Интервюто със Сари: Не съм дошъл в Англия да съм втори

Интервюто със Сари: Не съм дошъл в Англия да съм втори

Летище „Хийтроу” в Лондон, часът е 10:45. Маурицио Сари праща sms: „Точно на пладне. Хвани такси – ако няма трафик, са 40 минути.” И наистина: точно 40 минути. Базата Кобам е пуста. Това е вторият път, в който попадам на Сари, този път обаче е съвсем официално. Бях го виждал по времето му в Наполи във Варкатуро – мечтател, който разчленява по 50 видеа. Този култ към анализа си остава непокътнат, все едно Сари е 35-годишен потеглящ в занаята. Той всъщност си е на 35 вътрешно, въпреки че е почти на 60. Това въобще не е лесно интервю, макар че познанството ни може би помага. Извикваме спомени за усещанията и емоциите в Наполи, ала интимното си е интимно – тайните се пазят.

-         В Лондон не спират да говорят за Сарибола…

-         Това ми харесва. Чел съм такива неща, въпреки че рядко влизам в социалните мрежи. Публикуват видеа с нашите многоходови комбинации и пишат, че това е Сарибол, но те не разбират за какво става въпрос. Феновете на Челси измислиха тази дума, тя бе възприета от хората и бързо се разпространи. Забавно… Но аз нямам нищо против, тъй като в началото беше трудно, а сега, след три месеца усилен труд, моят футбол вече им е на сърцето.

-         В какво се състоеше трудното?

-         Аз дойдох в средата на юли, а футболистите, които играха на световното първенство – през август. И веднага заминахме на турне в Австралия. Мислех, че ще имам повече време за подготовка.

-         Четири-пет месеца ли?

-         Малко по-малко. Помогнаха ми испанците, с които говорим на един футболен език. Днес всички са щастливи. В Наполи ни отне няколко седмици, но Серия А е друго нещо. Когато пристигнах в Англия, си казах: „Маурицио, ти си мечтал за това през целия си живот. Опитай се да бъдеш себе си.” И всичко сработи от самото начало. Резултатите дойдоха, играта дойде.

-         Имаше ли проблеми по време на преговорите?

-         Зная, че всички продължават да говорят за мен (бел.ред. – намек за президента на Наполи Де Лаурентиис), но дайте да оставим настрана тази тема. Аз ще обичам Наполи и неговите привърженици завинаги. Зная какво мислят и те за мен. Това е взаимна любов и тя е вечна.

-         Наполи вече се отказа от система 1-4-3-3…

-         Бях във възторг от мача с Ливърпул. Великолепно! Като привърженик на Наполи ми се ще да мисля, че и аз съм помогнал – Челси поизцеди Ливърпул в шампионатния мач преди това. Но Наполи беше прекрасен.

-         Кой ще спечели Серия А?

-         Ювентус няма конкуренция. Когато преди казвах това, смятаха, че го правя, за да си измия ръцете, но нещата стоят така отдавна и нищо не се е променило. А този сезон те могат да спечелят и Шампионската лига. Бих казал, че там има два главни претенденти.

-         Юве и Реал Мадрид?

-         Не, Юве и Манчестър Сити. Мисля, че отборът на Джосеп Гуардиола вече е достатъчно зрял, за да стигне до последното стъпало на ниво „европейски футбол”. Това са моите два фаворити. Да видим обаче в какво състояние ще бъдат напролет испанските отбори. Сега те изживяват проблеми, ала през март всичко може да се е променило. В Шампионската лига вятърът много бързо може да задуха в съвсем различна посока.

-         Разкажете за работния си ден…

-         Продължава обичайно от 9 до 19 часа. И още два часа видеоанализ. Това е религия за мен. Живея на десет минути от базата. Затварям се тук като отшелник и не отварям, ако ми почукат на вратата. Създадох си свой свят и съм благодарен на онези, които ме обичат и ми помагат. Аз произхождам от долните нива във футбола, където винаги се съмняват в твоите методи и винаги си на крачка от уволнението. Махат те и пак започваш от нулата. Не беше лесно.

-         А следите ли още тези долни нива във футбола?

-         Много са ми интересни, но сега там цари хаос и нищо не е ясно: клубове, които не могат да се запишат; клубове, които изчезват... В Серия Б има 19 участници – не зная подробности, но това е много странно.

-         Какво мислите за Лоренцо Инсинье?

-         Най-добрият италиански футболист. Причината е проста – той е уверен в себе си, особено сега, и вярва все повече и повече. Справи се с проблемите и колебанията, разбра, че е длъжен да бъде лидер на отбора на родния си град. Това беше само въпрос на време да се случи. Много ли е зависело от позицията му на терена? Не мисля. Да, той бележи повече голове, тъй като играе по-близо до вратата и има нужната класа и качество на ударите, но е способен на всичко. При мен Инсинье игра като трекуартиста, а после го поставих на левия фланг. Аз може и да съм учителят, да те уча на технически и тактически елементи, но после и ученикът е длъжен да предложи нещо свое насреща. На терена решенията се взимат от играча, неговият разсъдък му подсказва: „Давай, покажи на всички!”. Ето това е Лоренцо Инсинье. Пое тежестта на отговорността, не само в Наполи, и вече ще продължи да се движи само напред.

-         Като Еден Азар?

-         Азар е невероятен. Възможно е дори той сам да не разбира колко може да израсте. Вече съм казвал, че Еден е длъжен да бъде сред тримата или четиримата най-добри футболисти в света.

