Интервюто с Игуаин: Ако си човек, ще ти върви и във футбола

Гонсало Игуаин не помни първия си път. Той може да ви разкаже за това как е вкарал за Ривър Плейт на 18 години, за първото си попадение за Реал Мадрид на гости на Атлетико в дербито или за резултатния си дебют за Аржентина с хладнокръвен завършващ удар срещу Перу. Попитайте го обаче за първия му гол изобщо – или дори за някой останал изпъкващ в съзнанието му от детството, и някак си нищо няма да му дойде на акъла.

„Не – настоява. – Но помня всички други първи пъти.”

Вероятно не бива да се изненадваме. Когато си вкарал толкова голове като него, може би не може да се очаква да ги запаметиш до един. Само в последните два сезона в Серия А има 60. Не броим в турнирите за купи. Общо има над 300 точни попадения в професионалната си кариера.

Отвъд това Игуаин може би трудно ще си спомни първите си голове по простата причина, че е започнал много млад. Като син на професионален футболист, тази игра е белязала живота му от първия ден. Има френски паспорт, защото баща му Хорхе е приел да премине от Бока Хуниорс в Брест няколко месеца след зачеването му. Три десетилетия по-късно стрелецът на Ювентус не се съмнява, че дължи поне отчасти успеха си на своя татко. „Да, разбира се. Той беше защитник, така че ме научи на всички онези неща, които защитниците не обичат и които не искат да правя срещу тях. В този смисъл аз имах предимство от самото начало.” И кои са по-точно тези неща? „Е, няма да ви кажа. Това е тайна.”

Усмихва се, докато го казва, ала не се шегува. Вкарването на голове вади прехраната му, защо тогава да се издава без бой?! Пък и Хорхе не е единственият му ментор. Някои от най-добрите учебни помагала на Гонсало вече са налични в ЮТюб: видеоклипове на бразилския Роналдо – колекция, която аржентинецът преди пазел на VHS-формат. „Гледал съм към два милиона негови голове. За мен той е най-добрият на всички времена, и то с голяма разлика!”.

Със своя кумир си прилича по физиката, по готовността да използва и сила, освен финес, за да разколебае противник. Запитан относно това какво прави един нападател велик обаче, Игуаин вместо това говори за нуждата от определен глад, от определена настройка на терена. „За мен всичко винаги се свежда до задържането на образа на гола в съзнанието ми. Това е фундаментално.”

Неговият съотборник в Наполи Дрис Мертенс посочи нещо подобно при интервю тази година, като каза, че Игуаин се буди всяка сутрин с голове в очите си. Можем ли да наречем тогава това „мания”? „Не, не е това – отвръща аржентинецът. – По-скоро е задължение. Традицията повелява да вкарваш голове, когато си нападател.”

Той бърза да подчертае, че се наслаждава на тази отговорност, не че подобно пояснение се изисква особено. Всеки, който е виждал как Игуаин празнува свой гол, би трябвало да разпознае човек, наслаждаващ се на своята работа. Няма значение дали е срещу Барселона или Фрозиноне, дали е от два метра или гръмотевичен от 30 м – реакцията е неизменно една и съща: ръцете широко разперени, очите диви, вик на уста.

При все това думата „задължение” се задържа в разговора. Игуаин не е от онези, които бягат от носенето на тежест върху плещите си. Когато журналист от „Ел Мундо” го запита за живота под медийния прожектор тази година, той посочи, че се е справял с подобен стрес още от момента на пробива си в първия отбор на Ривер Плейт. „Винаги съм искал това. По тази причина играя футбол. Който не може да усети това напрежение, не обича този спорт. Футболът е постоянен стрес, ден след ден. Човек трябва да умее да живее с това.”

А Игуаин го може по-добре от повечето. Колцина в най-големите европейски лиги са бележели толкова постоянно и безмилостно в последното десетилетие? От Реал Мадрид през Наполи и сега в Юве, аржентинецът неизменно постигаше мярката за добрия нападател – поне по гол на два мача. Дори и в онези моменти, когато бе резерва за „белите”.

Човек може да защитава и тезата, че аржентинецът само расте. Той стана рекорден голмайстор в историята на Серия А с 36-те си гола в сезон 2015/16, макар че пропусна три мача наказан. Коефициентът му се подобри и в Шампионската лига, откакто дойде в Италия – 10 гола в 19 мача за Наполи и Ювентус. При все това може ли футболът наистина да носи радост в живота, когато си наясно с огромните очаквания към теб? Тази мисъл предизвиква нервен смях. „Футболът за мен е най-неспирно променливият спорт на света. Защото може да си вкарал голове в седем поредни мача, после да не успееш в два и вече всеки да говори колко си зле или как си в криза. Но това се случва на хората, които са силни в своята област, нали така?! Всеки е свикнал да те вижда да вкарваш много голове и когато спреш дори за малко, се изненадва. Това всъщност е доста красиво и мило нещо. Така че, както казах, футболът за мен не спира да се променя, но да – все още е забавно.”

Този отговор поставя ударение върху реакциите на другите хора, а не върху собственото изживяване на терена. Може би трябва да преоформим въпроса. Все пак знаем, че Игуаин все още се вълнува при забиване на топката в мрежата, така че къде е красотата на футбола – в играта или в победата? „За мен е в победата. Разбира се, ако играеш добре и победиш, е много по-добре, но добрата игра и липсата на победа накрая те оставя само с празни ръце.”

След три триумфа в Ла Лига, едно Скудето и още купи в Италия и Испания на аржентинеца определено не му липсват трофеи. При все това, когато заговорим за победи, е невъзможно да игнорираме това колко близо бе той до най-големите призове във футбола. В последните три години и половина загуби финали на световно първенство, Шампионска лига и дваж в Копа Америка. Това бяха отборни поражения, не индивидуални, ала Гонсало пропусна положения, които можеха да променят нещата. Разяжда ли го отвътре мисълта за онова, което можеше да бъде? Чувства ли се понякога прокълнат да не успява в най-най-най-големите мачове? „Не. Винаги вярвам в това, че е красиво да печелиш големите мачове, ала е и много важно просто да стигнеш до тях. Наистина го вярвам. Юве игра два финала в ШЛ за три години. Това е ужасно трудно.”

Не всеки би бил задоволен от този отговор. Днешната претъпкана с пари сапунена опера, каквато е модерният футбол, изисква непрестанно редене на сценарии, герои и злодеи, на линии в черно и бяло. Победителите побеждават, а загубеняците губят. А онзи, който загуби последен, дори и да е надвил всеки друг съперник за достигане до тази точка, някак си бива представян като най-големия загубеняк сред загубеняците. Единственият вариант за отговор за Игуаин е да оставиш всичко това да се размие връз теб. „Моята философия за футбола е да бъда щастлив с онова, което правя. Когато хората казват, че ти си един от най-силните в света, трябва да продължиш по същия начин, както и когато казват, че си мъртъв. Обръщай внимание на онези, които ти мислят доброто: на съотборниците си, на щаба… Ако баща ми, треньорът ми или президентът на клуба ми кажат нещо, това ме интересува. Не и казаното от някого, който не ме познава и думите му нямат за цел да ми помогнат да стана по-добър.”

Посред цялата шумотевица, 29-годишният стрелец се съгласява, че най-важното нещо е винаги да пазиш силно усещане за това какъв човек искаш да бъдеш. Във футболно отношение амбициите му са ясни: „Искам да оставя името си, белязано на най-високото ниво на този спорт. За целта ти трябва да имаш нужната скромност, за да продължиш да растеш. Джанлуиджи Буфон винаги казва същото. Може и да е вече на почти 40 години, а все още смята, че има в какво да се подобрява. Само си представете това! Аз чувствам същото. Млад съм още, надявам се да имам много години пред мен във футбола.”

При целия си състезателен хъс е очевидно, че все още смята някои други ценности за по-важни. „В човешки план бих предпочел да съм добър баща за детето си, когато дойде времето за това, и да съм добър мъж и личност пред това да съм неизменен победител. Когато правиш добри неща в живота, работата ще ти се отплати. Когато правиш лоши неща в живота, е трудно да ти върви в работата. Може би има едно-две изключения, добре. Но ако си в мир със себе си, ако носиш положителна енергия, в осем от 10 случая нещата ще ти се получат. Затова и мисля, че действията ни в човешки план са много важни. Доста пъти обаче хората не смятат това за нещо значимо, а смятат работата за по-съществена от това какви хора са.”

Игуаин има прясна татуировка с инициалите на членовете на семейството си на своята дясна ръка – припомняне за това кое е най-важно на света. Не се заблуждавайте обаче, че е изгубил и минимално количество от състезателния си дух. Запитан какви са амбициите му за новия сезон, той отговаря на мига и без колебание. „Да спечеля всичко. Тук в Ювентус се играе за спечелването на всичко – това е нагласата, която ти насаждат още с преминаването на прага за първи път. Миналия сезон бяхме близо. През новия ще опитаме отново.”

Гонсало Игуаин не помни първия си път. Вероятно обаче това е просто защото следващият му гол е далеч по-важният за него.

Паоло Бандини, „Гардиън”

Следвай ни: