суарес: Не виждам Ней в Мадрид

Луис Суарес ни посреща в рекламен щанд в огромно хале в Барселона на събитие, организирано от огромна спортна марка. Разкрива ни доста лични детайли от своя живот и едно много по-човешко лице в сравнение със звяра, чийто образ представя на футболния терен.

-         Вие сте спокоен, усмихнат… Разпознавате ли себе си, когато виждате онзи Луис Суарес, който на игрището се бори с всички и им наговаря какво ли не?

-         Не, изобщо. И си го признавам. Това е моят начин на игра. Да се боря всеки миг е онова, което ме изведе до днешното ми положение във футбола. В някои мачове мисля повече и се опитвам да съм по-спокоен, но няма начин: колкото по-спокоен съм, толкова по-неуютно се чувствам. Затова трябва да се боря и да споря постоянно, ала това си остава само на терена. Извън него съм по-мълчалив и по-добър.

-         В първите месеци на сезона играхте с болки почти всички мачове заради проблемите с менискуса…

-         Да, но сега се чувствам по-добре. Лечението е сложно като процес. Не искам да се задоволявам само с това, че болката е отминала, а да избегна завръщането .

-         Смятате ли, че Неймар уцели с напускането на Барселона?

-         Ней е вече зрял човек и напълно съзнателно взе своето решение. Със сигурност то му струва голяма болка, защото бе щастлив тук, но всички трябва да приемем, че той е имал други цели и е искал да поеме към постигането им. Това беше разбираемо решение, взето заедно със семейството му. Няма място за укор, само за възхита и чиста обич заради всичко, което даде на клуба, и заради отношенията ни през тези години.

-         Спекулира се много за евентуално негово преминаване в Реал Мадрид. Вие лично виждате ли Ней в „бяло”?

-         Не, никак, честно! Зная какъв човек е и колко се възхищаваше на Барса и съотборниците си. Не виждам Ней в Мадрид.

-         Как си обяснявате спада у Мадрид след спечелването на титлата, ШЛ и суперкупите?

-         Всички отбори минават през спадове, в които не играят добре или не им се получават резултати: бият сума ти пъти във вратата, а не откриват начин да вкарат гол. Във футбола това е нормално, ние също минахме през това. И ни е напълно ясно, че не можем да си позволим да даваме никакви отстъпки на Мадрид в първенството.

-         Какво се промени с идването на Ернесто Валверде?

-         Той е треньор, който вярва много на всичките си играчи. Не се е променило много в сравнение с времето на Луис Енрике, макар че двамата имат различна форма на трениране и тактическа подготовка за мачовете. А ние като отбор трябва винаги да сме готови да изпълняваме указанията по най-добрия възможен начин.

-         Много се изговори за футболистите, които не дойдоха в Барса това лято. Смятате ли, че съставът бе подсилен достатъчно след напускането на Неймар?

-         Неймар е специален футболист, от когото се очакваше много. Сега дойдоха други играчи, които допринасят много като Жерард Деулофеу, формиран в клуба, като Паулиньо, който запушва много усти и се представя на супервисоко ниво – неслучайно е и един от капитаните на Бразилия. Усман Дембеле имаше малшанса да получи тежка контузия в самото си начало тук, но ще видите, че ще изненада много хора, когато се оправи. Сега се спекулира много по отношение на играчи, които могат да дойдат и които могат да напуснат, но ние се държим настрана от това.

-         Истина ли е, че сте посредничил за потушаване на конфликта между Неймар и сънародника Ви Единсон Кавани в Пари Сен Жермен?

-         Не, нищо вярно. Стоях изцяло отстрани. Това не са ситуации, на които мога да повлияя.

-         Кой Ви научи да използвате така задните си части, за да пазите топката и после рязко да обръщате посоката?

-         Винаги съм го правил. В днешно време защитниците ме познават и не ме оставят толкова да използвам тялото си, та трябва да използвам други свои качества. Иначе това съм го научил още от дете и го усъвършенствах с времето. Съотборниците ми много ме майтапят за него.

-         Коя е главната Ви цел сега?

-         Да свърши 2017 година и 2018-а да ни донесе всички трофеи в Барса. И за капак да направим добър Мондиал с Уругуай.

-         Какво чувствате, когато изтървете чисто положение като онова онзи ден, когато трябваше само да чукнете топката?

-         Това са серии, ситуации, симптоми… Има дни, в които не се чувстваш добре и сам осъзнаваш, че каквото и да правиш, топката никога няма да влезе. Затова и тогава се разсмях след този пропуск. В друг момент бих реагирал другояче. Ако карам дълго време с пропускане на чисти положения, бих се разтревожил, но случаят не беше такъв. Знаех, че всичко ще премине.

-         Но и каква серия беше само…

-         Аз съм силно самокритичен и се чувствам зле, когато не вкарвам, но важното е да помагам на отбора. Ако съм добре физически и съм направил добър мач, излизам от терена доволен. Излизам вбесен, когато не съм могъл да помогна на отбора си.

-         Мондиалът в Русия ще мине под знака на Лионел Меси, на Неймар… или на Луис Суарес?

-         Има много отбори на високо ниво, способни да спечелят. Някои смесват отлично младостта и опита. Този Мондиал ще се запомни.

-         Времето минава бързо. Това е вече четвъртият Ви сезон в Барса. Представял ли сте си наистина, че ще спечелите всичко възможно тук?

-         Никога не съм си представял, че ще се приспособя толкова бързо към града и отбора, както и че ще спечеля толкова купи в една и съща година. Наистина не ми беше минавало през акъла

-         Преминахте през куп трудности и кръговрати в живота си, за да стигнете до самия връх. Каква е тайната?

-         Винаги да си един и същ, да не се променяш и на терена, и извън него. Това съзнание ми помогна да бъда какъвто съм.

-         Какво бихте казал на онези дечица, които искат да са като Вас и започват от нищото?

-         Никога да не свалят гарда. Че когато човек иска нещо, може да го постигне. Най-добрият урок за едно дете е винаги да иска повече, никога да не се задоволява с постигнатото и да търси надмогването. В моя случай пробих много млад в първия отбор на Насионал в Уругуай и лесно можех да се задоволя с това и с тамошния манталитет. Но аз винаги исках повече! Направих скока към Европа, там също исках още и още, стремях се към най-добрия отбор на света. Винаги исках да се надмогна.

-         След времената, в които сте нямал дори жълти стотинки да хванете автобуса за тренировки, как се понася сега наличието на толкова пари и това всичко да е само на една ръка разстояние?

-         Човек трябва трезво да оценява нещата и никога да не забравя откъде е тръгнал. Аз уча децата си, че колкото и много неща да имат сега, трябва да оценяват положеното от нас още от деца усилие, както ги уча и на значението на това да имат по-лесен достъп до много неща. На децата постоянно трябва да им се обяснява това.

-         Ако не беше жена Ви София, какъв бихте бил?

-         Тя осъществи много голяма промяна към добро в моя живот, винаги съм го казвал. Помага ми не само извън терена, а и вътре в него. Когато съм сбъркал, винаги ме кара да осъзная грешката си. Напътства ме и аз ценя цялото прекарано от нас време заедно. Вече 15 години имаме връзка, повече от половината от животите ни. Винаги следваме един и същи път, за да имаме своето семейство. И ценим това много.

-         Истина ли е, че не сте знаел нищо за Грьонинген и сте подписал с клуба само и само да сте по-близо до София, която тогава е живяла със семейството си в Барселона?

-         Да, така е. Когато ми казаха за възможността да ида в Грьонинген, веднага погледнах в ПлейСтейшън-а къде се намира този отбор и какъв екип носи. Това бе голяма стъпка за мен, за да съм близо до нея.

-         Продължавате ли да играете на ПлейСтейшън?

-         Много малко. Понякога на лагерите с отбора, но вкъщи с децата вече е приключено с това.

-         Барса ли избирате там?

-         Няма да повярвате, но обичам често да сменям отборите. Със съотборниците гледам да се забавлявам в играта.

-         Вярно ли е, че синът Ви Бенха е луд по футбола?

-         Да, да… направо ме изненадва. Пък и е левичар.

-         Да, да… донякъде. Важното е Бенха да се наслаждава на играта. Обожава да играе с топката. Следи всеки детайл за всеки играч, дори от други първенства. Изненадва ме какво задълбочено внимание обръща на нещата около футбола. Гледа мачове и празнува голове като Лео или като Антоан Гризман, понякога и като Пауло Дибала. Това е, защото не изпуска и най-малкия детайл.

-         Казаха ми, че го влече вратата. Сериозно ли ще бъде вратар?

-         Не, не… поне така се надявам. Е, той сам ще си реши и аз няма да му влияя. Все още не разбира добре всичко и играе само за забавление. Забележете, че никога не съм го подстрекавал да играе футбол. Първата му топка бе подарена от моя зет, когато Бенха бе на две годинки. Сега нещата са променени и приемам идеята да играя с него за забавление, защото така расте, пък и той много ме моли. Но не аз съм го надъхвал да тръгне по пътя на футбола.

-         Защо е толкова трудно да си Лео Меси?

-         Защото никога не знаеш какви са интересите на хората около теб. И при мен се случва. Трудно е да изградиш добра връзка със съотборник, камо ли да я поддържаш във времето, но с Лео от самото начало се харесахме взаимно.

Луис Рохо, „Марка”

Следвай ни: