Милан, ето те пак!

Крачки напред; връщане на ентусиазма след удара под кръста с поражението срещу Наполи, което до съвсем скоро можеше да донесе краен срив; първи изгледи за бъдеща ясна отборна структура; прилив на самочувствие; напредващ процес по внедряването на новите попълнения; поемане на ролята на лидер от Гонсало Игуаин, отдаден и съсредоточен както никога досега. Наречете това, както прецените. Използвайте думите, които най-много ви харесват. Да, победата над Рома е плодът на решимостта и волята, ала крачките напред се правят само с вкарването на ново гориво в системата – нова сила, нов блясък, нови технико-тактически елементи.

Равновесието не е никак лесна за постигане цел – изискването да не се гори повече енергия от нужното въпреки галопиращото нетърпение на тифозите. Хакан Чалханоолу се утвърждава като по-зрял, по-вдъхновен играч, а вече и като победител; Игуаин, комуто отмениха фантастичен гол заради засада, вече е и асистент – така се стига далеч, стига да се запази интензитетът. Промяната на хода на мача с Рома обаче се случи с влизането на новите попълнения Диего Лаксалт и Саму Кастийехо, оформили динамичен и техничен тандем на левия фланг – там с тези двамата можеш да надмогнеш противника и със скорост, и с дрибъл.

Сега се чакат не по-малко решаващият Матия Калдара, искан от всички „росонери” привърженици възможно най-скоро в игра, и мощният атлет Тиемуе Бакайоко, а това, заедно с хитростта на Патрик Кутроне и яростта на Франк Кесие, може да добави финалните щрихи за създаването на конкурентоспособен отбор. Ще е нужно обаче да се събуди изобретателността на Лукас Биля, все още сив и изцеден – ИКЕА версия на Пирло, при все че съотборниците му очевидно го подкрепят.

В действителност проектът на Милан буди ентусиазъм с архитектите си Малдини, Леонардо, Кака и Гатузо. Трофеят в Лига Европа е ясна цел, както и класирането в зона Шампионска лига в Серия А, а пейката изглежда достатъчно широка. Рома пък изглежда в застой, но има интересни и качествени играчи, които Еузебио Ди Франческо трябва да намери начин да пуска едновременно, отказвайки се от робуването на религията на твърдите системи.

Паоло Балдини, „Кориере дела Сера”

Следвай ни: