Тайната защо и кому Ливърпул не ще продаде Коутиньо в Барса

Пет години делят две истории, съдържащи едни и същи образи – единият остава често споменаван в Англия, другият не е толкова добре познат. Това са разкази, които до голяма степен обясняват защо Барселона толкова натиска(ше) да привлече Филипе Коутиньо, ала и защо в крайна сметка опитът най-вероятно ще се окаже неуспешен.

Бе юли 2012 г., когато Пеп Сегура – тогава технически директор на академията на Ливърпул, прекрати тригодишната си връзка с клуба, след като преди това му бе казано от собственика Джон Хенри, че си е спечелил повишение.

Преди Брендън Роджърс да стане мениджър на „червените”, Хенри и Сегура провели тричасова среща, на която било заключено, че испанецът ще стане новият спортен директор на клуба, запълвайки опразненото с уволнението няколко месеца по-рано на Дамиан Комоли административно пространство.

Роджърс обаче имаше други идеи, като настоя, че назначението му не би следвало да стане при включване на друго ниво управление над него. За Сегура – почтен и уважаван човек в клуба, особено заради приноса му към развитието на Рахим Стърлинг – останал позорът, след като едва при пристигането си за началото на предсезонната подготовка на базата Мелууд разбрал, че няма място за него в новата ръководна органиграма.

Въпреки опитите му да се свърже с Хенри за изясняване на случилото се и за отмятането от обещаното му, комуникационната линия към собственика прекъснала с идването на Роджърс. Макар че очаквал промяна в плановете с идването на новия мениджър, Сегура бил разстроен и вбесен от начина, по който е разбрал нещата, затова в тази юлска утрин, вместо да приеме нареждането от Роджърс да отиде в академията в Къркби, напуснал моментално. (При все че обявлението за това бе направено едва месец по-късно.)

Хората, които познават Сегура (на снимката) най-добре от времето му в Ливърпул, го описват като голям професионалист и затова неговата болка от липсата на уважение в отношението към него била напълно разбираема. Източници от Каталуня казват, че има слонска памет. Твърдят, че днешният генерален мениджър на Барселона, където направи името си като треньор на юношите в Ла Масиа и където днес отговаря за трансферите на първия тим, гледа на привличането на Филипе Коутиньо като на лична мисия.

Макар че на бразилеца принципно отдавна се гледа като на наследник в дългосрочен план на залязващия Андрес Иниеста, раната от раздялата с Ливърпул все още е отворена у Сегура и хората в Кан Барса смятат, че на него нищо няма да му донесе по-голямо удоволствие от това да опровергае с гръм и трясък публичната декларация на собствениците на „червените” – Фенуей Спортс Груп, относно оставането на Коутиньо на „Анфийлд”.

Малък, но значителен детайл в „окончателното” становище, публикувано в началото на август, бе това, че то бе подписано не от ФК Ливърпул, а от ФСГ. Подобни становища, когато нещо наистина важно се съобщава, често не биват подписани от конкретна личност, а от цялата бизнес група.

Джон Хенри не е свързан неотлъчно с процесите по вземане на управленски решения в клуба и вместо него ключовите въпроси разглеждат мениджърът на отбора Юрген Клоп, спортният директор Майкъл Едуардс и президентът на ФСГ Майк Гордън.

Хенри се намесва само когато наистина се налага, а това бе един от тези случаи. Преди Коутиньо да подаде молбата си за трансфер, собственикът вече знаел, че прегледът на скенер от 8 август не е показал никакви очевидни признаци на проблеми с гърба на играча. Знаел също, че среща в 15 часа следобед два дни по-късно между Едуардс и агентите на бразилеца не е минала никак добре. Всеки собственик на добре управляван клуб също би трябвало да е достатъчно информиран, за да може да си представи какво може да последва, когато подписала наскоро нов петгодишен договор звезда от отбора му вземе, та подпише после само краткосрочен договор за наем на дома си в града. Още повече, когато са излезли вече информации, че клуб като Барселона се навърта около него.

Хората, които са си имали често вземане-даване с Хенри, знаят способността му да изключва мозъка си – моменти, в които изглежда напълно отдаден на една тема в един момент, а в следващия е сякаш на далечен бряг. Вероятно това, че живее от другата страна на океан, а управлява бизнес империя, в която Ливърпул е само едно от теченията на мисълта му, допринася за това как подхожда към нещата Вероятно всъщност именно затова и Сегура се е оказал в изолация много бързо след озоваването си в обещаваща позиция.

Далечината на Хенри от Мърсисайд не е помагала на клуба в миналото, защото той не е бил в епицентъра на събитията, за да си вади сам изводите и да решава. Вместо това се налагаше да се уповава в мненията на своите назначени служители, които твърде често бъркаха, а така действията му идваха едва след дъжд качулка. Това допринесе за генерално негативните впечатления към неговите и тези на ФСГ намерения.

След като реши, че Коутиньо ще остане, Хенри не може да си позволи да оттегли думата си назад, още повече когато трансферният прозорец далеч не донесе очакваните от нажежените до червено привърженици попълнения. ФСГ бе решена да промени репутацията на Ливърпул и като не се огъна пред натиска на Коутиньо, поне за момента, изпрати послание както към собствените си играчи, така и към съперниците, че не е клуб продавач на звездите си.

Всяка друга развръзка би била посрещната като огромно разочарование и оттам насетне би било трудно да се гледа с доверие на всяко следващо становище от Ливърпул… или от ФСГ.

Саймън Хюз, „Индипендънт”

Следвай ни: