Заразната посредственост на Барса

Барселонистите вече толкова са навикнали на лошите новини, на това всеки ден клубът им да служи за посмешище, на неспирните грешки на ръководителите и на всеобщата посредственост по всички нива на пирамидата, че вече нито очакват нещо добро, нито търсят отговорност от управата начело с президента Джосеп Бартомеу. Включително и когато наскоро един от най-добрите футболисти в света в лицето на Антоан Гризман пусна фамозния си документален филм с обявлението за оставане в Атлетико Мадрид, продуциран от Жерард Пике.

Французинът поне има милосърдието да не каже в прав текст, че е отсвирил Барселона, което не е маловажен детайл всред цялото циркаджийство около „Камп Ноу”. Хората на Бартомеу и той самият оставят усещането, че колкото по-сериозни и спокойни го раздават, толкова повече насмешка предизвикват.

Президентът си слага добрата маска в лошото време, винаги готов да си купи съучастници и да реже лентички, все едно се опитва да разрязва парче по парче историята на Барса. Сега се предполага, че трябва да се празнува разрешението от местните власти в Каталуня за базата Еспай Барса след това за Еспай Крайф. Нищо чудно скоро да разреже лентичката и на Еспай Зле-та-зле, за да може да събере на едно място всичко, което не се нрави на привържениците на Барса.

Точно както преди време се нагърби лично с продължаването на договора на Лионел Меси, Бартомеу и сега се зае сам с преговорите за трансфера на Гризман. Очевидно тази операция беше възможно най-простата за кой да е технически секретар във футбола, защото трябваше просто да се преведат 100-те милиона евро неустойка по клаузата за разтрогване на контракта на французина с Атлети и да се договори заплатата на играча. Президентът обаче пак някак си успя да провали фасулската задача, като не убеди нападателя в крайна сметка да дойде на „Камп Ноу”. Даже и с помощта на Меси.

Бартомеу не разбра за крайното решение на аса на „лос рохибланкос” чак до деня на излъчването на филма, по-късно дори от своя подчинен служител Пике. Ръководителят пак стана за смях, а пресата в Барселона се почувства измамена. Глашатаите на клуба от месеци не спираха да тръбят, че Гризман в крайна сметка ще дойде. Така подлъгаха журналистите, станаха за посмешище пред своите собствени играчи и пак се озоваха в небрано лозе както миналото лято, когато Неймар им обърна гръб заради Пари Сен Жермен.

Документалният филм „Решението” е симптом за пълното безредие и липса на лидерство и власт в клуба. И няма да е лесно да се върне доверието, когато вече толкова време след случката никой не се е намесил поне да каже на висок глас за проблема с конфликта на интереси с продуцентската фирма на Пике.

Всъщност никой от клуба не се осмелява да говори с централния защитник, защото в края на краищата именно той помогна да бъде намерен спонсорът „Rakuten”, а Барса функционира като корпорация, посветена изцяло на това да намери пари да плаща на своите 11 титуляри, да задоволява капризите на най-добрите си играчи и да не може никой от тях въобще да има повод да проплаче за заплатата или мястото си в отбора на търпеливия старши треньор Ернесто Валверде. Футболистите си живеят по царски с напълно ясното съзнание, че договорите им ще бъдат подновени при всяко по-шумно минаване през гишето, стига да не спират да печелят трофеи, както сториха миналия сезон с дубъла от титла в Ла Лига и Купа на краля.

Проблемът обаче е там, че отборът се влошава с минаването на времето: отиде си Неймар, това лято го последва и Андрес Иниеста, а няма да дойде Антоан Гризман. Барса изпитва проблеми да прави точните трансфери, липсва управленската посока и може в крайна сметка да остане с един посредствен състав, който, макар и по вкуса на Меси, да не е способен вече да спечели Шампионската лига.

А тогава, когато „десетката” вече не се задоволява с поредното увеличение на заплатата и се реши на раздяла, барселонистите ще превърнат следващата уж невинна глупост в огромен проблем и ще отприщят сдържания у себе си гняв. Те всъщност вече започнаха, макар и още не масирано на този етап, да надигат глас, след като видяха фриволния Гризман да ги прави за смях във филм на Пике, докато Самюел Юмтити нагъва пуканките пред екрана, а Бартомеу пак проспива всичко.

Рамон Беса, „Ел Паис”

Следвай ни: