Когато Бенжамен Павар хвана топката с външен фалц и мощният му удар се спря в горния ъгъл на вратата на Аржентина, това означаваше пълна промяна. Непознат до преди няколко месеца за широката футболна публика, 22-годишният защитник на Франция в момента е една от звездите на Световното първенство.
"Не съм напълно наясно какво се случва с мене на това първенство. Но винаги съм знаел, че трябва да печеля за себе си от всеки един момент, казва Павар, който стартира в големия футбол в Лил. С 29 мача за Франция на юношеско ниво, а сега и като играч на мъжкия отбор, той може да се похвали, че никога не е губил под националното знаме. Ако тенденцията се запази, това означава победа над Белгия в Санкт Петербург и след това успех и на финала и световна титла.
"Наистина се надявам, че ще направя серия от 31 мача без поражение с националната фланелка и в края на това приключение ще вдигна световната купа.
За Павар първата среща с националната фланелка е през ноември миналата година и комбинира с 19-годишния Мбапе, за да помогне за победата с 2:0 над Уелс. В една ситуация Мбапе му връща топката, той я овладява и стреля, но топката се удря в дясната странична греда. Опита отново да се разпише срещу Австралия на Мондиала, но неуспешно. Тогава ударът му минава високо над горната греда.
Попитан какво е искал да направи, пред телевизионната камера той казва с известна доза самоирония: "Днес вероятно убих някой гълъб".
За да дойде неговият звезден момент срещу Аржентина, когато се разписа за 2:2. На трибуните във всеки мач го подкрепя приятелката му - 29-годишната бивша “Мис Франция” Рашел Легрен-Трапани. Хубавицата е със 7 години по-голяма от футболиста и след като става най-красива жена във Франция през 2007-а се отдава на социални проекти и работа в телевизията.
"Определено голът му срещу арлжентинците не беше от този свят. Дойде просто от някъде. Всички на трибуните избухнахме, обяснява Рашел.
Както е обикновено във футбола, щастието за Павар идва от нещастието на друг негов колега. Джибрил Сидибе се контузи през април и дойде времето на момчето от Нормандия да покаже какво може, въпреки че преди Световното имаше едва 6 мача за първия отбор на страната.