Дафовска 20 години след великия успех: Получих 27 000 лева за олимпийското злато, а 13 000 удържаха данъци!

На 9 февруари се навършват 20 години от великия успех на Екатерина Дафовска. В Нагано през 1998 г. чаровната шампионка от Чепеларе извоюва олимпийско злато, което до ден-днешен е единственото за България от зимни Олимпиади. В навечерието на задаващия се празник в Чепеларе на 9 февруари и преди предстоящите Игри в Пьонгчанг Дафовска даде интервю за БЛИЦ:   

- Г-жо Дафовска, на Олимпиадата ще бъдем с пълен състав в биатлона. Каква е нагласата и какво да очакваме от нашите състезатели в Пьонгчанг? 
- Нагласата ни е бойна, като за Олимпиада, за борба. Не можем да имаме обаче предварителни очаквания в биатлона. Очаквам достойно представяне най-вече от мъжката част от отбора ни. Иска ми се също да направим много добър резултат в щафетата. Имаме четири момчета, които са на много добро ниво (б.р. - Красимир Анев, Владимир Илиев, Антон Синапов и Димитър Герджиков).

- Успешно в последните години се представят Анев и Владо Илиев... 
- Синапов и Герджиков също. Миналата година Антон беше на Световното, има и други добри резултати. Днес на европейското първенство записа десето място, а Герджиков 11-то. Така че освен двамата ни изявени биатлонисти Анев и Илиев, вече имаме и две попълнения, които достойно се приближават до водещите състезатели, това ме радва.

- Бихте ли разказали малко повече за дебютантката, която намери място в българския състав за Пьонгчанг 2018 - 20-годишната Милена Тодорова от Троян? 
- Милена е най-добрата ни девойка в момента. Тя има много добри изяви на Световното за юноши с две влизания в Топ 10. Тази година вървеше доста добре спрямо останалите момичета - и бегово, и стрелково. След проведената ранглиста през целия сезон, решихме да я включим в състава за Олимпиадата и да й дадем шанса да се докосне до най-големия форум, да се запали още повече. Милена ще стартира спринтовата дистанция и евентуално в преследването. Ще си тръгне по-рано oт Южна Корея и отива на юношеското Световно. Няма да оставяме Милена за щафетата и цялата Олимпиада. 

- Вие кога пътувате за Южна Корея?
- На 10 февруари. Ще бъда там до 19-и.

- Какво съветвате състезателите ни?
- Който ми е потърсил мнението, съм го съветвала. Предавам им това, през което съм преминала като опит, като психическа нагласа. Всичко зависи от самите тях, от настройката им. Със сигурност ще дадат всичко от себе си. Не искам да ги натоварвам преди Олимпиадата, затова не желая да се говори за класирания и цели. Нека да представят достойно България, дано имат ден и шанс. Федерацията сме се погрижили за абсолютно всичко. Отборът ни е подсигурен. На Олимпиадата ще имаме и четирима ваксмайстори, което е от изключително значение за подготовката на ските. Двама от тях успяхме да уредим чрез квота от международната федерация по биатлон. 

- Очаквате ли състезателите ни да имат проблем с климатизацията в Южна Корея?
- Предвиждаме да сменят часовата разлика още в Европа, без да са там на място. Това нещо вече го изтренирахме с едната част от отбора миналата година. При Краси Анев се предвижда да се прибере до България и да замине по-рано за Южна Корея. А останалата част от отбора ще пътува от Италия, където сега се провежда европейското първенство, през Германия, за Сеул.

- Още колко години трябва да чакаме, за да може българин да повтори големия ви успех отпреди 20 лета - златото от Олимпиадата в Нагано, което до ден-днешен е единственият златен медал за България от зимни Олимпиади?
- И аз не мога да кажа. Може да се случи още сега в Пьонгчанг. Само Господ знае. Наистина не мога да направя прогнози в биатлона.

- На 9 февруари се навършват 20 години от онзи паметен миг в Нагано, когато зарадвахте целия български народ с феноменалния успех. Какво си спомняте? 
- Покрай тази дата често се връщам в най-хубавите спомени и все разказвам какво се случи тогава. Спомените продължават да ни топлят вече 20 години. Мечтаем все повече да направим нещо, да спечелим още някой медал за биатлона, за да не останат само моя и на Ирина Никулчина. Дано пак имаме поводи за радост.

- Преди Олимпиадата в Нагано сънувахте ли златото?
- Не, абсолютно нищо не съм сънувала. Преди Олимпиадата имах много лош сезон и никой не е очаквал да направя нещо. Може би това ме запази. Дори председателят на родната федерация по биатлон тогава Васил Тончев ми казваше, че съм тръгнала за Нагано с голямата кошница. 

- Изненада ли ви жестът на Иван Славков - Батето, лека му пръст, който промени церемонията, пожелавайки именно той да ви окичи със златото след състезанието?
- Да, наистина беше голяма изненада. Това беше много важен момент. Никога преди не се беше случвало организаторите да направят такъв жест. Но след като беше първо злато за България това изигра роля и му позволиха той да ме награди. 

- Търсят ли ви много хора на датата 9 февруари, за да ви поздравяват? 
- Свикнала съм и много се радвам, че се превърна в традиция. Община Чепеларе всяка година на 9 февруари организира празник, с който изцяло съм заета - от сутринта до вечерта. По пистите сме, на "Мечи Чал", награждавания, официални вечери. Всичко е много хубаво.

- За 20-ата годишнина по-специална ли е организацията?
- Да, тази година ще се съберем целия отбор, който бяхме в Нагано`98. Сигурна съм, че ще се получи много хубаво. Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Валентина Пейчинова, Георги Касабов, треньорите сме поканили, всички ще се съберем отново. Дай Боже да падне и сняг, защото има предвидени състезания. 

- С какво ви наградиха за олимпийското злато преди 20 години? 
- Паричната премия беше 40 хиляди лева, като получих 27 хиляди, тъй като останалите 13 хил. бяха данък за държавата. Много хора тогава обещаваха, но само някои от тях си изпълниха обещанията. Макар и по-късно - две години след златото, апартаментът в София, който получих, се оказа боксониера. Също така дълго време се чудеха дали да ми подарят автомобил. Първо ми предлагаха "Форд Ка", който да карам, но да е с рекламна цел, да не го взимам за постоянно. Той обаче беше толкова малък, че не можех да натоваря ските и щеките... 

*Снимка: Getty Images / Guliver

- Не пожелахте обаче да заживеете в столицата?
- Никога не съм имала желание да съм в София. Щастлива съм, че мога да живея на чисто и красиво място - в Родопите, и да работя в София от разстояние. 

- Имате и хотел в Пампорово...
- Да, тук съм, работя. Грижа се за всичко, така е в частния бизнес. Понякога съм и на рецепцията в хотела. 

- Със сигурност хората ви разпознават. Продължавате ли да раздавате автографи, да се снимате с желаещите?
- О, разбира се. Подготвена съм, имам всичко на рецепцията - картички с автографи, сега излезе и новата книжка - фотоалбум, който всеки желаещ може да си закупи. Разписвам се за спомен на всеки, който пожелае.

- Поддържате ли връзка с някои от конкурентките си?
- Допреди две години участвах на състезания за ветерани в Беларус, където се събирахме всички - Елена Петрова, Галина Куклева, момичета, с които бяхме преки конкурентки. Поддържаме добри отношения. Нямаме възможност да се виждаме често, но си пишем и се поздравяваме в социалните мрежи. Надявам се сега на Олимпиадата да се видя с някои от тях. 

- Няма да се видите обаче с голямата легенда Оле Ейнар Бьорндален, който изненадващо не намери място в състава на Норвегия...
- Така е. Познаваме се, много години сме били заедно. Норвежкият отбор е изключително силен и е много трудно да се избере кой да изключи при наличие на толкова добри състезатели. Отпадането на Бьорндален за Олимпиадата в Пьонгчанг е решение на тяхната федерация, имат регламент, който спазват. 

- Със сигурност следите изявите на другия голям спортист - ваш съгражданин - Радо Янков, който жъне успехи в последните години. С него са свързани шансовете на България за медал в Пьонгчанг.
- Наистина е така. От сърце желая на Радо да има и късмет. Ще има само един шанс в Корея, тъй като само паралелния гигантски слалом е олимпийска дисциплина. Дано всичките очаквания към него не му се отразят зле. Към мен 1998 година нямаше абсолютно никакви очаквания. На Радо ще му бъде доста доста трудно, но вече има опит. Често му давам съвети. Дори когато беше водач в Световната купа, му казвах да се дистанцира от медиите, това много разконцентрира. За да успее да спечели купата, трябваше да внимава много. С Радо си пишем често в социалните мрежи. 

- Какво му пожелавате?
- Стискам му палци, от сърце му пожелавам да има и късмет и искам след Олимпиадата цяло Чепеларе да го посрещне на площада. 

- Синът ви Мартин Проданов е един от големите таланти на леката ни атлетика. Не желаехте ли да стане биатлонист?
- Тренира доста успешно. Никога не съм искала да бъде биатлонист, всеки сам си избира. Научих и двете си деца да карат ски. Оставих ги сами да избират с какъв спорт ще се занимават. Малкият - десетгодишният Димитър Василев, може да кара и алпийски ски, но избра сноуборда. 

- Покрай успехите на Радо Янков и Сани Жекова ли се запали? 
- О, със сигурност. Почти всички деца в Чепеларе се запалиха по сноуборда покрай успехите на Радо. Мартин пък беше футболист, 5 години игра и реши да се прехвърли в леката атлетика. 

- Защо спря с футбола?
- Беше в Марица, отборът им беше слаб, реши да спре просто.

- Сноубордът като че ли засенчи биатлона в родния ви Чепеларе?
- Биатлонът също се развива. От две години имаме нов клуб, който се занимава редовно с децата. Надяваме се да изкараме следващите състезателите, след Тони и Митко (б.р. - Синапов и Герджиков, които също са от Чепеларе). До момента трима чепеларци имат квоти за Пьонгчанг, евентуално може и четвърти - сноубордистката Теодора Пенчева, която е резерва, чакаме пренареждане и дано и тя се класира.

- Какво обичате да правите в свободното време, карате ли ски?
- Рядко карам. Тази зима дори още не съм се качвала на ските. Миналата година ходех на тренировки с децата. Но съм изцяло заета в хотела и няма свободно време. Тези дни прекарах и грип, върлуващите вируси не подминаха и мен. 

- Какво си пожелавате за 2018 година? 

- Най-вече здраве и успехи - в личен и професионален план. И на спортистите също. И дано имаме поводи за радост, да се представят достойно на Олимпиадата. Все пак да не забравяме, че сме малка страна и се борим с държави, които имат страшно големи бюджети. Всяка малка страна като нашата, която постигне успех в Корея, ще бъде наистина голяма победа.

Следвай ни: