Те нямат Меси и Дибала, но имат своя аржентински гений - Алехандро Гомес

Отидете до Бергамо. Разходете се в китната централна част на този северен италиански град и си изберете къде да изпиете едно истинско и силно еспресо. Седнете на маса в близост до останалите. Заслушвайте се в разговорите. Несъмнено, поне в един от тях ще бъде замесен футболът. Защо е несъмнено? Защото местният Аталанта постига толкова добри резултати през последната година, че надали има жител на града, който да не говори за страхотния отбор, сглобен от Джан Пиеро Гасперини.

Четвърто място в Калчото - най-добро класиране от 28 години, участие в Лига Европа и отлични изяви в големите сблъсъци с грандовете в Серия "А".

Както във всеки успешен тим, и в този на "бергамаските" има поне един футболист, който се отличава ясно от останалите и блести с изявите си по терена. Затова не се учудвайте, когато на всяка минута във футболните дискусии някой от събеседниците казва името "Гомес". Бъдете сигурни - никой в Бергамо не е фен на Марио Гомес. Всъщност, ако разпитате хората там кой е любимият им футболист в момента, малцина от тях ще ви споменат Меси, Кристиано или Неймар. Повечето, с категорично изражение, ще ви кажат Гомес - Алехандро "Папу" Гомес!

Джобният плеймейкър на "богинята", който в Бергамо има статута именно на Бог за тифозите. Постигна го само за 3 години, а на други им отнема цяла кариера. 

Аржентинският полузащитник е ключов за играта на отбора. Още по-важно - той е лидер от наречения по български тип "перде". Не го интересува срещу кого играе. Излиза с гордо вдигната глава. Непримирим е във всяка ситуация. За да стигне дотук обаче, Алехандро, каквото е истинското му първо име, е изминал сериозен път. От околностите на Буенос Айрес до най-бляскавата сцена и дори националния тим на "албиселесте". 

Роден през 1988 година в столицата, Гомес се заема сериозно с футбола през 2003, когато е на 15. Попада в академията на Арсенал де Саранди и през 2006 дебютира за мъжкия отбор. Не след дълго името му за първи път попада в полезрението на фенове и специалисти. Случва се след първия двубой от финалния сблъсък за Копа Судамерикана, в който Гомес отбелязва два гола срещу мексиканския Америка. Арсенал печели трофея след драма, а Алехандро е един от героите. По-рано през годината той е част от състава на Аржентина, който печели световната титла на шампионата до 20 години.

Остава в клуба до 2009 година, записвайки 13 гола и 7 асистенции в 88 двубоя. Забелязва го ръководството на Сан Лоренсо, което плаща 2 млн. долара, за да го привлече в състава. Но не се задържа дълго там, след като показва значително развитие. След 8 попадения и 5 асистенции в 57 срещи, Гомес поглежда смело към Европа. През юли, 2010 година, доверие му гласуват в Катания, откъдето е оценен на 7 млн. евро. И той отново не разочарова. Става част от най-силния тим на "слоновете" в историята, според фенове и анализатори. Сезон 2012/13 е този, в който "Ел Папу" прави големия си пробив, а отборът завършва на осмо място в Серия "А", изравнявайки най-доброто постижение в историята на клуба.

Гомес приключва кампанията като втори в голмайсторската листа на тима с 8 попадения, към които прибавя и 7 асистенции. През лятото обаче се случва нещо, за което няма намерено обяснение и до днес. Атакуващият халф е продаден на украинския Металист (Харков). Трансфер, който се оказва катастрофален за Алехандро. Едва изкарва един сезон в отбора, като още по средата му иска да напусне в посока Фиорентина. Една от причините, които изтъква, е липсата на достатъчно добра видимост в много от мачовете в местното първенство. Ръководството на Металист не уважава молбата му и Гомес трябва да чака до лятото, за да замине за Буенос Айрес без никакво съмнение, че никога повече няма да се върне в Украйна, където е обявено военно положение.

Вместо това, отново поема към превърналата се в любима Италия. И на 1 септември, 2014 година, “приказката” на Алехандро в Аталанта започва. Но първият му сезон е посредствен - 3 гола и 3 асистенции, a и като цяло отборът се справя трудно в нападение и разчита предимно на дефанзивна игра. Всичко бива преобърнато наопаки през лятото на 2015 година, когато прочутият Еди Рея налага по-офанзивен стил - точно това, от което Гомес има нужда. Самият аржентинец получава повече свобода на терена и резултатите не закъсняват. Техничарят бележи 7 гола и добавя 9 асистенции към актива си през новия сезон. Аталанта обаче остава на 13-то място и раздялата с Рея е неизбежна.

Заместникът му обаче още тогава изглежда като най-точния избор. Джан Пиеро Гасперини е уважаван в цяла Италия и гради върху основата, “излята” от неговия предшественик. Прочут с предпочитанията си към атакуващия и атрактивен футбол, наставникът превръща Аталанта в отбор, който си заслужава да наблюдаваш. Но шоуто в нападение е съпътствано и от страхотни резултати, за които огромна заслуга има нашият герой - Папу. Поставен в непосредствена близост до нападателя, той изумява с отиграванията си в почти всеки мач. Вкарва 16 гола. Записва 13 асистенции. И показва, че може да е един от лидерите на отбора. Изгражда неразривна връзка с тифозите, заедно с които се радва след всяко попадение и всяка победа.

Изявите на вече превърналия се в опитен футболист Алехандро Гомес до голяма степен водят "богинята" напред в битката в челото на Серия "А". Всички са впечатлени от техниката му, погледът над играта, подаванията, завършващият удар и желанието за борба докрай във всеки момент. Сборът от всичко това го превръща в истински любимец на тифозите. Той е първият от много време насам, който пленява сърцата на феновете на "нерадзурите" с игра, но и с поведение. На моменти арогантно и ексцентрично, но можеш ли да бъдеш истински латиноамериканец или лидер във футбола, ако не си нахакан и малко луд?! 

Представянето му не пропусна да забележи и националният селекционер Хорхе Сампаоли, който му даде възможност да дебютира с екипа на Аржентина и да отбележи първи гол за родината си в контрола срещу Сингапур през юни.

Оттам, където завърши миналия сезон, Гомес започна този. На сметката си вече има 5 гола. Два от тях вкара в Лига Европа, където със сигурност ще направи впечатление и на още дузина скаути на клубове от други държави. На 29 той е далеч от групата на младите, но и все още не е в тази на ветераните. Намира се в идеалната футболна възраст, като дори и сега изглежда все по-добър с всеки следващ двубой.

Името му вече неведнъж бе спрягано за трансфер в някой от италианските грандове. Засега обаче той остава верен на Аталанта и Бергамо. Защото там аржентинският гений не се казва Меси или Дибала, а Алехандро Гомес. Обичан и уважаван. А макар и за малцина в днешно време, това е далеч по-важно, отколкото да прибавиш още няколко цифри в банковата си сметка.