Живата легенда на Ботев (Пловдив) Динко Дерменджиев си припомни славните дни, в които игра рамо до рамо с легендата на Левски Георги Аспарухов. Чико и Гунди бяха съотборници в отбора на "канарчетата" и националния отбор на България, а също така бяха добри семейни приятели. Днес “сините” празнуват 75-ата годишнина от рождението на своята емблема, а Дерменджиев ще присъства на днешния двубой между Левски и Ботев на стадион “Георги Аспарухов”.
"Много ми е тъжно. Такъв футболист и човек ще остане вечен в историята. Той няма да бъде забравен. Това е явление, което се ражда на 1000 години. Връщам се в спомените, в които играхме заедно. Две години в Ботев, 13 години в националния отбор. Бяхме неразделни приятели до смъртта му. Малко ще бъдат думите, които могат да се кажат за този човек. Изскачат много спомени с Гунди. Той беше толкова привързан към Ботев и затова изрази желание да остане в клуба и след службата. Той не успя да разбере какво представлява като личност и явление. Не оценяваше величието си. Беше скромен и тих. Невероятни голове с глава. Нарекоха го "Златната глава" в Пловдив. Той нямаше слаб пункт. В него всичко беше комплексно. Стоичков например има добър ляв крак, но пък няма глава. Гунди имаше въображение, фантазия, техника с двата крака, изключителна игра с глава и беше красавец. Всички го обичаха и затова нямаше врагове. Влизам през пролетта на 61-ва в националния отбор на България. Гунди идва, когато имаме три мача, които трябва да спечелим, за да е класираме на Световното в Чили през 62-ра. Командироваха го в Ботев. Опознахме се, беше свит и скромен. Пролетта на 62-ра Гунди започна да играе", започна легендата.
"В началото беше плах, но с Попов започнахме да му центрираме отляво и отдясно, той вкарваше едни фантастични голове. Веднага го взеха в националния отбор и двамата с него отидохме в Чили от Ботев (Пловдив). С Гунди сме участвали в трите последователни световни финали. Гунди е най-великият български футболист на всички времена. Признаваха го всички големи капацитети на световния футбол. Треньорът на Милан го определи като футболиста на неговите мечти. Ако нас ни пускаха в чужбина по време на комунизма, Гунди щеше да направи фурор. Мен ме искаха в Интер и в Атлетико (Мадрид), него пък Милан за огромна сума, която в момента се равнява на 40-50 млн. евро. 350 000 долара беше неговата цена. Моята беше 250 000, а на Пеле беше 700 хил. долара. За съжаление, моите колеги, които играха с Гунди в националния отбор и Ботев, не успяха да дойдат заради здравословни проблеми. Аз съм свързан с Левски заради голяма ни обич с Гунди", коментира Дерменджиев.