„Сантиаго Бернабеу” бе свидетел на последната славна глава от историята на Интер в Европа. В „белия” дом италианският тим, воден от пейката от Жозе Моуриньо, завоюва третата си европейска купа – подвиг, който не би трябвало да бъде изненада при статута на подобен клуб и в страната му, и на Стария континент. Само че онзи гол на Диего Милито в 70-ата минута за 0:2 срещу Байерн (Мюнхен) не само ознаменува един исторически требъл, но и сложи точка на петгодишна хегемония на вътрешната сцена и на една от най-успешните епохи на „и нерадзури”.
След успеха дойде крахът – времена на упадък, в които всичко вървеше от зле на по-зле. Получи се въртележка на треньори и играчи, ненормална за голям отбор. И никой не успя да оправдае тази политика – нито на пейката, нито на терена. Резултатите ги нямаше никакви. Промените обаче не бяха само на тези нива, а и на самия връх. Масимо Морати продаде клуба за 300 млн. евро на Ерик Тохир през октомври 2013 г. – промяна наглед амбициозна, ала като много други останала си само с обещанията.
Днес, осем години след онзи гол на Милито, „и нерадзури” отново си върнаха усмивката заради увереността, че този път вече нещата се вършат правилно. Голяма част от „вината” носи китайският предприемач Жан Жиндон, който от самото поемане на управлението през юни 2016 г. подсилва в кресчендо цялостната структура на клуба. „Трябва да продължим с усилията си да изградим един от най-добрите отбори в света на футбола”, сподели босът, който удължи договора на старши треньора Лучано Спалети до юни 2021 година.
Спортно-техническата и финансовата стабилност плюс вложените в състава пари вдъхнаха живец и създадоха такава обстановка, каквато тифозите не помнят скоро да е имало.
Това лято Интер доказа сериозността на намерението си да се върне във футболния елит. Дадените 111, 5 млн. евро за нови попълнения говорят красноречиво. Дойдоха да вдигнат нивото на състава Раджа Наинголан (38 млн.), Лаутаро Мартинес (16 млн.), Федерико Димарко (7 млн.), Шиме Вършалко (6,5 млн. наем), Матео Политано (5 млн. наем), Стефан де Фрай (свободен трансфер), Квадво Асамоа (свободен трансфер) и Кейта Балде (5 млн. наем + 32 млн. клауза за откупуване идното лято). Футболът обаче се върти не само от цифрите, а и от емоциите, а „синьо-черните” емоции в последните седмици са безкрайно положителни.
ЗАСТРАХОВКА НА ВРАТАТА
Самир Ханданович отново ще е пазителят на „синьо-черната” крепост – вратар, чийто ръст е почти толкова огромен, колкото и опитът му на най-високото ниво във футбола. Словенецът е вече на 34 години и ще кара своята шеста в клуба. Властва в наказателното си поле, отличен е във въздуха и има завидни рефлекси, които вдъхват сигурност на защитниците пред него. Накратко, Ханданович е застраховка за сигурност на вратата.
ПОДМЛАДЕНА ЗАЩИТА
Тандемът Жоао Миранда – Милан Шкриняр работи идеално миналия сезон и това доведе до допускането на само 30 гола в 38 мача, по-малко от гол средно на мач. Сега отгоре на това се добави и Де Врей. Нидерландският централен бранител бе един от най-добрите защитници в калчото миналия сезон, а и в света. Със своите 188 см ръст командваше отбраната на Лацио, който бе на крачка от влизане в зона Шампионска лига, ала накрая отстъпи именно пред Интер.
Към него се прибавиха и попълнения за фланговете. Асамоа, Вършалько и Димарко са ясни примери за разнообразието в характеристиките, с които ще разполага Спалети. Бившият играч на Ювентус ще допринесе с опит отляво, а Димарко – с младост също там, докато от бившия „дюшекчия” се чака на мига представяне на високо ниво отдясно.
МОЩ И ТАЛАНТ В СРЕДНАТА ЛИНИЯ
Идването на Наинголан добави крайно нужно парче от пъзела в халфовата линия заради неговата мощ, характер, опит и включвания в противниковото наказателно поле. До белгийския вулкан ще е техничният Мачело Брожович, който ще диктува темпото на игра, ще помага в изнасянето на топката към нападателите и ще даде нужния тактически баланс при наличието на постоянно сновящия напред-назад бивш играч на Рома.
ФИНТОВЕ, СКОРОСТ И ГОЛОВЕ ОТ КРИЛАТА
Последното попълнение – Кейта Балде, осигурява на Спалети куп варианти по фланговете в атака, което обещава наслада за хората по трибуните на „Джузепе Меаца”. Бившият играч на Лацио и Монако се добавя към Иван Перишич, Антонио Кандрева, Политано и Ян Карамо – все способни да финтират, надбягват съперниците и да бележат голове футболисти.
ТАНГОТО НА МЕЧТАТА
В Интер най-сетне намериха равноправен партньор на своята суперзвезда. Мауро Икарди ще има в лицето на Лаутаро Мартинес най-добрия си възможен помагач, за да късат мрежите на съперниковите врати всяка една седмица. Двамата аржентинци показаха моментално синхрон и на, и вън от терена.
Изборът на Лаутаро да облече фланелката с №10 не е случайност. Новата „синьо-черна” перла има всички нужни предпоставки да се превърне в „десетка” от световна класа, а двамата заедно с Икарди ще изиграят тангото на мечтата.
След всичко гореизброено (а може да има и още новости – меркатото в Италия затваря в петък, 17 август, в навечерието на старта на новия сезон в Серия А) можем да кажем със сигурност: в столицата на Ломбардия са изправени пред един от най-вълнуващите сезони в своята история. Сезонът, в който може да станем свидетели на дългоочакваното възраждане на Интер.
Енрике Медина, „Марка”