Вальо Михов с култова история за навлизането на Гриша Ганчев във футбола (видео)

Бившият президент на БФС Валентин Михов разказа в предаването "От дузпа в тъч" на Sportal TV много интересна история за първия досег на Гриша Ганчев в футбола като ръководител. Вальо на практика е причината благодетелят на ЦСКА-София да се заеме с тима на Литекс преди повече от 20 години. Михов е помолил босът на “червените” да помогне за осигуряването на парите за премия на тима от Ловеч за успех като гост на Нефтохимик.

“Януари 1995-а ме канят на полусезона в Ловеч с моите приятели спонсори да помагаме. Ние сме на 16 място - на четири или пет точки от следващия. Завършихме девети в крайна сметка. Аз винаги съм бил точен във финансово отношение към играчите. Към края на сезона отиваме в Бургас да гостуваме на Нефтохимик в много важен мач. Аз говоря с Порточанов и му казвам: “Ице, дай да паднем по-малко, че головата разлика е важна”. Ама не пазарим нищо, защото нямам един лев да му дам, нито една бутилка да му подаря. Отиваме стадионът пълен. Започва мачът 1:0 за Нефтохимик. Топката се таркаля по голлинията ни, изпускат още няколко гола и удрят греди. Връщаме се след почивката по някое време изравняваме 1:1. Порточанов започна да ме гледа интересно и ми вика, че съм му пробил отбора. Аз му отговарям: “Ицо, ако мога да го пробия, бих го направил”. Знам как се прави. Ако някой ви каже, че не е играл уреден мач, пратете го при мен. И 83-а минута някъде Димчо Беляков вкарва и бием".

"Аз преди мача бях обявил премия 2000 лева за победа. Обикновената беше 100 вкъщи, 200 навън. Обещавах страшно много пари, защото от този мач ни зависеше оставането. Аз бях много радостен, еуфория от успеха. И в същото време във вторник имаме лагер в Сливек, където играчите чакат премиите. Ние парите ги нямахме и аз започнах да търся. Намериха се 50% от сумата - Румен Янчев 40%, аз още 10, но оставаше половината. Изхвърлихме се за световно с обещанията. И казвам на хората около Гришата: “Търсете господин Ганчев, трябва ми”. Чакам няколко часа и той идва, като му разказвам какво се е случило. Той обаче ми казва: “Не ме занимавай с футбол, аз съм си с борбата”. Викам: “Гришка, помисили малко, това е Ловеч”. Той ме погледна и каза ”утре ме чакай тук, ще видим”. И на другия ден отивам аз и по едно време се появи с един чувал с пари. Всичко, каквото трябваше да се изплати беше точно. Това му беше първия допир с футбола. Така че и аз имам дан, господин Ганчев да влезе във футбола".

Следвай ни: