Наследникът на Болт взе златото със смазващо превъзходство, но му трябва блясък

Едва ли някой се е съмнявал в превъзходството на Уейд ван Нийкерк в дългия спринт на 400 метра, но и да е имало такъв, то южноафриканецът елиминира всякакви съмнения в превъзходството си в момента по пътя към втора световна титла с триумф на планетарния шампионат по лека атлетика в Лондон.

Той пресече финала с толкова комфортен аванс, че дори очевидното спиране и пестене на сили в последните няколко метра не засенчи усещането за убедителността на победата му, която бе с резултат 43.98 секунди. Ван Нийкерк явно реши да не атакува собствения си световен рекорд (43.03 от Олимпийските игри в Рио 2016), въпреки че имаше напълно реална възможност да го подобри, защото избра да спести сили за предстоящия му поход към златото на 200 метра.

Специалистите и бившите атлети от цял свят замечтаха, че именно той ще поеме щафетата от Юсейн Болт като новата суперзвезда, от която леката атлетика отчаяно се нуждае след отказването на Светкавицата, но той не добави блясък към триумфа си с почетна обиколка на пистата. Нийкерк не застана и пред всички камери на излъчващите телевизии след победата, като това донякъде разочарова „коронясващите го за новия крал на Царицата на спортовете“.

По отношение на конкуренцията във финала Нийкерк бе сериозно улеснен от липсата на старта на Исаак Макуала от Ботсвана, който бе най-бърз тази година досега. Той не се включи и в сериите на 200 метра в понеделник, защото повърнал преди състезанията и от ИААФ не са му позволили да влезе на стадиона за финала на дългия спринт и го оставиха под карантина в хотелската си стая. Очевидно той е станал жертва на прословутия нановирус, причинен от хранително натравяне, от което пострадаха редица атлети (около 30) в Лондон, за срам на организаторите.

Стивън Гардинър от Бахамите спечели сребърния медал с 44.41 секунди, а 20-годишният Абделах Харун от Катар със силен финален спринт грабна бронзвото отличие с 44.48.