Дейзи Ланг: Удряла съм мъж, за да се защитя

– Дейзи, защо замина за САЩ? Ти беше звезда в Европа, трикратна световна шампионка.
– Усещах, че искам някаква промяна в живота си след един наистина много интензивен период на спортната ми кариера. Славата ме отегчаваше и исках нормален начин на живот, спокойствие и да бъда на място, където не ме познават. Имах също и приятел в Ел Ей, както и предложения за работа. Хареса ми климатът в Калифорния. Това се оказа основен фактор за моето решение да остана тук. Обичам топлото време през цялата година. Това ми дава много позитивна енергия и вдъхновение за всичко, което правя. Тук съм вече 12 години.

– Последната ти награда е признание и от Америка. Как се стигна до номинация и победа?
– Поласкана съм от жеста и уважението нa труда ми от Международната федерация по бокс. Тази награда е признание и за България. Номинацията е свързана не само със световните ми титли, а по-скоро с историята, която съм написала като пионер на женския бокс в Европа и най-вече за популяризирането на този спорт. Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковете, през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Чувствам се горда от факта, че съм получила награда от Международната федерация по бокс редом с големите светила в професионалния бокс Майк Тайсън, Мохамед Али…

– Един малко тривиален въпрос, но все пак ще те попитам – какво ти даде и какво ти взе този труден спорт?
– Спортът формира характера, прави те устойчив да преодоляваш всякакви трудности и най-вече те учи да се бориш, но взима много от личното ти време. Никога не съжалявам за времето, което отделих за бокса, иначе нямаше да мога да достигна нивото, на което се намирам. Изборът на този начин на живот, личното удовлетворение и дисциплина са основен фактор. Спомням си, че ставах и си лягах с мечтата да стана световна шампионка. Незабравим момент на щастие бе, когато осъществих целта си – и то цели три пъти.
– Ако можеше да върнеш времето назад – пак ли би избрала бокса?
– Вярвам, че всеки човек се ражда с определена мисия на този свят и аз съм щастлива, че това беше моята. Това беше път, който трябваше да извървя – не се отказах, колкото и трудно да е било на моменти. Ако можеше да се върне времето назад и да имах избор – пак бих избрала бокса.


– Коя е най-трудната ти победа?
– Когато играх за третата световна титла. По време на мача в 7-и рунд бях скъсала частично кръстна връзка на десния крак и въз основа на това скъсах мускулни влакна на прасеца на левия крак. Получих толкова силна болка, че почти се сковах и не можех да се движа. Нямах никаква стабилност. Стоях на едно място и беше размяна на удари до края на мача. Не знам как издържах това изпитание. И до ден-днешен се чудя какво ми даде сили да завърша мача! Мисля, че амбициите за победа и адреналинът ми помогнаха да преодолея този момент.

– Ти си най-дисциплинираният човек на Земята, според мен, но и какви други качества ти трябваха да станеш голям шампион?
– Благодаря, съвкупност от качества като чувство за отговорност, дипломатичност, респект и уважение към треньора и хората около теб, добрите познания по физикална терапия. Всичко това ми помогна да се грижа са себе си и да се предпазвам от травми.

– Как се мотивираше в един толкова мъжки спорт?
– В боксов мач всичко зависи от теб, от психиката, дали ще успееш да преодолееш ситуацията. Психиката е най-важният фактор, за да се мотивираш да спечелиш. Ако се концентрираш на други фактори, рискуваш. Важно е да си убеден, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам колко беше трудно, ако нямах тази вяра – всичко беше срещу мен. Трябваше да побеждавам и медиите, не само партньорите. Моята цел беше да покажа, че една жена, която изглежда женствена, която е образована, може да постигне максималното високо място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този начин. В България тогава жените нямаха права. Жените са тъпкани в много държави – моят живот, това, което постигнах, дава сила на всички жени по света да отстояват мечтите си, надявам се и на подрастващото поколение.


– Удряла ли си мъж? Налагало ли ти се е?
– Ако кажа не – ще те излъжа (усмихва се дяволито). Налагало ми се е, за съжаление, при самоотбрана.