Да изградиш отбор или да си го купиш – това е въпросът

Деле Али не знае със сигурност какво следва да се случи. Но защото е играл с Хари Кейн с години, защото го е виждал под хиляда дълги подавания, защото го е виждал как чуква топката с глава в празното пространство вместо напред към вратата, той има доста добра представа какво може да се случи. Топката е отклонена с глава и Али вече е там и я чака.

Кристиан Ериксен не знае със сигурност какво следва да се случи. Но защото е играл с Али с години, защото го е виждал да преследва хиляда свалени топки в задънени улици, защото знае как обича да чуква топката с пета на сляпо при липса на други варианти, той има доста добра представа къде може да отиде пасът. Петичката на Али разсича топката като нож и Ериксен вече е там и я чака.

Давид де Хеа знае точно какво следва да се случи. Ериксен завършва точно с левия крак и Тотнъм повежда с 1:0. Часовникът едва е отмерил 11-ата секунда.

По-късно Алексис Санчес се впуска в един от онези свои типични заплетени рейдове по лявото крило, преди да влезе навътре в терена. Ако бе надигнал поглед, щеше да види как негови съотборници в червени екипи го поглеждат с онова изумление, обикновено запазвано за някое каращо мотокар бебе: „да, много впечатляващо, но какво следва и, по-важното, къде се вписвам аз в цялото това нещо?!”.

Победата на Тотнъм с 2:0 над Манчестър Юнайтед на „Уембли” си беше лекция от-до, която дойде не просто заради два момента от мача, макар че точно те са добра отправна точка. Те предимно ни дават гледище за фундаменталното различие между тези два клуба: единият от тях бива поставен в положение на дълбоко откровение в мачове от този род, в които се изисква висока степен не само на техническо умение, а и на колективен труд и бързи взаимодействия.

Казано най-просто: Тотнъм игра като отбор, Юнайтед игра като отбор само по име.

Колективният труд е от онзи род неща, които се отработват с упорити тренировки в течение на месеци. Изсвирва първата свирка на поредното изтощително тренировъчно занимание и се започва: „Не, Хари, ти стоиш там. Деле, ела насам! Сони, ти бягай натам! Така, да го опитаме наново, после пак и пак, докато крайниците ви не изгорят от болка и докато не започнете да чувате гласа ми и в съня си.”

Това невинаги може да сработи. Когато обаче стане, може да бъде невъзможно за възпиране. Със сигурност този разпокъсан Юнайтед нямаше много отговори в мразовитата вечер на „Уембли”, когато скъпата офанзивна петорка на Жозе Моуриньо изглеждаше като да играе не просто различна игра от дефанзивната шесторка, а понякога въобще и да практикува различен спорт. Тотнъм пък изглеждаше като да вкара гол при всяко свое впускане напред.

Разбира се, не е като Тотнъм да не разполага сам със суперзвезди. Клубът определено не е противник на излизането на трансферния пазар и покупката на Лукас Моура за 25 млн. паунда от Пари Сен Жермен в последния ден на зимния прозорец го доказва. Когато обаче Тотнъм излезе на пазара, човек остава с усещането за налична стратегия, за метод в това как определена слабост в състава бива взета на мушка с лазерен фокус.

Поразително е колко много хора от отбора – Али, Бен Дейвис, Киърън Трипиър, Муса Сисоко, Ерик Дайър – бяха взети не като варианти за тук и сега, а като проекти за развиване. И при цялата вещина на Моуриньо да разтваря широко пръстите на своите богати шефове, този отбор на Юнайтед все още оставя усещането за купен, а не изграден.

И така стигаме до Алексис Санчес с тресящите се и тропащи крака като на човек, който непрекъснато е в състояние пред скок на дължина. Той дриблираше добре, разиграваше топката достатъчно ефикасно, опита своето традиционно диагонално копване със смесен резултат. Накрая обаче пак мачът си остана от онези, които е по-добре да забрави час по-скоро, като добавим за разкош неуморния тормоз от феновете на домакините и момента, когато купеният за едва 3,5 млн. паунда от Бърнли Трипиър го прати да пасе около централната линия.

Санчес най-вероятно ще подобри Юнайтед и би било нелепо да се твърди обратното. Също толкова неоспоримо е обаче и това, че неговият трансфер не бе съвсем част от някакъв грандиозен трансферен план, а похвален опортюнистичен акт на импулсивно януарско пазаруване. Акт, който дори не е и близо до решаването на истински проблемните позиции в състава – например централния полузащитник и левия бек.

Освен това индивидуалистичният, уповаващ се на много дриблиране стил на игра на чилиеца може да има далеч по-дълбоки последствия в начина на конструиране на атаката на отбора и на изграждане на свръзки в играта. Санчес не е липсващото парче от пъзела, а и във вечери като тази е съвсем разумно човек да се зачуди дали въобще някой знае как се предполага да изглежда този пъзел.

Разбира се, добрите футболисти се приспособяват. Великите изграждат нещо напълно ново. И човек би заложил на това, че галактиката от таланти при „червените дяволи” ще намери изход от положението. Както обаче показва случаят с Пол Погба, няма гаранция, че това ще се случи на мига. Осемнайсет месеца след завръщането си на „Олд Трафърд” французинът си остава загадка, която Юнайтед е само отчасти на път да реши. Поставен в сряда в двойка пивоти в центъра редом до Неманя Матич, Погба беше покосен от интензитета на пресинга на Тотнъм и рядко си правеше труда да следва бегача в своята зона, като проявяваше повече интерес към превземането на празно пространство отколкото в затварянето му.

Там е работата при изграждането на отбор от суперзвезди: понякога това може да доведе до вътрешно противопоставяне. Как Погба и Санчес да приспособят играта си един към друг, когато и двамата обичат да атакуват лявото полупространство? Може ли да се поставя Погба на любимата му позиция в полузащитна тройка, без да се жертва ширината на фронта на атаката? Кой заема освободеното пространство от Санчес, когато той се впусне в един от типичните си заплетени рейдове от крило до крило? Къде въобще се вписва във всичко това Маркъс Рашфорд?

Човек би искал да мисли, че Юнайтед мисли в дълбочина върху всеки един от тези въпроси, че и върху още други. Междувременно отборът е на 15 точки от лидера в класирането на Премиър Лийг и битката за 2-рото място отново се отвори широко. Време е за завръщане на тренировъчния терен.

Джонатан Лю, „Индипендънт”

Следвай ни: