Дейзи Ланг със световно признание

Трикратната световна шампионка по бокс Дейзи Ланг (Деси Кирова), която повече от 10 години живее в Лос Анджелис, получи почетната награда за 2017 година от Международната федерация по женски бокс за принос в развитието на спорта.

Призът бе връчен на най-успешната европейка в женския бокс по време на церемония в Лос Анджелис. 

За голямото призвание, за българите в чужбина и за предстоящия мач на Кубрат Пулев разговаряме по телефона близо 12 години след първите ни срещи на световния филмов фестивал в Кан.

- Деси, честита награда! Всички българи имаме повод да се гордеем с теб! А и цяла Европа, тъй като ти бе пионер в женския бокс за континента. Какво е усещането да получиш такава награда? 

- Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковете през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Щастлива съм че съм българка и европейка – чувствам се оценена за всичкия труд, за рисковете, които поех сама. Това е уважение за целия труден път, за да постигна тази моя мечта.  Това удовлетворение се оценява от професионалната международна асоциация.  Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Наред с големите светила Майк Тайсън, Мохамед Али – в професионалния бокс.  

- След Германия твоят път те отведе през Океана. От колко години си в Щатите?

- Коя е най-паметната ти победа?

- Първата ми победа, когато станах за първи път шампион – в Дюселдорф. Мечтата ми стана реалност – бях щастлива, мач който няма да забравя. Другият е със  световната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме нивото на женския бокс. Това е един от най-добрите ми мачове.

- Разбира се, че пожелавам много успехи на Кубрат, вяра в себе си, сериозна подготовка да направи, да бъде целенасочен и да се концентрира върху шанса, който му се дава. От него зависи как ще се представи – не трябва да обръща внимание на медийните изяви, защото много често когато те подценяват, тогава си в по-добра позиция. Всеки има шанс да победи, независимо срещу кого. В тежката категория има много изненади – един удар може да реши мача.Все пак този спорт е индивидуален и зависи от теб самия.  Много често се получават изненади в бокса, защото се подценява противника. Всичко зависи от теб и от подготовката преди мача. Ще се радвам да победи, пожелавам му успех!  Този спорт е бизнес и не винаги става така, както бихме искали.  Все пак и други чакат на листа и претендират за тази титла. Сега му се дава голям шанс, което не е лесно за тежката категория. Да приеме нещата като бизнес, емоциите и чувствата пречат. Да се концентрира максимално върху шанса и да вярва в себе си, не на хората какво приказват. Ако всичко това успее да съчетае в едно – има шанс.   Като всички българи и аз пожелавам успех и стискам палци. Ще  гледам мача.

- С Кличко се познаваме от 20 години, тръгнахме заедно, спортни колеги, от една генерация сме. Гледах мача му с Джошуа – Владимир е  легенда, направил е много в бокса. Само той успя 9 години да  държи фронта – двамата с брат му направиха история в този спорт. Много е важно как напускаш кариерата – с достойнство. Дори и след загубата той запази достойнството си, а понякога това е по-важно от победата. 

- Да очакваме ли скоро и в България да те наградят за твоя принос към световния спорт?

- Това ще бъде най-хубавото изживяване, което може да ми се случи. Първо в Германия ми дадоха признание, сега и в Америка. От България ще бъде най-емоционалното признание.  Аз се гордея че съм Българка и толкова години прославям родината по света.  Обичам България – кръвта вода не става. Винаги се гордея, че съм българка. Не можем да си изберем политиците и всичко, което ни куца. Но след като съм обиколила  целия свят знам, че България е най-свещеното място, където се зареждам най-добре и се чувствам прекрасно.  

- Живееш вече 20 години извън България - какви са българите по света през твоя поглед?

- Много е важно българите да се образоват и да си знаят историята. Имаме с какво да се гордеем, велика държава сме имали.  В чужбина българите повече оценяват това, отколкото в България. Всеки, който е българин, независимо къде живее, трябва да знае историята на родината си. Не ги разделям българите в България и в чужбина, защото животът стана труден навсякъде. Така че думата българин е ключова, а не къде живееш. Знаеш ли - едно пробуждане виждам у българите – като бях за пет дни в България, за мача на Кубрат в София – усеща се патриотичния дух, който се възражда. Много хубаво впечатление ми направи това. Трябва да си държим на българското. А и нали успехите на всеки един спортист  прославят България по света. 

Нека българите по света не забравят нещо много важно - няма кой да те уважава, ако ти не уважаваш Родината си. Такива българи, които срещам тук, и са забравили български за 12 години, аз не мога да  уважавам. Имах срещи с такива в Щатите – няма оправдание за мен да не говориш български с българи в чужбина. Много години съм навън и много езици говоря, но винаги говоря български с всички българи, които срещам в чужбина.

Не разбирам защо постоянно казват, че българите не се подкрепят в чужбина? Това не е вярно! Празнуваме тук всяка година 3 март заедно.  Скоро Асен Блатечки направи тур с Калин Врачански и тяхна пиеса  в Щатите и аз специално отидох до Чикаго, за да го поздравя и да гледам пиесата. С Асен тренирахме заедно като деца карате. Бяхме много българи в театъра. Беше ми приятно да видя български актьори в Чикаго – те сплотяват българите в чужбина с техния талант. Напълни ми се душата. Във Вегас също, във  Флорида – няма такова нещо да не се подкрепят българите. Е, във всяко стадо си има и мърша.  Но тук българите пазят традициите, играят хора, а за децата има специални събития, за да се учат, че са българчета.  

 Едно интервю на Патриция Кирилова за нейния блог  - patriciakirilova.blogspot.com