Крис Фрум: Сладокусник съм, трудно пазя диета

Британската мегазвезда в колоезденето Крис Фрум споделя, че му е трудно да спазва диета и да поддържа ниско тегло, защото е изключително сладокусен и обича да си хапва. Нещо повече - той самият не е обсебен от идеята да е лек и дори смята, че това му е изигравало лоша шега в състезанията, тъй като заради отслабването е губел ценна енергия. Затова той предпочита да е с някое кило отгоре, но пълен с енергия, отколкото обратното.

“Мнозина се изненадаха, като разбраха, че на Вуелтата бях с около килограм по-тежък отколкото на Тур дьо Франс. Теглото е важно, но мнозина са обсебени от идеята да са леки, а аз не съм. Катерех се много по-добре в Испания, отколкото във Франция. Много съм сладокусен и извън сезона ще кача 6-7 килограма, тъй като ще започна да се храня нормално и няма да тренирам по 5-6 часа. Диетите ме измъчват. По време на сезона правим нисковъглехидратна диета. След 3-4 часа езда се чувстваш като зомби.

За колоезденето е много важна душевната сила. Мисля, че съм се родил със способността да страдам и да натискам до края. Толкова много искам да спечеля, че всичко останало губи значение. Не ме е страх от провал, защото това е негативна енергия. Имам няколко счупвания, по-точно три, но съм истински късметлия сред останалите в пелотона. Може би съм имал наистина късмет, тъй като при катастрофа и масово падане е почти невъзможно да избегнеш инцидент. Момчетата просто набиват спирачки пред теб и всичко се преобръща. Досега съм избягвал такива инциденти.

На Вуелтата имах едно падане, което телевизията не показа. Случи се на хлъзгав път в едно кръгово движение. Воут Поелс наби спирачки пред мен и закри ъгъла, а аз за да избегна сблъсък ударих бордюра и изхвърчах от пътя, откъдето са и белезите по бедрото и коляното. Катастрофите са ужасни, защото намаляват увереността ти, вече не сте едно цяло с пътя. Преди няколко години по време на Обиколката на Швейцария имаше едно невероятно дълго спускане, валеше дъжд, видимостта беше малка. На финала си дадох сметка, че съм изминал 108 км върху широки два сантиметра губи, облечен с трико от ликра. Казах си “Това е лудост”.

Истинското проклятие на велосипедистите са седалищните рани. Това е упорита болка като при зъбобол. На Вуелтата си намерих хубави лепенки, които ми позволиха да карам без болка. След тежък етап обичам да хапна две блокчета нуга. Това ми дава енергия. Около час и половина преди финала пък пия двойно еспресо с много захар, което си нося в малка бутилчица като от шампоан. Предпочитам зелен чай, кафе пия само на състезания. На тежък етап като Кол Галибие на Тура се изгарят по 5-6000 калории, което значи, че финишираш с 3 кг по-лек, независимо, че си изпил 12 бидона или 5-6 литра вода.

По време на такива етапи ям на всеки 20-30 минути оризови кейкове и по три енергийни гелове. Много от колоездачите се оплакват от проблеми със зъбите заради тях и споделям мнението им. В лошо време взимам сауна преди етап. Това е важно, за да се освободят мускулите от излишна течност. Определено карам по-добре в горещо време, отколкото при по-ниски температури.

Не съм против взимането на медикаменти на базата на т.нар. изключения за терапевтична употреба (TUE). На никого не трябва да се отказва лекарството, от което действително има нужда. Ами ако се получи екстремна реакция от ужилване от оса например? По време на Тура през 2015 година ми беше много трудно. Аз съм астматик и бях получил възпаление на гърдите. Правихме тестове на дишането ми всяка сутрин и то показваше 10% надолу и то по време на най-голямото състезание за сезона.  Не поисках TUE, защото не исках да поставя представянето си по въпросителна. Хората ще бъдат винаги подозрителни към колоезденето и напълно ги разбирам заради историята му. 

Имах и имунно заболяване, което ми откриха през 2010 година и ми причиняваше постоянна умора. Аз мислех, че е от тренировките и затова не обръщах внимание. След като се прибрах у дома след Вуелтата просто останах в леглото за цял ден. След три седмици езда е много приятно да не ти се налага да караш. Беше ми приятно просто да си лежа вкъщи, а до мен да са съпругата ми и синът ми. На следващия ден вече отново тренирах за последните усилия за сезона - стартовете от световното в Норвегия”, споделя Фрум в рубриката "My sporting Body" на "Таймс".

Следвай ни: