)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Завесите на „Емирейтс” се вдигнаха само за да разкрият все същата захабена сценография. Може и да има нов режисьор, който да оркестрира действието, както и някои нови лица в актьорския екип, ала нямаше как да се избегне повтаряне на представянето на една история, до болка позната на публиката.
Там не са свикнали да приветстват с добре дошли нови мениджъри на своя отбор и веднъж щом Унай Емери направи скромната си поява от тунела и с едната ръка в джоба – точно в момента когато всички очи бяха вперени в подреждащите и поздравяващи се тимове, новият Арсенал побърза да се покаже като стария, всъщност точно копие на добре познатия Арсенал. Емери обеща труд, и то къртовски, но и с най-здравата воля на света промяна у тази група играчи нямаше как да се случи само за няколко летни седмици.
Новоиздигнат флаг на стадиона показа образа на испанския специалист до посланието „Към следващата глава”. Иначе нямаше официално представяне, нито шумно обявление по радиоуредбата, нито насочване към центъра на терена за помахване към трибуните. Това не е в стила на Емери.
Може и също така да не е искал да го стори точно преди мач срещу плавно играещ и хладнокръвен съперник, за когото сам призна, че ще е предизвикателство за него и тима му. Съперник, чиято сила само бе подчертана от оставянето на пейката на играчи като Кевин Де Брайне, Габриел Жезус и Лерой Сане в двубой, спечелен с лекота. Нямаше как да има по-тежко бойно кръщение. Всички оценки за „новия начин” на Емери трябва да бъдат правени в този контекст. Широката гледна точка, както и търпението, са задължителни.
Първото действие на испанеца, щом стъпи край тъчлинията, бе да си проправи път към своя сънародник на другата пейка и да си стисне топло ръцете с Джосеп Гуардиола и хората от щаба му, преди да намери новото си място. Честно казано, предвид обстоятелствата, съперникът бе вероятно последният мениджър на земята, когото Емери би искал да срещне в точно този момент. Той е вече 11 мача без победа над Гуардиола и, честно казано, е трудно да си представим кога точно тази серия ще получи своя край.
Странно бе да видиш на пейката на „Емирейтс” другиго, а не Арсен Венгер. Испанецът със сигурност е различен образ край тъчлинията – преди в Арсенал бяха свикнали да виждат мениджъра си седнал, докато новият предводител бе на крака, видим, бродещ из зоната си, проактивен в жестовете, постоянно сочещ посоки и предлагащ емоционални напътствия с изправени здраво длани или стиснат юмрук.
Имаше нещо дълбоко алтернативно у формацията на избрания от него титулярен отбор. Аарън Рамзи бе поставен високо по терена като втори нападател до Пиер-Емерик Обамеянг, без естествената височина или скорост да достигне търсещите го там топки. Месут Йозил в началото бе поставен отдясно на полузащитна тройка до дебютанта Матео Гендузи и Гранит Джака, като играеше доста дълбоко и на позиция, където се очаква от него да затваря съперници и да ги бие за топката. Да, доста различно нещо беше видяното. Не е трудно да си представим каква би била реакцията на публиката, ако Венгер бе заложил на подобна експериментална формация.
Смело решение беше и да се даде дебют на 19-годишния Гендузи, който показа голямо обещание в летните контроли, ала срещу безспирното и плавно движение с интензивните вълни от атаки на Сити хапката се оказа твърде голяма. Не му помогна и това, че някои от по-опитните му колеги в полузащитата до него разочароваха. Емери говори вече за това как иска момчетата му да са „протагонисти” на терена, да водят играта, ала почти не се видяха доказателства за желание у Джака, Йозил и Хенрих Мхитарян да натиснат това да се случи.
Новият начин не сложи край на все същото старо усещане, обзело публиката, докато виждаше как отборът допуска голове с кадифена лекота. Толкова много неща се усещаха не-идеални. Опитите да се изнася топката от последната линия със старо куче – 36-годишен вратар – в нужда тепърва да се учи на нови номера, балансът на отбора по отношение на офанзивната плавност и интензитет – всички тези проблеми се почувстваха двойно по-големи заради обиграния противник и заради разяждащата Арсенал нервност.
Разликата в резултата беше по-голяма в съответстващия мач миналия сезон, ала усещането за лекота в постигането на победата не се различаваше особено. Манчестър Сити си печели по навик срещу Арсенал, без значение кой е мениджърът на лондончани. Онова, което трябва да се направи за доближаването в нивото между двата отбора, не може да бъде постигнато за едно лято.
Унай Емери, Арсен Венгер – все му е едно на Гуардиола. Той може да се здрависва с различна фигура край тъчлинията след победа на своя тим, ала почти нищо друго не се е променило. Докато той може да използва по двама футболисти от световна класа на едва ли не всеки пост (дори на някои и по трима), Емери направи дебюта си в Премиър Лийг с тийнейджър, играещ също първия си мач в това изцеждащо състезание.
Идеята, че испанецът може за едно мигване на окото време да преобърне нивото на своя състав, при все наличието на младежка дързост и две съвсем пресни нови попълнения, граничи с фантастиката. Арсенал няма отведнъж, с едно щракване на пръстите от своя мениджър, да се превърне в яростно бягащ и трудещ се отбор, способен да обуздае най-силния съперник в лигата. Остават въпросителните и дали ще има нужните средства за бързо поправяне на дупките в състава чрез трансфери заради заема на Стан Крьонке в размер на 557 млн. паунда за закупуването на дяловете на Алишер Усманов в клуба.
Покрай целия този тежък сблъсък с действителността все пак имаше и някои позитиви, които да послужат занапред. Емери не се уплаши да вземе голямо решение за титулярната си единайсеторка. Не се посвени и да направи тактическа смяна в 55-ата минута – смайващо рано в сравнение с онова, на което са свикнали на „Емирейтс”. Лукас Торейра огря ярко и беше влиятелна фигура в периода си на терена. Щефан Лихтщайнер игра с очаквания характер – пример за защитниците до него.
„Слушайте мениджъра!”, умоляваше един невинен глас, въпреки че ефектът не бе голям. Все пак бе безкрайно ясно, че предстои още много слушане, още много работа, преди да се появи истинското усещане за това на какво може да бъде способен Арсенал на Емери.
От публиката се получи почти съчувствие, пропито от тази мисъл. Ако тя е научила въобще нещо от видяното в неделя, то е, че промяната ще отнеме време.
Към края стадион „Емирейтс” отново беше полупразен и трибуната с гостуващите фенове вдигаше целия шум. Също като в добрите стари времена.
Ейми Лоурънс, „Гардиън”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)