Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
13 ное 2017 | 10:46
15807
0
Макар романтиката по върховете да се е “стопила” и на много места вече безследно да е изчезнала, прокудена от страстта не толкова към играта, колкото към милионите в банковата сметка, рекламните договори и продажбата на фен артикули, то по ниските нива все още има “следи” от нея и тук-там тя “блести”.
Изключение не прави и родният футбол, където в аматьорските ни групи продължава има отбори и футболисти, които са на терена единствено и само заради любовта си към играта. “Динозаври” от една стара, залязваща епоха, някои от които носят със себе си не само изчезващия чар на играта, но и безброй отличия, натрупани в най-силните им години.
Sportal.bg започва поредица от материали, посветена на най-интересните и култови личности, които все още се подвизават в аматьорските групи на България. Предлагаме на вашето внимание първата порция, в която са включени част от най-колоритните действащи играчи в Югозападната Трета лига.
Абди Абдиков (Пирин Разлог)
Вратарят Абди Абдиков придоби популярност като луда глава през 2013 година, когато по време на мач на неговия Пирин (Гоце Делчев) срещу Черно море шамароса съотборника си Атанас Фиданин. За действието си стражът получи червен картон и четири мача наказание, а видеото с удара обикаля световните видео обмени и до днес. Даже медиите в Индонезия обърнаха внимание на куриозната случка.
Иначе Абди е легенда на неврокопчани, като за трите си периода в родния Пирин има близо 230 мача. Регистрира и прилична кариера в Кипър, където играе за ПАЕЕК, Отелиос Атинеу и Кармиотиса Пано. В последните години сменя Септември (Симитли), Левски (Карлово) и Банско, преди през лятото на тази година да се озове в настоящия си клуб - Пирин (Разлог).
Еньо Кръстовчев (Марек Дупница)
Дупнишката легенда Еньо Кръстовчев е сред най-емблeматичните фигури, подвизавали се на стадион “Бончук”. Юношата на Марек прави дебют за първия тим през 2002 година, когато е само на 18 години. Изкарава пет сезона в родния тим, като отбелязва 27 гола в 82 мача. Изявите му през 2007-а привличат вниманието на наставника на Левски Станимир Стоилов и след няколкоседмична сага в началото на следващата година, при която Еньо е уволнен дисциплинарно от Марек заради отказа си да замине на лагер в Турция, се озовава на “Герена”.
Първият му полусезон със “синята” фланелка е силен и отбелязва седем гола в 14 мача, включително и срещу вечния съперник ЦСКА. Става един от любимците на Сектор “Б”, който често скандира “Ееньооо” по време на срещите. В началото на следващия сезон има малшанса да получи тежка контузия в коляното, която го вади от терените до края на шампионата. През сезон 2009/10 отбелязва четири попадения в 11 срещи. През следващата година преминава в тима на АЗАЛ (Баку) в Азербайджан. След това отива и в друг тим от столицата - Интер. През 2012 година се завръща в България, като подписва със Спартак (Варна). На другата година се завръща в родния Марек, където е и до ден-днешен.
Анатоли Тодоров (Ботев Ихтиман)
Роденият през 1985 година софиянец влиза в класацията не толкова заради някаква впечатляваща футболна кариера, а заради факта, че придобива огромна популярност на култовата игра Football Manager. В изданието си от 2003 година, когато все още носеше името Championship Manager, Тодоров се подвизава в школата на Литекс и развитието му в играта е такова, че винаги се превръща в една от световните звезди, независимо в кой отбор го завърти компютърът.
Според една от легендите през 2003 година националният ни отбор гостува в Андора в квалификация за Евро 2004. След края на срещата селекционерът Пламен Марков отговаря на въпросите на местните журналисти. Треньорът ни е запитан къде е звездата на тима – Анатоли Тодоров, за когото се оказва, че дори не е чувал.
Иначе футболната кариера на истинския Тодоров преминава в множество отбори, като най-успешният му престой е в Родопа (Смолян), където вкарва 12 гола в 29 мача. Играе още за Видима-Раковски, Локомотив (Пловдив), Локомотив (Мездра), Брестник, Витоша (Бистрица), Бургас, Конелиано, Септември и Ботев (Враца). През настоящия сезон Анатоли се подвизава в Ботев (Ихтиман), като до момента има шест гола.
Васил Киров (Рилски спортист)
Трудно е да си представим, че по време на незабравимото американско лято на 1994 година Васил Киров вече е професионален футболист и до ден днешен все още продължава да играе, след като скоро ще навърши 42 години. Неуморният халф започва кариерата си в легендарния Металург (Перник), но скоро преминава в градския съперник Миньор. За двата си сезона при “чуковете” Киров записва 42 мача и шест попадения. През 1998 година преминава в Литекс и става шампион с тима на ловчанлии. Следва сезон в Берое и кратък престой в Славия.
В началото на века преминава в Рилски спортист от родния Самоков и изкарва две години. Играе и един сезон в Марек, преди да запише два сезона в странство - за Атирау в Казахстан и Докса (Драма) в Гърция. През 2006 година отново се завръща в Самоков, а след това става част от проекта на Локомотив (Мездра) в “А” група. Следва кратък престой в Ботев (Криводол), преди да се завърне отново в Рилски спортист с идеята да завърши кариерата си в родния град. Действието се развива през 2010 година. И досега обаче футболът на стадион “Искър” не иска да пусне Киров от прегръдката си.
Безспорно най-голямото име сред актуалните футболисти в Трета лига. Бадема реши да се завърне на терена след близо година отсъствие след тежката контузия, която получи като футболист на Берое, като сложи фланелката на лидера в Югозападната “В” група ЦСКА 1948. Техничарят веднага демонстрира огромната си класа и нагледно показа защо е цели пет пъти шампион, три пъти носител на Купата и веднъж на Суперкупата на България.
Кариерата на Гъргоров започва в славния столичен Локомотив, за който дебютира още през 1999-а - едва 18-годишен. За три години в “Надежда” Емо записва 66 мача и 13 гола в “А” група. Следва мечтан трансфер в ЦСКА и може би най-силният му период в кариерата - четири години на “Армията”, три титли и две купи, множество паметни европейски вечери, 92 мача и 48 гола в елита. Талантът му не остава незабелязан и юношата на столичните “железничари” е купен от френския Страсбург.
Престоят във Франция обаче не е белязан с кой знае какъв успех и през 2008-а, макар и за кратко, Гъргоров се завръща под наем в ЦСКА, а през 2010-а слага екипа на румънския Университатя (Крайова). През лятото на 2011 година Гъргоров рискува и приема предложението на абсолютния дебютант в елита Лудогорец. Трикратният шампион на България с ЦСКА не само става капитан на “орлите”, но и ги извежда до две шампионски титли, гарнирани с Купата и Суперкупата на България.
След две изключително успешни години в Разград Гъргоров се завръща в редиците на ЦСКА, след което заедно с бившия си съотборник на “Армията” Георги Илиев потеглят за далечен Китай, където работят с Ясен Петров в Шъджъджуан. След едногодишното си азиатско приключение Гъргоров отново става локомотивец - първо в София, а след това и в Пловдив. Малко след началото на сезон 2016/2017 подписва с Берое, но още във втория си мач със зелената фланелка къса връзки. След близо година без футбол, макар и на 36 години, Емо рестартира кариерата си в третодивизионния ЦСКА 1948. В “А” група има 302 мача и 97 гола. За националния отбор на България има 22 мача и 3 гола.
Последвайте каналите ни в:
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)