Крис Фрум - неповторимият стил на студения убиец

Крис Фрум - неповторимият стил на студения убиец

Съвсем наскоро, по-точно в началото на юли, мнозина фенове и специалисти в колоезденето се съмняваха, че Крис Фрум ще бъде същият. Без нито една победа през годината, с по-малко състезателни дни преди Тур дьо Франс от всякога, и с много по-млади и изглеждащи в по-добра форма съперници. 

Два месеца по-късно, вдигнал за четвърти път трофея от колоездачната обиколка на Франция и станал първият британец, спечелил Вуелтата, съмненията се оказаха правилни. Фрум определено не е същият състезател. Той е по-добър от всякога!

Когато спортният успех идва толкова често и по такъв доминантен начин, както в случая на британеца, бихте предположили, че тези победи са постигнати лесно. Жълта фланелка, а впоследствие и червена, подпомаган от своите съотборници в тима на Скай, облечени в бяло или черно.

Дори и за забележителен колоездач като Фрум, този дубъл е изключително постижение! Постиган преди него само от двама французи - Жак Анкетил (1963) и Бернар Ино (1978).

И го направи в своя отличителен стил. 

Легендарният Еди Меркс получи прякора Канибала, заради неговия ненаситен глад за успехи, сдъвквайки своите съперници във всяка надпревара. Фрум пък е серийният победител. Когато не е на велосипеда, той е учтив, приятелски настроен и агресивен като счетоводител.

Качи ли се на седалката обаче, се превръща в студен убиец на чуждите амбиции, елиминирайки съперниците си един по един. Никога с един единствен удар, а с бавно увеличаване на напрежението, докато нито един от тях не е способен да понесе повече. 

Анкетил е обичал индивидуалните атаки. Ино е имал огромно влияние над останалите със своето настроение и преценка. Меркс пък е искал да побеждава, където и да е - на тежките изкачвания, в индивидуалните етапи по часовник, дори в спринтовете. Битка през цялото време.

Фрум го прави с хитрост. Няколко секунди тук, няколко там. Късна атака на стръмен финал, или изстисквайки малко повече по време на индивидуалното бягане по часовник. Не е ефектно, но е брутално и жестоко притискане на неговите врагове. Непоколебимо прилагане на надмощие със сила. 

В края на Тур дьо Франс останалите претенденти за първото място в генералното класиране - Фабио Ару, Ригоберто Уран и Ромен Барде, се бореха със зъби и нокти, но за втората позиция. Далеч зад лидера. В обиколата на Испания всичко се повтори. Съперниците на Фрум стартираха, мислейки си колко приятен тип е той, а накрая сънуваха кошмари с него.

През изминалата събота, в може би най-тежкото изкачване в колоезденето като цяло, при крайно неприятни атмосферни условия, състезателят на Скай направи финална демонстрация на всичко, което го е извело до това ниво.

Анкетил и Ино никога не са изкачвали планина по този начин. В миналото пътят по височината "Алто де л'Англиру" e бил пътека за добитък. Дори и сега, асфалтът там се бори за оцеляването си.

Но не височината е проблемът. Има изкачвания, далеч по-стряскащи от тези 1573 метра над морското равнище. 12,5 км е сериозна дължина, но не и безкрайна. Средният наклон от 10% изглежда злостен, но не е изключителен.

Това, което те пречупа в даден момент, са сектори с наклон от 15 до 17 процента. Там, където всеки любител най-вероятно дори ще спре да се движи. А след това идат тези нечовешки 24%. Карайки при 15-процентов наклон, усещаш как сърцето ти е готово да изхвръкне от гърдите. При 24% вече искаш да вдигнеш велосипеда и да го захвърлиш обратно по склона. 

А карането в събота под тъмните облаци, гръмотевиците и дъжда, бе едно още по-кошмарно допълнение. 

Колоезденето в тези условия не изглеждаше смислено занимание. Неслучайно преди 9 години бесният Марцио Брусегин заяви: "Какъв е смисълът да изкачваш планината с велосипед, когато ще бъдеш по-бърз пеша!?", именно след това изкачване.

Една отмъстителна планина, която е толкова студена, че те кара да облечеш всичките си налични дрехи, дори и просто да си зрител пред телевизора. Превърната от Фрум във върха на британското спортно лято.

Въпреки своите успехи през последните години, той така и не успя да спечели истински симпатии сред по-голямата част от спортната публика, и то не само на острова. Същото, което се случи и на първия британец, спечелил Тура - Сър Брадли Уигинс. Изминалите 9 седмици обаче би трябвало веднъж завинаги да променят това.

32-годишният Фрум отново бе дърпан напред от може би най-силния отбор в професионалното колоездене към момента. Воут Пулс, Микел Ниеве и Джани Москон оказаха същата подкрепа на своя лидер през август и септември, каквато осигуриха Микел Ланда, Серхио Енао и Михал Квятковски през юли.

Той също така триумфира в далеч по-конкурентна среда от Анкетил и Ино. Анкетил е трябвало да се изправи срещу 12 отбора във Франция и само осем в Испания през 1963 година. Ино е имал 10 тима срещу себе си на Тура и девет във Вуелтата. А Фрум водеше битка с още 21 състава от по 9 колоездача.

В допълнение - Анкетил и Ино правят своите дубли, когато обиколката на Испания се провежда през април, а не през август, като последно от трите големи многоетапни състезания. Запазвайки ценна енергия през пролетта и атака на Тура в средата на лятото изглежда по-лесно, отколкото комбинацията между средата и края на лятото. Да не забравяме също, че между последния етап от Тура и първият от Вуелтата през 2017 година, имаше само 26 дни.

А и не само физическото усилие е важно. Психическото натоварване също играе своята роля. По време на двете обиколки Фрум се състезава в близо 6800 км, разпределени в 42 етапа, през шест страни. В изгаряща жега, пороен дъжд, и със съперници, дебнещи негова голяма грешка всяка следваща сутрин.
Но на почти всяко утро той отново бе с лидерската фланелка, заради която му се налагаше след финала на всеки етап да остава поне час повече от своите съотборници, за да дава интервюта и пресконференции. Ядеше по-късно, почиваше по-малко, а очакванията и напрежението бяха негови постоянни спътници.

Не изпусна парата след триумфа в Париж. Без да си позволи седмица със студена бира, картофки или дори една пържола.

Анкетил е имал навика да пие по чаша червено вино с основното ястие по време на състезания, а също така не е пропускал и десерта и следобедната цигара, когато е извън надпревара. За разлика от него, Фрум караше на опушена риба със зеленчуци и къркорещ стомах след най-изтощителните дни. 

След повече от 160 състезателни часа през това лято, неговата сборна победна разлика от двете големи обиколки е малко над 3 минути. Което звучи като минимално отстояние между неговата класа и тази на останалите. Но Вие не се заблуждавайте и не бъдете глупави!

Том Фордис / BBC

Още от Други спортове

Виж всички