-         Какво му липсва за това?

-         Той играе за свое удоволствие и понякога не осъзнава, че футболът не е само за забавление, а може и да получиш нещо от него. Ако добре сея сега, рано или късно добре и ще ожъна. Той се ограничава сам. Трябва да вдигне очи и да осъзнае, че пред него са отворени всички врати.

-         Договорът му изтича през 2020 година…

-         Е, докато е тук… Стана ми много приятно, когато Азар се изказа така ласкаво за мен. Не го очаквах.

-         Давид Луиз също Ви похвали…

-         Чудесно момче, винаги отворен и готов да помогне. Истински професионалист.

-         Имате ли достатъчно защитници в състава?

-         Вие знаете, че аз не се занимавам с трансфери.

-         Но поискахте да Ви купят Даниеле Ругани…

-         Не.

-         Това не е ли проблем?

-         Възможно е и да е, но аз съм такъв човек: тренирам тези, които са в отбора, и уважавам онези, които се занимават с трансферите. Отношението ми към пазара е добре известно. Журналистите в Италия отделят куп страници и ефирно време за слухове, преговори, цифри, а по-добре да пишеха за проблемите в нашия футбол, които не се решават и, страхувам се, никога няма да се решат. На вас обаче ви харесва да пишете за трансфери, а аз обичам да тренирам.

-         Взехте със себе си Жоржиньо…

-         Появи си възможност и го поканих да дойде. Жоржиньо знае какво искам от отбора, с него се разбираме с половин дума. Когато дойдох в Наполи, той не се чувстваше на място, а сега струва куп пари и играе в националния отбор. Жоржиньо помага на другите, той ги ръководи.

-         Като отворихте дума за пари, Де Лаурентиис каза, че сте си тръгнали заради тях…

-         Ако продължите да настоявате на това, няма да Ви поканя на вечеря. Не желая да отговарям, не ме вълнуват тези изказвания. Мисля само за следващия мач на Челси, за нашите цели. Наполи е в моето сърце, но все пак е в миналото.

-         Има ли Сари последователи?

-         Привърженик съм на Марко Джампаоло. Мислите ли, че той няма да постигне нищо? За мен научиха, когато станах почти на 60, така че Джампаоло още има всичко пред себе си. Сари от 40-годишните ли? Роберто Де Дзерби – той е по-смел от 40-годишната версия на Сари. Не се бои, не чака, не се съмнява, а просто действа. Разбира цената на грешките – било те негови или на играчите. Де Дзерби е готов да рискува.

-         Вие явно остарявате. При гола на Даниел Стъридж накрая за 1:1 с Ливърпул реагирахте с прегръдка с Юрген Клоп. Преди бихте убили всекиго, който Ви се покаже пред очите.

-         Стъридж отигра великолепно, какво можехме да сторим?! Аз не тъжа за резултата, защото се получи зрелище. Десет минути преди гола Клоп ме погледна и аз не разбирах какво става. Попитах го защо се усмихва, а той отвърна с въпрос: „Не се ли забавляваш?”. Отговорих: „Да, много”, а той каза: „И аз.” Допълни, че е във възторг от играта, въпреки че отборът му губи. Така че накрая след равенството се прегърнахме като стари приятели.

-         Бихте ли се съгласили, ако първенството в Премиър Лийг завърши сега и класирането си остане, както е в момента, с Челси на 2-рото място?

-         Още е средата на октомври! Аз съм дошъл тук, за да побеждавам, не да съм втори. Няма да е лесно, но дори класиране в зона Шампионска лига накрая би било отличен резултат. Трябва да помните как започнаха Клоп в Ливърпул и Гуардиола в Сити. Няма как да си завършен продукт на мига – трябват години работа и експерименти.

-         Липсва ли Ви Гонсало Игуаин?

-         Много.

-         Бихте ли желали той да играе в Челси?

-         Иска ли питане?! Всеки би желал такъв играч – той вкарва голове непрекъснато. Подаваш на Игуаин и ето ти гол. Това е адска машина, с която редовно удряш джакпота.

-         А в Челси има ли такава?

-         Аз съм много доволен от Оливие Жиру – той полага невероятен труд за отбора. Алваро Мората има голям талант и скоро ще го демонстрира при нас.

-         А Игуаин?

-         Не ме карайте да ви измислям заглавия за вестника. Игуаин си тръгна твърде рано от Наполи. Ако беше останал… можехме да станем шампиони. Имахме невероятно взаимно разбирателство и затова ми е мъчно, че си тръгна.

-         Мислили ли сте да поставите Азар в центъра на атаката?

-         Хиляди пъти. Понечвах, но после размислях. Още не сме готови за това. Трябва да покажем вяра в Жиру и Мората.

-         Кой е на подиума до най-добрия италианец Инсинье?

-         Федерико Бернардески, който много стремглаво напредва, и Федерико Киеза, който трябва още да поработи над себе си, но е голям талант и има добро бъдеще.

-         Бихте ли се върнали на работа в Италия?

-         Хей, аз едва-що дойдох в Англия, което ми беше мечта. Излизам на терена на „Стамфорд Бридж”, а от трибуните ехти: „Маурициоооооо!”. Обичайно така посрещат онези, които са спечелили нещо, а аз не съм спечелил нищо. Не можех да повярвам, че ме приемат така.

Алфредо Педула, „Кориере дело Спорт”

Още от Футбол свят

Виж всички