А го считаха за по-добър от Неймар - разочароващата история на Гансо

Когато Севиля приеме Манчестър Юнайтед в първа 1/8-финална среща от Шампионската лига в сряда вечер, Пауло Енрике Гансо няма да бъде сред играчите, които ще стъпят на терена на стадион "Рамон Санчес Писхуан". Бразилският плеймейкър бе оставен извън състава на "червено-белите" за елиминациите на турнира, или иначе казано - той не отговаря на изискванята за надпревара от подобен ранг. Междувременно бившият му съотборник в Сантос - Неймар, е една от големите звезди на Шампионската лига, както и най-скъпият футболист в света. 

Драстична разлика, но двамата бразилци изгряха заедно на футболния небосклон. Годината бе 2010, а Неймар и Гансо впечатляваха все повече и повече. Феновете на Сантос виждаха как пред очите им се развиват две бъдещи суперзвезди. Две момчета, демонстриращи неограничен талант, копринено меки докосвания, самочувствие и поглед над играта, каквито имат най-великите играчи.



Бе подета и мощна медийна кампания. Нейната цел - националният селекционер Дунга да включи перлите на "черно-белите" в състава за предстоящото световно първенство. От сегашна гледна точка звучи странно, но тогава името на Гансо се чуваше далеч по-често и бе изричано на по-висок тон, не само в Бразилия, но и сред скаутите на големите европейски грандове. Мнозина споделяха мнението, че е далеч по-вероятно именно той да измине докрай пътя към величието, а Неймар да остане в огромния куп на посредствеността.

Осем години по-късно е редно да помислим защо се случни точно обратното? Защо Неймар е едно от най-популярните лица в света, а Гансо изпитва огромни затруднения да покаже уменията си дори в отбор от средно европейско ниво?

Донякъде историята на Гансо може да бъде обяснена с немалкото контузии, които го сполетяха. Проблеми с колената, които трябваше да бъдат разрешени с операция, попречиха на развитието на вече 28-годишния халф. Но това не е всичко. 



Без съмнение Гансо бе вдигнат до небесата, още преди да се е научил да лети. Обявяването му за суперзвезда по-скоро бе желание на медии и приближени, отколкото реална представа за качествата му. 

Неймар притежава огромен талант, който развива в различни посоки от играта. Но в началото той бе хванал окото на специалисти и фенове със своя дрибъл. А всички знаем, че Бразилия произвежда огромен брой играчи, които могат да водят топката със затворени очи. Факт е, че Ней го прави далеч по-добре от стотици други преди него, но и той имаше нужда от време, за да превърне дрибъла си в ефективен метод за преодоляване на защитници. 

А Гансо бе различен от типичния бразилски талантлив тийнейджър. Старомоден полузащитник, способен на великолепни и невероятно прецизни подавания. Дори и срещу отлично организирани в защита съперници. Играч, какъвто бразилците не бяха виждали отдавна. Навяващ спомени за легендите Диди и Жерсон, блестяли по терените през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава, когато Бразилия е имала и някои от най-добрите плеймейкъри.



Желанието Гансо да бъде "великият на бъдещето" накара почти всички да неглижират липсата на достатъчно доказателства, че той разполага с нужните качества. През 2010 година, когато Сантос имаше доста силни изяви, това се случваше в щатското първенство на Сао Пауло. Надпревара, която в днешни дни е лишена от класа, интрига и особено внимание от страна на феновете. В онези дни големите съперници на "черно-белите" (Коринтианс, Палмейрас и Сао Пауло) участваха в Копа Либертадорес, давайки на Сантос поле за изява на местно ниво. 

Идеята, че даден футболист заслужава място в националния тим за световни финали, посредством представянето си в мачове от щатския шампионат, още тогава звучеше безумно абсурдна. Но пресата и местната футболна общност се подлъгаха от постоянното анализиране на темата "Гансо" и изказванията на специалисти, анализатори, а дори и на съперници, че той е най-добрият на своята позиция.. в света.



Стигна се до там, че дори младият полузащитник повярва на тези твърдения, обявявайки, че е "бесен" от решението на Дунга да не го вземе в бразилския състав за шампионата в Южна Африка. Няколко месеца по-рано Гансо бе играл на световното първенство за юноши до 20 години, но с изключение на няколко силни момента, не съумяваше да наложи своите авторитет и класа върху развитието на играта и мачовете.

Но можеше ли изобщо някога да го направи и то на най-високо ниво? Докато бе част от бразилската футболна сцена, Кларънс Сеедорф веднъж шокира журналистите в Бразилия, изразявайки съмнение в бъдещото развитие на младия плеймейкър. Талантът му бе неоспорим. Но, според Сеедорф, дълбоко прибраните защитни формации на тимовете в бразилския футбол са осигурявали на Гансо повече време и най-вече пространство. Зоната, в която той обича да действа - зад нападателите, е много по-наситена по европейските терени.



И Сеедорф се оказа напълно прав. Един след друг трима треньори в Севиля установиха, че Гансо е т.нар. луксозен футболист - талантлив, но неспособен да оказва достатъчно голямо влияние върху двубоите на най-високо ниво.

За прозорливите феновете на футбола е много ясно видимо, че играчи с уменията на Гансо все по-често биват принудени да се връщат в центъра на терена и дори в собствената половина, за да намират достатъчно пространство, организирайки играта от дълбочина. Легендарният Андреа Пирло, разбира се, е перфектният пример. Може би, ако Гансо бе преминал в европейски отбор по-рано, а не чак на 26-годишна възраст, той щеше да се развие по различен начин.



Затова и слабото представяне на 21-годишния ажрентински халф Джовани Ло Селсо с екипа на ПСЖ срещу Реал Мадрид на "Бернабеу" не впечатли никого особено много. Той има време да се учи и да привикне към футбола в Европа. За разлика от Пауло Енрике Гансо, който на 28, вместо да впечатлява на най-бляскавата сцена, е принуден да гледа спектакъла Шампионска лига отстрани.

Тим Викъри, ESPN

Следвай ни: