"От питлейна": Пилотите на Ф1, които се завърнаха на пистата след среща със смъртта

Шансът Роберт Кубица да се завърне на стартовата решетка във Формула 1 породи множество спомени за останалите пилоти, които претърпяха сериозни катастрофи, но въпреки това с волята си и много успоритост отново се върнаха в състезателния автомобил.

Кубица катастрофира на рали в Италия през 2011-а по време на зимната пауза във Формула 1, където бе пилот на Лотус. Полякът се удари в мантинелата на пътя, а при инцидента тя се раздели и прободе дясното му рамо. Травмите му бяха много сериозни, като съществуваше и огромен риск от ампутация на цялата ръка.

За щастие дотам не се стигна, но повече от шест години не се и споменаваше, че обещаващият, може би единственият останал от едно по-различно поколение, пилот ще се качи отново в болида. До тази година, когато Рено отвърнаха на желанието на Кубица и му предложиха тест със стар болид. Последва още един с по-нов автомобил, а днес дойде и основният, на който полякът излезе на пистата с младите пилоти, които само чакат да им се отвори възможност, както това се случи на Пол ди Реста в Унгария.

Дали Кубица ще се завърне във Формула 1 или не, със сигурност още поне няколко месеца ще бъде основна тема на разговор, но дори това да не стане, трябва да се признае, че полякът имаше смелостта да се качи в автомобил с чудовищно висока скорост шест години след като съществуваше реална опасност ръката му да бъде ампутирана, както и опасност за самия му живот.

Бързата и адекватна медицинска намеса спаси и Мика Хакинен през 1995-а по време на квалификацията за Гран При на Австралия, когато спукана гума го запрати директно в стената със скорост от 193 км/ч. Финландецът бе изваден от автомобила в безсъзнание и с мозъчни травми, като медицинският екип на трасето и незабавната им реакция спасяват живота му, поставяйки го на изкуствено дишане. След тежко и дълго възстановяване и поредица от операции Хакинен отново се качи в болида през ’96-a и показа, че не е забравил да кара. Две години по-късно след нови регулации в шампионата той спечели световната титла във Формула 1 и я защити през ‘99-а.

Хуан Мануел Фанджо пък пропуска година и половина, след като чупи врата си през 1952-ра. Великият Фанджо така и не получава шанс да защити през ‘52-ра титлата си от предходния сезон, след като Алфа Ромео напускат шампионата и той остава без състезателно място. Той взима участие в няколко състезания извън Формула 1 и при едно от тях, на "Монца", претърпява и най-зловещия си инцидент, който го оставя с фрактури на врата и извън форма за остатъка от годината. Въпреки че травмите са наистина сериозни, те не повлияват по никакъв начин на таланта му. През сезон 1953 той финишира втори в генералното класиране, а по-късно идват и останалите му четири световни титли.

Джони Хърбърт бе започнал да се превръща в следващата звезда на Формула 1 след успешна кариера в по-малките класове преди инцидент от Формула 3000, от който контузи тежко и двата си крака. Част от рисковете бяха да не може да кара дори обикновена кола, но по-големият бе да има проблем с ходенето. Британецът обаче намери място на състезателната решетка във Формула 1 и след инцидента си стигна до две изстрадани победи в кариерата си. В случая на Хърбърт травмите оказаха решаващо значение върху формата му, но най-важното бе, че нито ужасната болка, нито неудобствата сломиха волята му.

Кариерата на Греъм Хил във Формула 1 вероятно на практика приключи с катастрофата, от която счупи и двата си крака в САЩ, и с месеци бе принуден да се движи с инвалидна количка. Въпреки това той успя да покори и нов връх в лицето на "24-те часа на Льо Ман".

Един от най-скорошните примери за пилот, претърпял и надвил сериозна травма, е Фелипе Маса. Преди девет години каската на бразилеца бе ударена в движение с парче от колата на Рубенс Барикело с повече от 280 км/ч преди 4-и завой на "Хунгароринг". За кратко той бе изпаднал в безсъзнание, а по-късно – поставен в изкуствена кома. При удара пружината от автомобила на Барикело пробива визьора на каската, но за щастие не успява да нарани окото на Маса. А днес продължаваме да виждаме какво прави Маса на пистата, въпреки че болидът, който му е предоставен от Уилямс, не е на топ ниво.

За финал оставихме случая, който е известен на всеки. Когато и да се говори за тежки катастрофи във Формула 1, името на Ники Лауда е нарицателно, а инцидентът, при който болидът му избухва в пламъци, е екранизиран няколко пъти. Близо 40 години след катастрофата белезите и спомените от нея стоят на лицето на Лауда. Въпреки че австриецът остава за почти минута в огнения ад, губи съзнание и се възстановява от инцидент, при който никой не е очаквал да оцелее, Лауда отново сяда в болида, отново печели състезания, а днес ръководи и един шампионски отбор.

Следвай ни: