Другата България

Национален отбор. Или както казват испанците - абсолютна селекция. Когато в България се говори за това, най-често се отнася за футболистите ни, след тях се нареждат волейболистите и чак след това на сцената изскачат баскетболистите. И макар на избраниците на Петър Хубчев да им предстоят квалификации с Швеция и Холандия, а на тези на Пламен Константинов участие на Евроволей, другите високи момчета, водени от Любомир Минчев, съвсем заслужено трябва да получат признанието, което си извоюваха в последните няколко седмици.

Другата България, баскетболната, игра квалификации за световно първенство, което ще се проведе в Китай през 2019 година. Не същински, а предварителни. Нещо, с което все по-често трябва да се сблъскваме в последните години в този спорт. Но играчите на Минчев се справиха с това препятествие по перфектен начин. Четири победи от четири мача, първо място в групата и продължаване напред, както заяви преди време един друг спортен герой на родината ни.
 
Португалия и Беларус не са най-тежките съперници, особено що се касае до играта с оранжевата топка, но не това е най-важното в случая. Баскетболните ни национали победиха в четирите официални мача през лятото, направиха го с добра разлика във всеки един от тях и като оставим сухата статистика встрани, демонстрираха как точно трябва да изглежда отбор, който представя цяла една държава.

Четиринадесетте момчета, чиято средна възраст е 26 години и 6 месеца и сред които има само един “старец” отвъд 30-годишна възраст, могат да бъдат пример за отборен дух, взаимна подкрепа и липсата на какъвто и да е егоизъм. Клиширано или не, те се обединиха и поставиха “ние” пред “аз”, а изпълнявайки тактическите наставления на треньорския щаб, извлякоха възможно най-много от тази група, завършвайки на първа позиция.
 
Отбор, чийто лидери са 22-годишно скромно момче (Александър Везенков), натурализиран американец, който за втора поредна година продължава да е верен на българската идея (Дий Бост), лудите глави Павел Маринов и Чавдар Костов, които се справиха перфектно с ролята на капитани и обединителни фигури. Отбор с едно голямо главно “О” и отбор, от който всеки един играч заслужава добри думи за отдадеността си.

Перфектните резерви - Александър Янев и Станимир Маринов. Мартин Маринов, който дебютира за родината на 31 години, както и всички останали, получили повече или по-малко минути - Димитър Димитров, Станислав Ваклинов, Алекс Симеонов, Николай Стоянов, Евгени Хаджирусев и другите двама абсолютни дебютанти в лицето на младите Николай Вангелов и Йордан Минчев. Всеки един от тези 14 баскетболисти впечатли със старанието си, в името на една кауза - България да печели и да продължи напред.
 
Другата България се постара да направи така, че да заслужи подкрепата от феновете, дори от неутралните, за същинските квалификации през есента. Там нашите ще попаднат в една от следните групи: 1) Турция, Латвия, Украйна; 2) Италия, Хърватия, Румъния; 3) Чехия, Исландия, Финландия; 4) Израел, Великобритания, Гърция.

Добрата новина е, че първите три тима в крайното класиране на всяка от общо осемте групи продължават към… Да, още една групова фаза, но вече с 24 тима разпределени в четири групи по шест отбора. От които пак първите три ще продължат, но вече към Китай 2019, като представители на Европа на световния форум.
 
Задачата не е лесна, но пък не е и невъзможна. Без значение дали Евролигата и ФИБА ще разрешат конфликта помежду си, касаещ участието на националите от елитните клубове в квалифиакциите по време на сезона. Българските баскетболисти си спечелиха уважение и дадоха на феновете причини да мечтаят и да се надяват на нещо повече.
 
Надежда за българския баскетбол има. Това загатнаха националите с игрите си в европейските квалификации миналата година, а сега направиха нова и доста голяма крачка в правилната посока. Все пак, когато оставиш всичко от себе си на игрището и най-вече го правиш със сърце, никой не може да те съди.

А момчетата от другата България, баскетболната, имат големи сърца. Това е ясно.

Следвай ни: