Защо Бос трябва да си тръгне от Дортмунд

Петер Бос изглежда добър човек. Първо го мислех за леко скучен, но това може би се дължеше на липсата му на опит да говори на немски пред големи тълпи журналисти на фона на шоумена Юрген Клоп и смахнатия професор Томас Тухел. Нидерландецът обаче постепенно си спечели място в сърцето ми. Изглежда като онзи тип човек, с когото в крайна сметка бихте пили по едно-две, при все че предпочита виното пред бирата.

След края на успешния, но същевременно и поне толкова стресиращ период на Тухел на „Вестфаленщадион” Бос приличаше на точния кандидат за заместник. Докато неговият предшественик разделяше, той обединява. Не иска нищо. Не проплака и веднъж, след като Борусия (Дортмунд) продаде изгряващата суперзвезда Усман Дембеле на Барселона и го замени с Андрий Ярмоленко. По всичко личи и че играчите обичат да работят с този наставник.

Човекът Петер Бос не заслужава да бъде уволнен, нито пък нещо лошо да му се случи. Дортмунд обаче е футболен клуб, който плаща на старши треньора Петер Бос куп пари да води много скъп тим. Започналият му по-добре от всяка мечта престой го доведе на ръба от пълен провал. Затова старши треньорът Петер Бос трябва да си тръгне.

НАЗНАЧЕНИЕТО

Да се върнем назад към лятото. Не Бос беше водещият кандидат на Дортмунд, а Люсиен Фавр. Бившият наставник на Херта (Берлин) и Борусия (Мьонхенгладбах) миналия сезон изведе сензационно Ница до 3-тото място във френската Лига 1. Човек с някои трески за дялане в характера, разделил се неособено дружески със свои работодатели в Бундеслигата, ала все пак някой с визитка.

Когато Ница блокира сделката, за която се твърди, че Фавр е бил повече от надъхан, а Хофенхайм не даде път на Юлиан Нагелсман, Дортмунд трябваше да се задоволи с Бос.

В единствения си сезон в Аякс 54-годишният специалист стигна финала в Лига Европа след вълнуващ поход с отстраняване на Лион и Шалке 04. Той влезе след това в преговори с няколко клуба и по-късно сподели, че при всяко положение е щял да напусне амстердамци заради различия с доста мешащите се в работата на треньорите си ръководители на клуба. Това, че и Бос като Фавр е представляван от агента Реза Фазели, с когото в Дортмунд имат отлични отношения, вероятно също е бил важен фактор.

Преминаването от Фавр към Бос обаче не бе особено смислено, ако се е търсил определен тип футбол от новия наставник на „жълто-черните”. Фавр, особено в Бундеслигата, разчиташе на защита в нисък блок и неналагане на преса, а с топката залагаше на бавно разиграване вместо на вълна след вълна от контраатаки, което водеше до висок процент точни пасове и качество на ударите. Бос пък залага на газ до ламарината. Дортмунд обаче страдаше в създаването на чисти голови положения, парадоксално по-малко като цифра в силния старт на сезона.

МАРГИНАЛИЗИРАНАТА СРЕДНА ЛИНИЯ

Най-големият проблем със системата на Бос (без значение дали номинално е 1-4-3-3, 1-4-2-3-1 или 1-3-4-3) е отнемането от важността в играта на средната линия. Юлиан Вайгъл опита само 14 паса в дербито с Шалке 04 в събота и от титулярите само Ярмоленко имаше по-малко. Това не е инцидентно и неслучайно Вайгъл е бледа сянка на предишния си Аз. В най-добрия си вид младокът влияе на играта по много скрити начини. Той никога няма да трупа цифри за статистиките, ала умението му в паса и владението на топката позволява на Дортмунд да диктува ритъма на игра, да разиграва до неизбежното пропукване на съперника.

Разбира се, играчът заслужава да понесе част от вината и проблемите му може да се припишат и на четиримесечното му отсъствие заради контузия през лятото. Бос обаче трябва да отговаря за това, че не съумя да изгради отбора си около един от най-добрите си играчи и очевидно най-добрия си опорен халф. Като го накара да играе много по-високо по терена в първите му мачове след завръщането след травмата в глезена, наставникът отне на Вайгъл някои от най-силните му страни. Германският национал още е много млад, самочувствието му изглежда сринато и, дори поставен в естественото си местообитание, прави прости грешки и не успява да влезе в своя ритъм.

Градежа на отбор около най-добрите му играчи е един от най-лесните начини за успех за всеки треньор на всяко ниво във всеки спорт. Маргинализацията на Вайгъл, както и настояването Пиер-Емерик Обамеянг да играе повече в зоната на „десетката”, показват, че Бос или не знае как да стори това, или няма намерение да приспособява своите идеи към силните страни на поверения му състав.

Като изключим Марио Гьотце и Нури Шахин, и то те се върнаха на сцената след дълги отсъствия, нито един играч не е станал по-добър под ръководството на новия треньор.

 

УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗАТА

Разбира се, Дортмунд е бил и преди в подобни ситуации, в това число и при двамата предшественика на Бос. BVB на Тухел не бе особено по-добър в големи части на есента на 2016 г., а този на Клоп бе в зоната на изпадащите по време на зимната пауза на последния му сезон в клуба. Разликата с тогава: никога не оставахте с усещането, че човекът край тъчлинията си няма и представа как да измъкне отбора от дупката.

Вероятно е несправедливо да сравняваме треньор в първата му година с Клоп, който достигна богоподобен статус в Дортмунд, докато тимът му не забрави как да играе футбол и да взема резултати. Любопитно обаче е това, че двамата описваха кризите си по подобен начин, често намирайки обяснение единствено в това, че „спряхме да играем футбол през второто полувреме”. Както Бос прави сега, Клоп призоваваше към упоритост с надеждата в един момент качеството на отбора да се докаже като твърде високо, за да го остави в свободно падане. Само че думите на наставник, доказал се с две титли в Бундеслигата, Купа на Германия и финал в Шампионската лига, носеха далеч по-голяма тежест от тези на Бос, който още няма спечелен трофей и е на третата си работа от януари 2016 г. насам.

СРИВОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИТЕ ПОЛУВРЕМЕНА

Вероятно най-осъждащият показател за Бос в Дортмунд са сривовете на тима му през вторите полувремена в удивителен брой мачове по време на скорошната серия от лоши резултати.

От септември насам е спечелена само една втора част, и то срещу третодивизионния Магдебург за купата, а в останалите 11 срещи в периода са допуснати цели 17 гола, в това число четирите срещу Шалке в събота.

Бос не спира да твърди, че проблемът не е кондиционен, и дори стигна по-далеч: неговият отбор бил в по-добро физическо състояние в сравнение с началото на сезона. Без нужните за изследване данни за интензивни бягове, спринтове и др. е трудно да се оспорват на 100% думите на наставника, ала всеки гледал мачовете ще има усещането, че Бос попресолява манджата. С просто око се вижда, че играчите изглеждат съсипани след 60-ата минута в куп двубои, а спадналият интензитет води до още по-слабо защитаване дори от обичайното.

Воденето на самите мачове от страна на Бос също влияе. Често Дортмунд започва добре, например срещу Щутгарт и Шалке, ала съперниковите треньори постепенно нацелват ваксата, правят прости тактически пипвания и Бос изглежда неспособен да направи реконтриращ ход. Твърде често бива надлъгван, и то драстично.

ЛИПСАТА НА АЛТЕРНАТИВИ

Мога да посоча куп други проблемни области, но смятам казуса си за ясен: Петер Бос трябва да бъде освободен от длъжността си в Дортмунд.

Точно сега обаче клубът би уволнил треньора единствено заради самото уволнение, тъй като няма реалистична негова алтернатива към момента. Фавр и Нагелсман си остават блиндирани в настоящите си клубове, а не са налични също полуготови решения като Петер Щьогер от Кьолн или Нико Ковач от Айнтрахт (Франкфурт). Няма как да се разбере предварително дали техните клубове биха се разделили със своите наставници срещу неустойка. Не е добре да си като Евертън, който уволнява Роналд Куман само за да види как Уотфорд не пуска Марко Силва срещу рекордна за треньор трансферна сума в света.

При напускането в последните две години на Давид Вагнер, Ханес Волф и Даниел Фарке няма и реалистичен ход вътре в клуба. И треньорът на тима до-19 Бенямин Хофман, и този на тима до-23 Ян Зийверт имат нужния лиценз теоретично да водят отбор от Бундеслигата, ала са само пожарни варианти, в случай че резултатите при Бос се влошат още повече от сега.

В доста отношения Дортмунд е притиснат от всички страни. А ако има изход от ситуацията, просто не виждам как Петер Бос може да е част от решението.

Ларс Полман, bundesligalounge.com

Следвай ни: