ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Емери, а не Моу, трябва да се оплаква от липса на уважение в Англия

Емери, а не Моу, трябва да се оплаква от липса на уважение в Англия

Нямаше как да бъде по-навременно това, че малко след като Арета Франклин почина, пеещите най-задушевните песни във футбола мъже започнаха да се надпреварват да искат малко уважение.

Жозе Моуриньо го изиска от журналистите миналия понеделник на основата на това, че е спечелил шампионската титла на Англия повече пъти от всичките останали мениджъри в Премиър Лийг, взети заедно, което явно му осигурява правото неговите решения никога вече да не бъдат поставяни под въпросителна. (Вероятно не го бе казал преди четири месеца само защото човекът, когото неуважително нарече „специалист по провалите” – Арсен Венгер, щеше да го опровергае?)

Рой Ходжсън запя в същия тон след загубата на неговия Кристъл Палас по-миналия понеделник, скачайки в стил „Джо Пеши” на репортер на „Скай Спортс”, задето се бе осмелил да му зададе въпрос за съдийството. „Това е типично за вас в телевизиите. Цялата ви работа е да ме изкарате някакъв злодей, като ме питате какво мисля”, озадачаващо избухна в някаква пълна безсмислица Ходжсън.

А Марк Хюз вече е запял проникновения си блус в Саутхамптън, удивен от това как целият свят не вижда, че всяко съдийско решение в ущърб на отбора му е поредното доказателство за това, че теорията на конспирацията срещу него е по-голяма от тази с инсценираното приземяване на луната.

Всички тези отвличащи вниманието и прехвърлящи вината другаде жалвания идват от опитни мениджъри, които всъщност обаче напълно си заслужават получените осмивания. Особено ако вземем предвид какво изумително количество неуважение се стовари върху новия мениджър на Арсенал още в първите му седмици в английския футбол. Ако някой трябва да изкарва Арета на караоке пред журналистите, това е единствено и само Унай Емери.

Повечето неуважение към него бе показано от бивши мениджъри, играчи и легенди на Арсенал, например Тони Адамс, който би трябвало да прояви повече разум, вместо да отписва шансовете на испанския специалист да обърне курса на кораба след „кошмарния” старт на плаването с две поражения срещу последните два шампиона – Манчестър Сити и Челси.

Емери беше избран да наследи Венгер, защото изпълнява много от нужните изисквания за поста: млад, амбициозен треньор с ценности, с успехи в големи отбори (три трофея в Лига Европа със Севиля и титла на Франция и четири домашни купи с Пари Сен Жермен), градящ отбори с млади играчи и залагащ на напредничав и привлекателен футбол.

Поемането на щафетата от легенда, управлявала един огромен клуб като свое лично феодално владение в продължение на четвърт век, би представлявало огромно предизвикателство за всекиго измежду най-големите треньори в която и да било ера. Както откриват в Манчестър Юнайтед, заместването на най-великия мениджър в историята на клуба ти, на практика изградил го по свой образ и подобие, е най-трудната от трудните задачи.

В последните два сезона под ръководството на Венгер „артилеристите” слязоха от 18 точки разлика до шампиона на цели 37. Те изостават с много от настоящите лидери в лигата и доближаването пак до тях нямаше как да стане само с няколко нови играчи (особено когато няма достатъчен бюджет за трансфери) или няколко нови тренировъчни упражнения и способа (особено в година на световно първенство с малко време за предсезонна подготовка на пълния състав и извън синхрон).

Единственото нещо, което е нужно на Емери, е да му се остави възможност да прави грешки в краткосрочен план, за да има времето да обърне курса на упадък, и да му се гласува подкрепа за целия тригодишен период на неговия договор. Защото ако контрастиращите настроения в Юнайтед и Тотнъм след мача им на „Олд Трафърд” показаха нещо, то е, че търпението към мениджъра може да е добродетел.

Маурисио Почетино е при „шпорите” четири години и още не е спечелил и един трофей, ала там днес вярват у него дори повече отколкото в деня на назначаването му. Същото може да се каже и за Юрген Клоп, наближаващ своята трета годишнина в Ливърпул. И в двата клуба царува вярата, че постепенно се изгражда нещо специално.

Пет години и трима мениджъри след оттеглянето на Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед не е мръднал и на сантиметър от дебелата му сянка, защото клубът като цяло така и не повярва напълно у когото и да било от привлечените негови заместници.

Ако Арсенал се нуждае от какъвто и да било съвет в тази пост-Венгер ера , той е да се вгледа дълго и задълбочено в случилото се на „Олд Трафърд” след оттеглянето на Фърги… и да направи напълно противоположното.

Сиреч да преглътне ударите в краткосрочен план и да отдаде на новия си мениджър и на своята собствена преценка малко уважение.

Браян Рийд, „Дейли Мирър”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти