Исаак Макуала заема осмо място във вечната ранглиста на 400 метра, а само преди броени дни спечели титлата на една обиколка на Игрите на Британската общност в Голд Коуст. Ексцентричният атлет от Ботсвана беше специален гост в рубриката на IAAF “Обичам спринта, защото…”
“Започнах със спринт на 100, 200 и 400 м в училище, когато бях на 10. Бях свикнал да завършвам сред първите трима, но никога не бях най-бързото дете. В ранните ми дни играех повече футбол, отколкото атлетика. Бях №7 на футболния терен за училищния отбор.
През времето промених важността от футболист към спринтьор. Исках да се отличавам в индивидуален спорт, отколкото в отборен. През 2006 г. реших да се фокусирам върху атлетиката. Бягах на националния шампионат, след което бях включен в отбора на Ботсвана на 4 по 400 м за Световното първенство в Осака през 2007 г. Това беше първият път, когато осъзнах, че имам талант за бягане.
Моят идол в бягането беше американската спринтьорка Саня Ричардс-Рос (олимпийска шампионка на 400 м от 2012 г.). Обичах начина, по който тя бяга и не исках да си избирам мъж да бъде моят герой, тъй като знаех, че един ден ще се състезавам срещу тях.
Хората ме питаха дали предпочитам 200 или 400 м. 400 м беше моята дисциплина, откакто бях млад. Дисицплината, за която тренирам толкова здраво и до момента. Бягам 200 м основно за скорост и винаги съм се наслаждавал на предизвикателството 400 м. Това е толкова тежка дисциплина.
Обичам спринта и преследването на рекорди. Един ден бих искал да подобря световния рекорд. Това е голяма мотивация.
Израснах в малко село с един брат и пет сестри, невероятно е колко далеч ме отведе атлетиката. Преобърна живота ми по толкова много начини и ми даде комфортен начин на живот. Обичам чувството да бъда здрав, да се състезавам и да превъзхождам в спорта. Тогава съм най-щастлив”, сподели Макуала пред сайта на световната атлетическа централа.