Интервюто с Гризман: Вече съм до Меси и Кристиано

Антоан Гризман напоследък е в устата на всички. Французинът сяда на задълбочен разговор с екип на вестник „АС” да говори по куп теми като наградите „The Best” и „Златната топка”, изригването си до елита във футбола, решението да откаже на Барселона и куп други.

-         В началото на новия сезон изглеждате в най-добрия момент от своята кариера след спечелване на купи с Атлетико Мадрид и световната с Франция…

-         Да, наистина се наслаждавам на своя футбол, на футбола на съотборниците ми и на работата с треньора – и в клубния, и в националния ми отбор. Късметлия съм и дано продължа в този дух!

-         Представяхте ли си при напускането на своята родина едва 13-годишен към Сан Себастиан, че всичко това може да Ви се случи?

-         Моята мечта винаги е била да печеля купи и световната я жадувах от малчуган след изживяното през 1998-ма. После, когато отидеш в някой клуб, искаш да трупаш трофеи и с Атлети успяхме в този план.

-         В последните дни се породи полемика заради неноминирането Ви за наградата „The Best”. Мнозина сметнаха това за несправедливост. Вие как го изживяхте?

-         Вече няма какво да се направи. Това е награда на ФИФА и е жалко, че сред номинираните няма и един световен шампион. Направихме велик Мондиал и всички ние заслужавахме награда: Мбапе, Варан, Канте, за чието чудесно представяне не се говори много, аз самият… Но това е то. Според мен „Златната топка” е по-престижната награда, с повече история и традиции. Тази цел е в главата ми и имам три месеца да дам всичко от себе си, пък ще видим какво ще се случи.

-         Но изненадахте ли се, че не бяхте сред номинираните?

-         Както казах, не само аз, а и никой французин не е включен, при все че направихме голям турнир в Русия. Вече трябва не да се връщаме назад, а да гледаме напред.

-         Станахте световен шампион с Франция и взехте Лига Европа и Суперкупата на Европа с Атлетико, но точно преди една година панорамата пред Вас не обещаваше такова развитие. Тогава бяхте…

-         … много зле. Не зная, всичко ми се струваше ужасно, мислех, че вината е у всички останали, и не се чувствах добре. Когато не съм добре извън терена, вътре ми е още по-зле, но с помощта на Ел Чоло (б.р. – Диего Симеоне), на съотборниците ми, на капитана Диего Годин, с когото работим заедно дълго време, на жена ми… успяхме да обърнем нещата. После пък дойде Диего Коща, който ми помогна на терена, и се подобрих много от януари до днес.

-         Тандемът Коща – Гризман бе мечтата на мнозинството привърженици на Атлетико и накрая я видяха осъществена…

-         Истина е и това, че имам още да опознавам неговите движения на терена, макар че когато успея докрай, всичко ще ни върви още по-лесно и плавно. Няма обаче никакъв проблем с това кой от двама ни ще вкарва повечето голове.

-         А може би желанието да играете до Диего също е повлияло в момента на вземане на решение да останете в клуба…

-         Разбира се, че да, тъй като сам видях колко много се подобрих след неговото идване. Той ми помогна да израсна и ме изведе до върха. Това също помага да вземеш решение.

-         Кой според Вас е моментът, в който се превърнахте в днешната решаваща фигура в отбора?

-         В края на ноември или декември имах крайната си точка на спад в статистиките откъм голове и асистенции. Може би защото, както когато бях най-зле душевно на 13-14 години и ми липсваше семейството, дните ми се струваха все по-къси. Не бях вече щастлив, но сега може би не го забелязвах толкова, защото семейството ми е до мен. Мисля обаче, че ключовият момент беше идването на Диего Коща, а и ваканцията ми дойде много добре. Накрая съумях да обърна курса.

-         Някои вече Ви смятат за най-добрия футболист на света. Съгласен ли сте?

-         Има различни начини да гледаш на футбола. Очевидно е, че аз съм различен футболист от Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар или Килиан Мбапе. Намирам се на върха, ала още мога да се подобрявам. Стремя се да съм възможно най-завършеният играч. Няма да вкарвам по 50 гола на сезон, но опитвам да помагам в атака и да се трудя здраво за отбора.

-         Гризман го видяхме в много роли в Атлетико: изнесен на върха на атаката, връщащ се до централните полузащитници, на крилото, дори в последната защитна линия при нападения от съперниците… Какво всъщност иска от Вас Ел Чоло?

-         Да играя между линиите и да не се връщам толкова назад, но понякога виждам, че отборът се нуждае от пауза в играта и се връщам да помагам в разиграванията. Ако тимът се нуждае от разтягане на формацията във височина с пас или движение без топка, опитвам да осигуря и този вариант. Когато виждам, че всичките ми съотборници защитават, не стоя забит далеч напред с очакването да ми осигуряват наготово топката. Предпочитам да помагам за доброто на колектива.

-         Ще се съгласите с нас обаче, че не е нормално да виждаме играч от такова ниво да тича толкова и да се жертва за отбора си…

-         Само че когато видиш как се раздават съотборниците ти… Ел Чоло създаде такъв колектив – всеки работи за съотборника си и не ти остава друго, освен да помагаш и ти. В някои мачове може да си по-уморен и да не се връщаш в собственото наказателно поле да защитаваш, ала поне помагаш на халфовете. Пък и с Професора Ортега (б.р. – кондиционният треньор на Атлетико) сме подготвени да издържим във всякакви ситуации.

-         Преди време казахте, че искате да „се храните на същата маса като Меси и Кристиано”. Седнахте ли вече на тази маса?

-         Мисля, че да. А и зная, че със сигурност ще седнат и други играчи. Това е метафора. Наслаждавам се на това да съм на тази маса, но и зная, че мога да бъда още по-добър. Искам да се подобрявам, да печеля и да продължавам в същия дух.

-         В целия ни разговор не спирате да говорите как искате да се подобрите. В кои елементи имате накъде?

-         В четенето на играта, в офанзивен план, в подаванията, в маневрите в съперниковото наказателно поле. Зная, че мога да вкарвам дори още повече голове, да давам още повече асистенции и да съм по-добър в защитната фаза. Въпрос е на желание да се трудиш.

-         Да минем на една тема, която може и да не Ви е толкова приятна. Част от привържениците на Атлети смятат, че останахте само заради парите. Това ли беше основната причина?

-         Не останах заради това, парите не са най-важното за мен. Оставам там където ме искат повече, където ми дават повече любов, повече подкрепа… Много ме заболя от случилото се в последния мач на „Метрополитано” миналия сезон (б.и. – част от публиката го освирка заради очаквания трансфер в Барселона). Разбирам и привърженика, защото се изговориха много неща. Тогава не говорих, защото исках да се съсредоточа върху футбола, а накрая всичко се превърна в нещо грозно, което никой не искаше. Човек обаче се учи от всичко, аз на първо място. Само че никога оставането ми не е било въпрос на пари, никога! Ако бе така, щях да отида в Китай. Много съм щастлив в Атлетико, имам треньор, който ме обича и ми дава увереност, имам и вярващи у мен съотборници, а отгоре на това и публика, която зная, че ме обича – видях го на първия мач за този сезон на нашия стадион (б.и. – срещу Райо Валекано).

-         Един от най-силно подкрепилите Ви хора тогава бе Фернандо Торес. Какво Ви каза той след освиркването?

-         Да се наслаждавам на футбола, да съм спокоен, че не е нещо съществено, че тук ме обичат, та обичат. Фернандо ми беше голяма опора – даде ми малки съвети, но много важни.

-         Представяте ли си Ваше изпращане в Атлетико един ден като онова на Торес срещу Ейбар?

-         Да, но ми остава още много време, преди да стигна до там. Случилото се в онзи ден с Фернандо беше нещо невероятно! Малко клубове в света постъпват така със своите играчи. Би било много хубаво да се случи и на мен, ала сега е първо времето да си го спечеля на терена.

-         Говорим за емблематични играчи като Ел Ниньо, но и Вие вече карате пети сезон като „рохибланко”. Започвате ли да чувствате този клуб като нещо свое?

-         Да, че дори и дъщеря ми го чувства така – можете да сложите пред нея 10 000 герба, а тя винаги ще показва само този на Атлетико. Наслаждавам се на всичко тук. С Франция играхме на Мондиала като Атлетико, а аз се чувствам най-удобно с тази система, която ни донесе и световната купа. За мен е важно този клуб да е на върха, искам да расте като имидж.

-         Има ли някой по-специален момент, в който се почувствахте вече като един от публиката на Атлетико?

-         Когато на стадиона пеят за теб, това ти влиза право в сърцето. Същото важи и когато те освиркат, като в последния мач миналия сезон, и тогава си казваш: „Мамка му, обичам тази публика и този клуб!”. Щом те боли, значи обичаш. Ако ти е все тая, обръщаш страницата и „довиждане!”.

-         Обявлението за оставането в Атлетико беше много новаторско – с документалния филм „Решението”, в който стъпка по стъпка се разкрихте. Няколко месеца по-късно съжалявате ли за филма?

-         Не. Знаех, че ще има добри и лоши отзиви, защото е нещо ново, ала така исках да покажа цялата сложност на ситуацията. Това не е като да избираш дъвка в магазина, а е решение, определящо цялото ти бъдеще – не гледаш само година напред, а с мисъл за следващите четири-пет.

-         Накрая казахте „не” на Барса и на възможността да играете с Меси и останалите асове на „блаугранас”. Това решение Ви прави уникален, защото малцина биха го взели…

-         По същата причина прави уникални и клуба, Ел Чоло, съотборниците ми… Ако те бяха слаби, направо си тръгвах, но имам вяра в треньора, в клуба и в отбора. Искам да им помогна да растем и вярвам, че и те могат да ми помогнат да раста. Даваме си взаимно много и всички знаци са много положителни за скока ни в бъдеще.

-         Публиката на Атлетико се ядосва, а понякога дори и освирква на „Метрополитано”, защото вярва, че с тези играчи може да се играе много по-добър футбол. Вие как смятате от гледната точка на човек отвътре?

-         Клубът знае, че всеки дошъл тук играч ще дава всичко от себе си, за да се научи да защитава, но е истина и че бяха направени големи вложения за играчи в офанзивната част от класата на Тома Льомар, Желсон Мартинш, Никола Калинич, а и Родри, който е силен във владението на топката. Знаем, че можем и че трябва да се подобрим в нападение. Треньорът и клубът също го искат, но истината е и че трябва винаги да поддържаме дефанзивната стабилност като основа на играта.

-         Отношението на публиката по темата се видя красноречиво в мача срещу Райо, спечелен с минимална разлика…

-         Има мачове, в които нещата след 20-30 минути изведнъж ти се усложняват. В такива случаи трябва да си търпелив в атака и съсредоточен в защита, за да използваш малкото си възможности. Срещу Райо не направихме добър мач, всички го видяха, в това число и ние. Дадохме си сметка, че това не беше нашият ден, що се отнася до работата при владение на топката. Знаем, че в тренировките трябва да се подобрим в това отношение. Всички даваме най-доброто от себе си.

Ф.Х.Диас и Хавиер Матайянас, „АС”

Следвай ни: