ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Цъфтелите на 40 вратари като Буфон

Цъфтелите на 40 вратари като Буфон

След като Джанлуиджи Буфон се обвърза на 40 години с Пари Сен Жермен, припомняме други случаи в историята на големи вратари, които също разцъфтяха с нова сила в големи клубове на влизане в петото си житейско десетилетие.

ДИНО ДЗОФ (ЮВЕНТУС)

Трудно е да си представим някой да се представи по-добре в този контекст от Дино Дзоф. На 40 години италианският вратар продължи да блести с екипа на Ювентус, с който успя да спечели своята шеста и последна шампионска титла в Серия А през 1982 година. В процеса той стигна и до фантастичен дубъл, след като вдигна над главата си и световната купа със „скуадра адзура” на Мондиала в Испания същата година, като така се превърна в най-възрастния световен първенец в цялата история. Дзоф прекрати своята кариера в края на следващия сезон, като остана капитан на „и бианконери” и в загубения финал за КЕШ срещу Хамбургер ШФ (0:1).

РОЖЕРИО СЕНИ (САО ПАУЛО)

На 40 години Рожерио Сени отново имаше своите щастливи мигове с любимия си Сао Пауло, един от митичните бразилски клубове. В двете години след юбилея си – 2014 и 2015, вратарят голмайстор продължи да реди едно след друго отлични представяния и счупени рекорди. Общо в момента на оттеглянето си от играта той държа три рекорда: за футболиста с най-много мачове за един и същи клуб в историята, за футболиста с най-много мачове като капитан за клуба си и за вратаря с най-много отбелязани голове.

ЙЕНС ЛЕЕМАН (ЩУТГАРТ)

Когато бе 40-годишен, Йенс Лееман пазеше вратата на Щутгарт, който играеше водеща роля в Бундеслигата. Завършил на 3-то място в първенството в предишния сезон, германският клуб завърши този път 5-и и отпадна на осминафиналите на Шампионската лига от Барселона в сезон 2009/10. Бившият вратар на Дойче националманшафт после приключи своята кариера на 41 години с екипа на Арсенал, където обаче изигра само един мач.

ДЖАНЛУИДЖИ БУФОН (ПСЖ)

В деня, в който Ювентус обяви извънредна пресконференция на 17 май т.г., във въздуха започна да се носи усещането за идещ край на славната кариера на Джанлуиджи Буфон. Все пак той бе решил да се оттегли от Ла Национале след отпадането от Швеция в плейофите за Мондиал 2018 (0:1, 0:0) и тази стъпка изглеждаше най-логичната. И тогава изведнъж митичният Джиджи изненада целия свят с обявлението, че ще напусне Юве, където игра от 2001 година насам, без да спира с играта. Трикратен финалист в Шампионската лига, Буфон може би ще получи с Пари Сен Жермен последната си възможност да спечели най-големия клубен турнир след навършването на 40 години.

ЛЕВ ЯШИН (ДИНАМО МОСКВА)

Макар че изигра последния си мач за националния отбор на СССР през 1967 година, Лев Яшин продължи да защитава емблемата на Динамо (Москва), един от водещите клубове в страната. А ситуацията му може би напомня на тази на Буфон в ПСЖ, тъй като италианецът вероятно ще спори за титулярното място с Алфонс Ареола. На 41 години Черния паяк трябваше да дели игровите си минути с Владимир Пилгуй и все пак именно той игра в решаващия сблъсък за шампионската титла през 1971 г., загубен от ЦСКА (Москва) (0:0, 3:4). Няколко месеца по-рано Яшин можеше да пази на националния тим на Мондиал 1970, ала предпочете да отстъпи мястото си на новата вълна.

МИШЕЛ ПРЮДОМ (БЕНФИКА)

Пристигнал в Бенфика през лятото на 1994 година след великолепно представяне на световното първенство в САЩ, Мишел Прюдом носи червения цвят на клуба и на 40 години през 1999-а. Белгийският страж обаче тогава бе в залеза на своята блестяща кариера и спря с футбола в края на сезона, в който португалският гранд завърши на 3-то място в Примейра лига и отпадна още в груповата фаза на Шампионската лига.

ЕДУИН ВАН ДЕР САР (МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД)

Последният мач на нидерландската върлина беше на 40 години и можеше да бъде същинският апотеоз на великолепната му кариера. Несменяем титуляр на Манчестър Юнайтед, Едуин ван дер Сар приключи с играта след изгубения финал на Шампионската лига срещу легендарния Пептим на Барселона през 2011 година на „Уембли” (1:3). Все пак вратарят не се оттегли с празни ръце: по-рано същия сезон успя за пореден път да спечели титлата в Премиър Лийг с „червените дяволи”.

ПИТЪР ШИЛТЪН (ДАРБИ КАУНТИ)

Да, това не беше шампионският отбор на Браян Клъф от 1972 и 1975 година, ала Дарби Каунти си остава голям клуб в колективната памет на Англия, а Питър Шилтън допринесе за неговото завръщане в елитния ешалон в края на 1980-те години. Отборът завърши на 5-о място в първенството в сезон 1988/89, когато големият вратар навърши 40 години, но рекордьорът по изиграни мачове в официални състезания (1390) не можа да играе в европейските турнири следващия сезон заради наказанието за европейските клубове след трагедията на „Хейзел”. Шилтън обаче остана титуляр за националния отбор и с Трите лъва стигна полуфиналите на Мондиале 90 в Италия. После игра до 47 години в Лейтън Ориент.

БЛИЗО ДО 40-ТЕ

Заслужават споменаване и още трима големи вратари, които се оттеглиха съвсем малко преди да навършат 40 години. Това са датчанинът Петер Шмайхел, североирландецът Пат Дженингс и германецът Оливер Каан.

Себастиан Бюрон, „Екип”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти